Определение № 1444 от 22.04.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1444 гр. Варна , 22.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500725 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД със седалище и адрес на управление гр.София ул.Света София 7 ет.5, чрез пълномощник юрк Ст.Х. срещу протоколно определение без номер от 08.01.2021г., постановено по гр.дело № 4301/2020г. на ВРС, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател, ответник в исковото производство, с молба вх. № 44425 от 08.07.2020г. насрещен иск срещу С. С. Х. с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 140 лева като частичен иск от обща сума в размер на 2 167.25 лева, представляваща стойността на запазени части на л.а. Субару Форестър с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Частният въззивник не оспорва, че между застрахователното дружество и С. С. Х. с ЕГН **********, като ищца по гр.д. № 476/2019г. по описа на ВРС, е налице влязло в сила Решение по гр.д. № 12218/2018г. по описа на PC Варна, потвърдено с решение по в.т.д.№ 616/2019 по описа на ОС Варна. Счита, че доколкото с исковата си молба по гр.д. № 4301/20г. се претендира заплащане на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху дължимо от ответника застрахователно обезщетение, то допустимо и законосъобразно застрахователят е предявил насрещен иск за установяване на запазените части.

Твърди се, че в производството по гр.д. № 12218/2018г. по описа на PC Варна и в.т.д. № 616/2019 по описа на ОС Варна не е установена стойността на запазените части, а е приспадната само стойността, която би се получила при предаване на увредения автомобил за скрап. Твърди се, че процесния автомобил е възстановен от ищцата към настоящият момент, поради което е налице неоснователно обогатяване със „запазените части", доколкото МПС е останало в нейно владение и не е предадено за скрап, а е възстановено напълно.

1

Претендират се и сторените по делото разноски.

Срещу жалбата е постъпил отговор от С. С. Х. чрез пълномощник адв. Й.А., за оспорване на предявения иск. Счита, че с предявения насрещен иск се цели пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение.

СЪДЪТ прецени, че частната жалба е постъпила от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок за обжалване на постановения от съда акт. Производството о жалбата съдът намира за допустимо.

По същество на жалбата съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Производството по гр.д. № 4301 по описа на ВРС за 2020г. е образувано по искова молба на С. С. Х. с ЕГН ********** от гр.Варна, с която срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София, с която се претендира присъждане на следните суми : 70 лева – частичен иск от претенция в размер на 72.98 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 9071.10. лева, начислено за периода от 31.05.2018г. до 28.06.2018г., както и сумата от 70 лева – частичен иск от претенция в размер на 73.52 лева, представляващ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5 889.28 лева, начислена за периода от 29.06.2018г. до 12.08.2018г.

Не се спори между страните и се установява от приложените писмени доказателства, че с решение № 402 от 04.02.2019г. по гр.д. № 1228/2018г. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 683/18.07.2019г. по в.т.д. № 616/2019г. по описа на ВОС ответникът ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД гр.София е осъден да заплати на С. С. Х. с ЕГН ********** сумата от 5889.28 лева, представляваща дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от 04.05.2018г. по застрахователен договор Каско със застрахователна полица №

002009020100084 от 21.02.2018г. на л.а. Субару Форестър с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на осн чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба не е претендирано, съответно присъдено обезщетение за забава върху главното задължение.

В хода на производството по гр.д. № 4301/2020г. по описа на ВОС в срока за писмен отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещна искова претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 140 лева като частичен иск от обща сума в размер на 2 167.25 лева, представляваща стойността на запазени части на л.а. Субару Форестър с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

След размяна на книжата с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 08.01.2021г. съдът е прекратил производството по насрещния иск, като е приел, че предявеният насрещен иск, макар и представен в срока по чл.131 ГПК е недопустим, 2 доколкото със същия се цели пререшаване на правен спор, решен със сила на пресъдено нещо. Позовал се е, че с решение по гр.д.№12218/2018 г. по описа на ВРС, потвърдено с решение по в.т.д.№616/2019 г. по описа на ВОС, съдът е осъдил ответника в настоящото производство да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в определен размер. Приел е, че в мотивите на въззивния съдебен акт изрично е посочено, че изпълнението, респективно, неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателство има значение за началния срок за забавата, но не и за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. Мотивирал се е, че ответникът е следвало да установи твърденията си, наведени с настоящия насрещен иск, а именно, за наличие на запазени части от процесния автомобил, които са на по-висока стойност, отколкото установените в производството по гр.д.№12218/2018 г. по описа на ВРС, както и че не са посочени нови обстоятелства, които да наведат на извод за допустимост на предявения насрещен иск.

По същество : Действително, в случай, че обезщетението, дължимо от застрахователя, се определи без да се вземе предвид пазарната стойност на останките от автомобила, формирана въз основа на останалите годни след тоталната щета агрегати, възли и детайли, би се стигнало до неоснователно обогатяване на собственика на автомобила. Именно поради това в производството по иска с правно основание 405, ал.1 от КЗ застрахователят следва да организира защитата си като изчерпи всички правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното материално право. В конкретния случай това се отнася и до възражението за наличието на запазени части от увредения автомобил, доколкото вземането произтича от материалното правоотношение, чието съществуване по основание и размер е поставено на разглеждане в исковото производство и по отношение на което е налице сила на пресъдено нещо.

Освен това обстоятелството за наличие на запазени части е било известно на застрахователя още към момента на подаване на писмения отговор по гр.д. № 12218/2018г. по описа на ВРС, но ответникът въпреки, че се е позовал на него, не е посочил и представил доказателства относно техния вид и стойност, съотв. не е провел успешно доказване.

Оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, съответно атакуваното определение на РС Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение без номер от 08.01.2021г., постановено по гр.дело № 4301/2020г. на ВРС, с което е прекратено производството по предявения от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София с молба вх. № 44425 от 08.07.2020г. насрещен иск 3 срещу С. С. Х. с ЕГН ********** за присъждане на сумата от 140 лева като частичен иск от обща сума в размер на 2 167.25 лева, представляваща стойността на запазени части на л.а.

Субару Форестър с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4