Решение № 147 от 25.03.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Враца, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500277 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Д. И. Х., с ЕГН ********** от гр. Враца, чрез процесуалния си представител адв. С.

Г. - АК-Враца против Решение №234/21.04.2023 г. на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №1958/2022г. в частта, с която предявеният от жалбоподателя иск с пр. осн чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен в пълен размер.

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Поддържа се, че неправилно районният съд е определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в завишен размер като не е съобразил че съобразно заключението на вещо лице прието като доказателство по делото ищецът – ответник по жалбата е оздравявал напълно. Намира, че след пълното оздравяване няма пречки ищецът да изпълнява задълженията си като земеделски производител и да отглежда животни, както и до момента.

Обжалва решението като твърди, че не са изложени мотиви от които да се направи извод кои обстоятелства са взети предвид от съда при определяне на размера на присъденото обезщетение съобразно изискванията на т.2 от ППВС 4/1968.

Намира обезщетението за завишено доколкото първоинстанционни съд не е отчел, че увреждането извършено по непредпазливост и не е отчел че е налице съпричиняване от страна на въззиваемия ищец след употреба на алкохол.

Иска се частична отмяна на обжалваното решение и намаляване на размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществен вреди.

1

Няма нови доказателствени искания.

Въззиваемият ищец по делото не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание по делото въззиваемият не се явява и не се представлява.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. № 12275/24.08.2022 г. от В. П. М., ЕГН **********, чрез адв. Б.

П., против Д. И. Х., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 21.06.2020 г., около 4:30 – 5:00 часа ищецът се намирал в заведение в центъра на с. ***, област Враца, заедно със свой приятел В. Х., като по това време ищецът вече си тръгвал от заведението и когато излязъл на терасата на път към автомобила си, видял ответника Д. Х. заедно с двама негови приятели.

Ответникът започнал да вика на ищеца „Ти знаеш ли кой съм аз, знаеш ли какво ще стане“, след което го нападнал и се опитал да му нанесе няколко удара с ръка, но ищецът се предпазил. Тогава ответникът го ударил в гърдите, ищецът паднал на земята, а ответникът паднал върху него. Присъстващите ги разтървали и ответникът и неговите приятели си тръгнали. Ищецът опитал да стане от земята, но изпитал силна болка в десния крак. Бил приет в болницата, където били проведени оперативни процедури заради причинената му „Фрактура крурис декстра – счупване на десните пищялни кости“. Заявява, че за лечението е заплатил сумата от 846,25 лева, от които 539,80 лева за лечение на описаните травми съгласно фактура № 4000004573/29.06.2020 г. и 306,45 лева – за закупени във връзка с лечението лекарства и медикаменти. Заявява, че за изключително дълъг период от време ищецът ползвал отпуск по болест, тъй като нямал възможност да се движи пълноценно, което му създало изключително много затруднения в работата му като земеделски производител. Сочи, че с Решение № 4/07.06.2021 г. по АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, ответникът бил признат за виновен за извършено спрямо ищеца престъпление по чл. 133, предл. второ вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Ищецът твърди, че по ДП № 865/2020 г. по описа на РП – Враца, ТО – Бяла Слатина ангажирал адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 400 лева.

Иска се постановяване на решение, с което ответникът Д. И. Х. да бъде осъден да заплати на ищеца В. П. М. сумата от 1 246,25 лева, представляваща причинените му от деянието имуществени вреди, от които 539,80 лева за лечение на описаните травми съгласно фактура № 4000004573/29.06.2020 г.; 306,45 лева – за закупени във връзка с 2 лечението лекарства и медикаменти и 400 лева – платен адвокатски хонорар за защита по АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и затруднения от травматичното увреждане, причинено му от ответника на 21.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. И. Х. чрез назначения му от съда особен представил адв. С. Г., с който заявява, че предявените искове са основателни и оспорва само техния размер. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени от него болки и страдания, като сочи, че липсват доказателства за настъпили усложнения в оздравителния период. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който първи е нападнал физически ответника, при което последният го е блъснал и двамата са паднали на земята и са получили увреждания.

Ето защо счита, че обезщетението следва да се намали.

По делото е установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщеното АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, НО, III състав, с влязло в сила на 23.06.2021 г. решение № 4/07.06.2021 г. ответникът Х. е признат за виновен в това, че на 21.06.2020 г. в с. ***, област Враца, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. П. М., изразяваща се в счупване на десните пищялни кости, което е довело до трайно затруднение на движенията на долен десен крайник - престъпление по чл. 133, предл. второ вр. чл.

129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. От фактическа страна е прието, че на посочената дата и място възникнал скандал между ищеца и ответника, при който ответникът бутнал ищеца, който паднал от тераса с височина около 1 метър от земята.

От епикриза /л. 16/, издадена от Ортопедо-травматологично отделение при „Първа частна МБАЛ“ ЕООД – гр. Враца, е видно, че ищецът е постъпил на 21.06.2020 г. и е изписан на 27.06.2020 г. с диагноза „Счупване на дясна подбедрица“. Предприето е оперативно лечение, като на 21.06.2020 г. със спинална упойка е извършена операция – открито наместване и ОМ на счупения голям пищял на подбедрицата, проведено е медикаментозно лечение. Препоръчано е частично обременяване на десен долен крайник за 60 дни, след което по преценка на лекуващия лекар. Изписан лекарствен медикамент – „Ксарелто“ за 10 дни.

От епикриза /л. 14-15/, издадена от Ортопедо-травматологично отделение при „Първа частна МБАЛ“ ЕООД – гр. Враца, е видно, че ищецът е приет на 16.03.2021 г. и е изписан на 19.03.2021 г. с диагноза „Заздравяло счупване на дясна подбедрица с ОМ“/. Извършена е операция за отстраняване на ОМ и проведено медикаментозно лечение.

Видно от болнични листове от 26.08.2020 г., 25.09.2020 г. и 19.03.2021 г., ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност във връзка с процесното счупване за времето от 26.08.2020 г. до 24.09.2020 г., от 25.09.2020 г. до 24.10.2020 г. и от 16.03.2021 г. до 18.04.2021 г.

Представени са фактури и фискални бонове за заплатени болничен престой и лечение, лекарства, консумативи.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2020 г., ищецът М. и адв. П. са уговорили адвокатски хонорар в размер на 400 лева за процесуално представителство по ДП 865/2020 г. по описа на РП – Бяла Слатина.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. И. и В. Ц., които са приятели и съседи на ищеца, живеят в едно село и го познават от неговото раждане. Показанията на свидетелите са еднопосочни, като двамата заявяват, 3 че след конфликт между ищеца и ответника, на ищеца му бил счупен кракът, дълго време бил в гипс и претърпял операции. Това му попречило много, защото можел да ходи само колкото да се обслужва, но не можел да върши работата си като земеделски производител – отглежда животни, което наложило баща му да наеме работник, който да върши неговите задължения. Свидетелите сочат, че и към настоящия момент ищецът се оплаква от болки в крака при промяна на времето или при претоварване в работата.

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели, защото освен еднопосочни, същите се подкрепят от медицинската документация и становището на вещото лице, а същевременно не са събрани други доказателства, които да ги опровергават.

По делото е прието заключение по СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира, в което вещото лице е посочило, че ищецът е получил счупване на костите на дясната подбедрица, за което е претърпял оперативно-ортопедично лечение с последващо отстраняване на ОМ /остеосинтетичен материал/ след около 9 месеца.

Обичайният оздравителен период за подобни счупвания е от порядъка на 7-8 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Вещото лице е установило, че към датата на прегледа и изготвяне на заключението здравословното състояние на ищеца е добро, като са налице остатъчни последици от счупването, изразяващи се в оток на десен външен глезен и лек дефицит на движенията в областта на същия, който ще бъде дифинитивен и продължаващ във времето при определени условия – физическо пренатоварване, продължително ходене, промяна на времето и др.

В проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е уточнило, че ОМ /остеосинтетичен материал/ е металният материал, с който по оперативен път се възстановява целостта на счупените кости. Сочи, че няма данни за усложнения по време на оздравителния период. При прегледа на ищеца вещото лице е установило, че има дефицит на движенията на глезена по отношение на флексията, т.е. при сгъването и разгъването на същия, с изразен оток на външния глезен, който се дължи на вида на счупването и нарушаване структурата на външния глезен. Сочи, че този дефицит на движенията в областта на същия ще бъде дифинитивен – ще остане константен.

Други доказателства в производството не са ангажирани пред първата и въззивната инстанция.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 246,25 лева, представляваща причинените му от деянието имуществени вреди, от които 539,80 лева за лечение на описаните травми съгласно фактура № 4000004573/29.06.2020 г.; 306,45 лева – за закупени във връзка с лечението лекарства и медикаменти и 400 лева – платен адвокатски хонорар за защита по НАХД № 207/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, както и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и затруднения от травматичното увреждане, причинено му от ответника на 21.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.