Решение № 7110 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7110 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №

20241100100048 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск на Ш. Р. Р. лично и в качеството на наследник на Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г., срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 120000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998г. на ВОП – гр.София, а към момента ДП № II048/1999г. на ВОП – гр.София, за периода от образуване на делото от м.януари 1991г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.12.2020г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че е наследник – преживяла съпруга на Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г., в хода на сл.д. № 1/1991г. на ВОП. Ищцата и починалият никога не били разпитвани като свидетели. След смъртта му, на осн. чл. 74, ал. 2 НПК правата на пострадало лице преминали върху наследниците му.

Твърди, че Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г. е пострадал от действията на българската държава, предприети в края на 1984г. и началото на 1985г. по време на т. нар. "възродителен процес". От 25.03.1985г до 04.01.1989г. бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене, после в ТВО към затвора в гр.Бобов дол и после в с.Коприловци. По време на задържането търпял болки и страдания с голям интензитет в резултат на проявеното към него унизителното отношение, извършено физическо насилие и лишаване от основани права и свободи. След претърпените изтезания бил принуден заедно със семейството си да напусне РБългария и се установи да живее в Турция.

Твърди, че макар и да не е била лично задържана и лишена от свобода, като съпруга на Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г., заедно с децата им на лично основание също е пострадала от престъпленията предмет на разследването, защото в резултат на задържането на техният баща и съпруг години наред били засегнати правата им на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация. Останала сама с двете им деца трябвало да посреща всичките и нужди. Близките им странели от тях. Всичко това и причинило болки и страдания с голям интензитет.

Излага, че за извършваните през този период репресии от страна на държавата е образувано сл. д.

№ 1/1991г., преобразувано в ДП № II-048/1999г. по описа на ВОП - София, което не е приключило и към момента.

Поддържа, че в резултат на необоснованото забавяне на делото в лично качество и като наследник 1 на починалият си съпруг е претърпяла неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в безпокойство, неудобство и несигурност, разочарование от това, че дълги години делото не може да бъде приключено, страх от възможността обвиняемите да останат ненаказани, от липсата на възмездие за виновните извършители, загуба на доверие в институциите. Поддържа, че е търпените неимуществени вреди са от задържането на съпруга и за период повече от три години, без наличие на правно основание за това, като бил лишен от възможността да контактува със своите близки, живеейки в крайно унизителни условия, при полагане на тежък физически труд. За същият период съпругата била лишена от възможността за съвместно живеене и принудена сама да се справя със семейството и децата, живеейки в постоянен страх и несигурност.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в отговора по чл. 131 ГПК оспорва исковете по основание и размер.

По искът за неимуществени вреди поради забавяне в разглеждане на делото възразява, че забавяне не е налице, т.к. разследването се характеризира с изключително висока степен на фактическа и правна сложност. В периодите след внасяне на обвинителния акт в съда до връщането му на прокуратурата, ответникът счита, че не носи отговорност, т.к. друг орган е бил отговорен за своевременното разглеждане на делото. Възразява, че за ищеца не са настъпили в причинна връзка от воденото наказателно производство твърдените вреди, а ако са настъпили то не са със соченият интензитет и обем. В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2020г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца лично и в качеството на наследник на лично пострадал, за разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-П/1998 г. по описа на ВОП - София и ДП № 11-048/1999 г. по описа на ВОП – София.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Отговорността има деликтен характер, ангажирането на която се осъществява чрез отделен иск, с който ищецът може да установи пред националния съд наличие на нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията и да претендира обезщетение. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ . Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение (в този смисъл решение № 153 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г., ІV Г. О. на ВКС и решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г., ІІІ Г. О. на ВКС).

Няма спор между страните, а и видно от представените по делото писмени и събраните гласни доказателства, че Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г. е сред българските граждани, върху които е била упражнена държавна принуда за насилствена промяна на имената им чрез репресия, лишаване от свобода и въдворяване в Белене. Безпротиворечиво е и обстоятелството, че по повод тези действия на държавата е образувано на 30.01.1991г., сл. дело № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили (впоследствие преобразувано в сл. дело № 781-Н/98 на СВОП, а понастоящем с № II-048-99 по описа на ВОП), придобило обществена известност като делото за "възродителния процес". Към датата на предявяване на настоящата искова молба 02.01.2024г. и към момента, горепосоченото производство е все още в своята досъдебна фаза.

Искът е допустим и е предявен от лице, което притежава материално-правна легитимация и чиито права и задължения лично и в качеството му на наследник на пострадало лице, се засягат пряко от производството по сл.д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл.д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен акт производство, може да подаде жалба пред 2 съд и в рамките на едно отделно исково производство да претендира обезщетяването на нанЕ.ите му вреди. Нормата предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

От събраните по делото писмени доказателства – Постановление за вземане на мярка за неотклонение, Заповед за прилагане на превантивна административна мярка на МВР – принудително настаняване в Белене, Предложение за принудително заселване на лице, Сигнал до ВОП София, молби до Военно окръжна прокуратура във връзка с ускоряване на производството и др. се установява, че ищецът и наследодателят му не са разпитвани по процесното следствено дело като свидетели. Изявили са желание да предявят граждански иск в съдебната му фаза, както и да им бъдат предявени и да се запознаят с материалите по делото и се интересували от развитието на делото. От страна на Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г. е подавана и молба за ускоряване на наказателното производство. Ето защо и настоящият състав намира, че Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г., респ. ищцата, като негова наследник, притежава качеството пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК като лице, претърпяло вреди от престъпление.

С оглед изключително дългия период от време от над 27 години, в който инициираното наказателно производство е неприключило и все още висящо в своята досъдебна фаза, съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че е налице нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Независимо от двукратното връщане от съда на прокуратурата на внЕ.ия обвинителен акт, не са налице фактически и правни основания, които да обосновават продължаващо повече от 27 години наказателно производство, както с оглед предмета на производството (за престъпление по чл. 387, ал. 2 НК), така и поради поведението на страните и на техните процесуални или законни представители или поради поведението на останалите участници в процеса. Този срок значително надвишава срокът, предвиден в НПК като абсолютна давност, водеща до погасяване на наказателното преследване на престъплението. (определение № 4926/06.11.2018 г. на СГС, НО, 13 състав по н. ч. д. 4761/2018 г.).

За установяване на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля И..Х.Я. се установява, че ищцата е негова вуйна и я познава от както се помнел. Майка му и вуйчо му Ш. Ю. Р., починал на 10.05.2023г. Ш. построили къща близнак, където живеели заедно, като едно семейство. Знаел, че Ш. лежал без съд и присъда в Белене и Бобов дол и после в с.Коприловци. После били изселени от България и изпратени през Австрия в Турция. Качили ги с конвой полицаи в международния влак с по един куфар и 20 долара в джоба. За делото за възродителния процес ищцата и Ш. разбрали към 1995-96 година. Разбрали от други хора, с които вуйчо му лежал по затворите. Не знаели номера на делото, как тече, до къде е стигнало, затова от вуйна си узнал, че създали едно сдружение, с което заедно всички подали искане до Прокуратурата и до Консулския отдел в Истанбул относно въпросите на възродителния процес, но отговор не получили. От 1989г свидетелят живеел на общият им адрес в България, но лично не бил получил нищо от прокуратурата относно делата, които се водят там. Вуйна му била притеснена от това, че делата се водят толкова дълго. Когато е на гости и станело въпрос за това дълго била притеснена, просълзявала се и започвала да плаче и вдигала кръвно. Чувствала се неудобно, че в продължение на толкова години след тези тегоби, които били преживяли и които вуйчо му преживял и те покрай него, и годините в изгнание, не могло да се установи и да се разбере кой е виновен и виновните да бъдат осъдени. Те очаквали вътрешно удовлетворение и компенсация за тези теглила и евентуално някакви парични обезщетения от страна на виновните и държавата. Ш. очаквала с нетърпение делото да приключи за да може да е спокойна, че все нещо за това, което е изтърпяла ще бъде възмездено.

Съдът намира показанията на разпитаният свидетел за вътрешно непротиворечиви и дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.