Решение № 114 от 13.08.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сливница, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20251890200495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. ***“ № 11, подадена чрез процесуален представител – адвокат Щ. М. Н., срещу Наказателно постановление № 24-0344-000277 от 12.11.2024 г., издадено от Началника на група в Районно управление (РУ) - Сливница към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, като на основание Наредба № Iз-2539 от МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се доводи за липса на обективен състав на нарушението, за липса на вина и субективен елемент, за неправилна правна квалификация и на материалния закон, за допуснати за процесуални нарушения, както и се излагат твърдения , че е нарушен принципът на съразменрот. В последното по делото заседание жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват .

С Разпореждане от 19.03.2026 постановено в закрито заседание, съдът е приел жалбата за редовна и допустима, насрочил е делото в открито съдебно заседание и изрично е указал на административнонаказващия орган, че в негова тежест е да докаже по безспорен начин предпоставките за издаване на обжалвания акт, като представи всички материали по преписката.

АНО - ОДМВР – София, не взема отношение по жалбата. В последното по делото съдебно заседание АНО - ОДМВР – София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованата страна Районна прокуратура – Костинброд, Териториално отделение – Сливница, редовно призована съгласно разпореждането на съда, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районен съд-Сливница, II-ри наказателен състав, след като прецени събраните 1 по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е изцяло основателна.

По същество:

На 09.08.2024 г. около 12:39 ч. в гр. Божурище, на бул. „Европа“, жалбоподателят С.

Д. Н. е управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с регистрационен номер ***.

Автомобилът е собственост на трето лице – ***ч (ЕГН **********), придобит от нея въз основа на договор за покупко-продажба от предходен собственик.

При извършена патрулна проверка от служители на РУ - Сливница – свидетелите К.

К. Р. и И. Е. И., чрез служебен патрулен терминал е констатирано, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 10.06.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Причината е, че новият собственик (Даниела Енч) не е изпълнила задължението си по чл.

145, ал. 2 от ЗДвП да пререгистрира превозното средство в КАТ в двумесечен срок от придобиването му.

Към момента на спирането автомобилът е бил с надлежно поставени постоянни регистрационни табели, които не са били иззети от органите на МВР към датата на служебната дерегистрация. Превозното средство е имало валиден стикер за технически преглед и действаща застраховка.

В момента на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1137748, както и в писмените си обяснения (сведение), заведени в РУСливница, водачът изрично е посочил, че не е собственик на колата и не знае, че регистрацията е прекратена по служебен път.

По делото не се спори собствеността на автомобила, нито се спори кой е управлявал МПС-то. Не се спори и това дали е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС.

По делото не бяха представени доказателства, че за прекратяването на регистрацията на автомобила са били уведомени собственика и/или жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщения по делото доказателствен материал, а именно: АУАН Серия GA № 1137748 от 09.08.2024 г., Наказателно постановление № 24-0344-000277 от 12.11.2024 г., писмено сведение (обяснения) от С. Д. Н. от 09.08.2024 г., докладна записка, справка зарушител от КАТ, договор за покупко-продажба на МПС от 10.06.2024 г., разписка за връчване на НП, проведените разпити на свидетели. Приетите по делото доказателства са взаимно допълващи се и непротИ.речиви. Нито една от страните не ги оспори и следва да се вземат предвид от съда. Случат е изяснен от фактическа и правна страна.

Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон - липса на виновно поведение и съставомерност на деянието от субективна страна.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е само това деяние, което е извършено виновно – умишлено или непредпазлИ.. Настоящият съдебен състав намира за изцяло приложими задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС. Служебното заличаване на регистрацията в електронната база данни на МВР, която не е общодостъпна, не съставлява факт, за който водачът е длъжен служебно да се информира. Автомобилът е бил с редовни табели, валиден преглед и застраховка, което обосновава пълна добросъвестност у водача. След как по делото се доказва, че нито собственикът, нито водачът са били уведомени за дерегистрацията, е налице невиновно деяние по смисъла на чл. 7 от ЗАНН, което изключва отговорността. Никой не може да бъде наказан за административно нарушение, за съществуването на което не е могъл и не е бил длъжен да знае.

2

По делото липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила преди датата на проверката. В КАТ липсват обратни разписки или известия за доставяне, като самият АНО не е ангажирал доказателства за такова уведомяване. Поради това жалбоподателят основателно е считал, че управлява надлежно регистриран служебен автомобил, за който са представени редовни документи и са налице регистрационни табели, които не са били иззети от КАТ до момента на проверката. Доколкото по делото е доказано, че нито собственикът на МПС-то, нито водачът са били известявани по какъвто и да е законов ред за автоматичното прекратяване на регистрацията, субективната страна на нарушението остава напълно недоказана от страна на АНО. С оглед изложеното, обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло

За да е налице административно нарушение, деянието трябва да е извършено виновно. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е знаел и не е могъл да знае, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация.

Автомобилът е бил с надлежно закрепени регистрационни табели, притежавал е валидна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден технически преглед и винетна такса. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, а същият е собственост на друго лице. Задължението за регистрация в двумесечния срок по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП лежи изцяло върху новия собственик . След като водачът нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди служебната дерегистрация в информационната система на КАТ, деянието е несъставомерно от субективна страна (липсва вина), което изключва отговорността на водача.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят и на АНО не се протИ.поставиха и не е посочиха доказателства за тяхното оборване.

По разноските:

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, АНО - ОДМВР – София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски за правна защита. Видно от приложения Договор за правна защита и съдействие, наетият адвокат е получил възнаграждение в размер на 400.00 лева. Налице е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение. В тази връзка, съдът намира, че настоящото дело по никакъв начин не се отличава с фактическа и правна сложност. Съобразно задължителното за националните юрисдикции Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г., член 101, параграф 1 от ДЕФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че когато националният съд установи, че подзаконова уредба, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения със задължителен характер, протИ.речи на правилата за защита на конкуренцията в Съюза, той е длъжен служебно да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати разноските. Поради изключително ниската сложност на делото и липсата на реално явяване на адвоката в съдебна зала, съдът намира уговорения хонорар за прекомерен. Предвид правомощията, дадени от СЕС за намаляване на разноските под национално установения минимум, съдът определя справедлИ. възнаграждение в размер на 150.00 лева. След служебно превалутиране съгласно разпоредбите на ЗВЕРБ по фиксирания курс от 1.95583 лева и правилно десетично закръгляване, сумата възлиза на точно 76.69 евро, която следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал.2, т.1 във връзка с чл.58д, т.1 от ЗАНН, Районен съд – Сливница

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-0344-000277 от 12.11.2024 г., издадено от Началника на група в РУ – Сливница при ОДМВР – София, с което на С. Д. Н., 3

ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – София да заплати на С. Д. Н., ЕГН:

**********, сумата от 76.69 евро (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет цента), представляваща направените по делото разноски за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сливница, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. Петрова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Ивета Н. Петрова Административно наказателно дело № 20251890200495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. ***“ № 11, подадена чрез процесуален представител – адвокат Щ. М. Н., срещу Наказателно постановление № 24-0344-000277 от 12.11.2024 г., издадено от Началника на група в Районно управление (РУ) - Сливница към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, като на основание Наредба № Iз-2539 от МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се доводи за липса на обективен състав на нарушението, за липса на вина и субективен елемент, за неправилна правна квалификация и на материалния закон, за допуснати за процесуални нарушения, както и се излагат твърдения , че е нарушен принципът на съразменрот. В последното по делото заседание жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват .