Решение № 746 от 11.12.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4321/2024
- Вид
- Решение № 746
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Дияна Ценева, Теодора Гроздева, Милена Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.2, предл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.23, ал.1 и 2 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 746 гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Ценева
Членове:
Теодора Гроздева
Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002104321 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т. срещу решение № 441 от 29.07.2024 г. по в.гр.д.№ 9 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 1445 от 27.11.2023 г. по гр.д.№ 1015 от 2023 г. на Великотърновския районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от Т. Т. Т. срещу Ц. А. А. установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.23, ал.1 СК за следния имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда 3 в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.8, ап.38 и предназначение: апартамент с площ от 79,08 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и балкон, заедно с принадлежащото му избено помещение № 38 с площ от 7,67 кв.м., ведно с 0,982 % ид.ч. от общите части на сградата и съответната на застроената площ на имота ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.
С определение № 4405 от 01.10.2025 г. касационното обжалване на решението 1 на Великотърновския окръжен съд е допуснато:
1. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/ по следния въпрос: Може ли да се установява пълна трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 СК в случай на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко- продажба на името на двамата съпрузи ?
2. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касатора- решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д.№ 1689 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д.
№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр.д.№ 862 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ по въпроса: Следва ли въззивният съд конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема ?
3. На основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- поради очевидна необоснованост на мотивите на съда, че страните са сключили споразумение по чл.49, ал.4 СК, в което са направили изявления досежно наличието на съсобственост върху придобития по време на брака имот, поради което този имот е съсобствен между тях при равни квоти.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.
В касационната жалба пълномощникът на касатора твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за уважаване на предявения иск за собственост.
В писмен отговор от 28.10.2024 г. пълномощникът на ответницата по жалбата Ц. А. А. оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли да бъде оставено в сила и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по поставените въпроси приема следното:
1. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по 2 тълк.д.№ 5 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко- продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл.23, ал.1 и 2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./.
Горепосоченото ТР представлява задължителна практика на ВКС, която настоящият състав на ВКС следва да съобрази.
2. В практиката на ВКС, включително посочената от касатора- решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д.№ 1689 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 344 от 21.09.2012 г. по гр.д.№ 862 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ се приема, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Същият следва да обсъди всички изложени във въззивната жалба и в отговора към нея доводи и възражения на страните и свързаните с тези доводи и възражения доказателства. Следва да изложи конкретни и ясни мотиви относно това въз основа на кои доказателства приема за установена конкретна фактическа обстановка и кои доказателстване кредитира. В случай, че не кредитира определени доказателства, следва да изложи изрични мотиви, защо счита тези доказателства за недостоверни.
Настоящият състав на ВКС изцяло споделя тази практика на ВКС, като счита, че няма основаниe същата да бъде променяна.
Предвид отговора на поставените въпроси неправилно е /като постановено в нарушение на материалния закон/ и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което въззивният съд е приел, че след като двамата съпрузи фигурират като купувачи в нотариалния акт за покупко- продажба на процесния апартамент, то този апартамент е придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност и след прекратяването на брака е съсобствен между тях при равни квоти, независимо от това чии са били вложените в закупуването на имота средства. Въззивното решение е неправилно и на още едно основание: като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила: без в него съдът да е изложил мотиви защо основава решението си по въпроса за характера на вложените в закупуването на процесния апартамент средства само на избрани от него доказателства /част от писмените доказателства и показанията само на доведения от ответницата свидетел/ и защо не кредитира представените от ищеца доказателства, включително платежното нареждане от 16.12.2016 г. и 3 банковото извлечение, удостоверяващи превеждане от сметката на майката на ищеца Н. И. Т. по сметката на ищеца на сумата 47 000 лв. с посочено основание: дарение за закупуване на апартамент, извършено на 16.12.2016 г.
/само 3 дни преди закупуването на процесния апартамент/. Решението е и необосновано: в мотивите си съдът необосновано е приел, че при прекратяване на брака бившите съпрузи Т. Т. и Ц. А. са сключили споразумение по чл.49, ал.4 СК, в което са направили изявления досежно наличието на съсобственост върху придобития по време на брака апартамент, поради което той бил съсобствен между тях при равни квоти, при положение че от представеното по делото удостоверение изх.№ 2281 от 2023 г. на РСВелико Търново безспорно се установява, че при прекратяването на брака страните не са сключили споразумение, съдържащо изявление на съпрузите досежно наличието на съсобственост върху процесния апартамент.
Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Съдът е бил сезиран с предявен от Т. Т. Т. срещу бившата му съпруга Ц. А. А. иск за установяване, че ищецът е изключителен собственик на апартамент в [населено място]. В исковата молба ищецът е твърдял, че процесният имот е бил придобит на 19.12.2016 г., по време на брака му с ответницата /брак, сключен на 16.01.2016 г. и прекратен с влязло в сила решение на 21.03.2023 г./, но изцяло с негови лични средства- дарение от неговата майка Н. И. Т..
В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска. Заявила е, че цената на процесния апартамент е заплатена с общи средства на двамата съпрузи и с дарени от родителите им средства. Сумите били преведени от банковата сметка на ищеца, но преди сделката му били предоставени суми от ответницата, за да извърши съответните плащания. Освен това е твърдяла, че действителната продажна цена на апартамента е 57 000 лв., а не посочените в нотариалния акт 39 000 лв.
От представеното към исковата молба удостоверение на РС-Велико Търново изх.№ 2281/ 03.2023 г. се установява, че Т. Т. Т. и Ц. А. А. са били в брак в периода от 16.01.2016 г. до 21.03.2023 г., като бракът им е прекратено като дълбоко и непоправимо разстроен. При прекратяването на брака съдът е определил, че майката ще упражнява родителските права по отношение на 4 роденото от брака дете, определил е режим на лични отношения на детето с бащата, размера на дължимата от него издръжка на детето и е предоставил ползването на семейното жилище на бащата.
Видно от представения нотариален акт за покупко- продажба № 2324 от 19.12.2016 г., И. Й. Х., чрез пълномощника си Б. К. Й., е продала процесния апартамент на Т. Т. Т. и Ц. А. А. /тогава Т./. В нотариалния акт е посочено, че купувачите се задължават да заплатят на продавача уговорената продажна цена от 39 000 лв. по банков път- по сметка на пълномощника му, същия ден, след подписването на договора.
В изпълнение на уговореното в договора за продажба, с платежно нареждане от 19.12.2016 г. /лист 28 от първоинстанционното дело/ ищецът Т. Т. Т. е превел от банковата си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД по сметката на пълномощника Б. К. Й. сумата 39 000 лв. С платежно нареждане от същия ден- 19.12.2016 г. /лист 30 от делото/ от банковата сметка на ищеца по сметка на пълномощника на продавача по договора за продажба Б. Й. е преведена и сумата 17 915 лв. с посочено основание- за покупка на мебели по договор за обзавеждане от 05.12.2016 г.
Относно твърдението на ищеца, че заплатената продажна цена на апартамента е с негови лични средства, дарени от майка му Н. Т., по делото са представени извлечение от банковата сметка на ищеца, извлечение от сметката на майка му за периода от 01.12.2016 г. до 16.12.2016 г. и платежно нареждане от 16.12.2016 г. и са разпитани свидетели. От писмените доказателства се установява, че с платежно нареждане от 16.12.2016 г. /само три дни преди покупко-продажбата на имота на 19.12.2016 г./ Н. И. Т. е превела от спестовния си влог в „УниКредит Булбанк“ АД по сметка на ищеца сумата 47 000 лв. с посочено основание: дарение за закупуване на апартамент. Горното се потвърждава и от показанията на свидетелката Д. Д.- Е. /според която майката на ищеца е получила около 49-50 000 лв. от продажба на наследствени ниви и е дарила тази сума лично на сина си за закупуването на апартамента/ и частично от показанията на свидетеля А. А. /баща на ответницата/, който е свидетелствал затова, че при закупуването на апартамента ищецът е разполагал с около 40 000 лв. Фактът, че майката на ищеца Н. Т. е дарила за закупуване на процесното жилище 39 000 лв., се признава и от ответницата в дадените от нея обяснения по реда на чл.176 ГПК.
5
Относно твърдението на ответницата, че действителната продажна цена на апартамента била 57 000 лв., по делото е представено писмо за потвърждаване от 05.12.2016 г., подписано от продавачката И. Й. Х., в което същата е заявила, че е съгласна да продаде процесния апартамент на Ц. Т. за сумата 30 000 евро /равняващи се на 58 674,89 лв./. В същия смисъл са и показанията на доведения от ответницата свидетел А. Й. А. /баща на ответницата/, който е заявил, че продажната цена на апартамента била около 60 000 лв.
Относно твърдението на ответницата, че е вложила свои лични средства в закупуването на имота, дарени от нейните родители, по делото са представени два договора за дарение от 18.12.2016 г., банково извлечение от сметката на Т.
Т. към 19.12.2016 г., събрани са свидетелски показания и обяснения на страните. С представените от ищцата договори за дарение от 18.12.2016 г.
/писмени, без нотариална заверка на подписите или съдържанието/ родителите на ответницата А. Й. А. и Н. С. А. са дарили на ответницата- първият 16 000 лв., втората 15 000 лв. за закупуване на недвижим имот в [населено място], ремонт и закупуване на движими вещи и подобрения. Ответникът е оспорил датата на съставяне и истинността на съдържанието на тези два документа.