Решение № 56 от 22.04.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Харманли, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20235630100953 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба от Н. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Симеоновград, ул. ****, общ.Симеоновград, обл.Хасково чрез адв.Т.Д.-АК-Хасково против Д. М. М.

ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Симеоновград, ул. **** за обявяване на предварителен договор за окончателен и намира правно основание в чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника сключили предварителен договор на основание чл.19, ал.1 от ЗЗД на 18.09.2022г. за покупко-продажба на следният недвижим имот, а именно: 1/2/една втора идеална част от: дворно място, застроено и незастроено от 567 кв.м /петстотин шестдесет и седем квадратни метра/, съставляващо парцел VIII1546/ римско осем тире хиляда петстотин четиридесет и шести/, в квартал 153 / сто петдесет и трети/, по ПУП на гр. Симеоновград, общ. Симеоновград, обл.

Хасково, ведно с построените в него къща и три стопански постройки, находящ се имота в гр. Симеоновград, общ. Симеоновград, обл. Хасково, при граници: от две страни улици, Н. Т. и Д. Г., който имот притежавал по Нотариален акт за покупко-продажба на жилищен имот по реда на гл.II-ра от ЗСГ №341, том 1, дело №600 от 1989г., издаден от Районен съд гр. Харманли.

Към настоящият момент имота бил част от УПИХIII-1546, кв.121, по плана за застрояване на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г.

Ищецът твърди, че в договорения срок по предварителния договор се снабдил с необходимите документи и нееднократно отправял покани до ответника да сключат окончателен договор пред нотариус, но той не 1 предприел действия и към настоящия момент имота все още бил деклариран в Община Симеоновград на негово име и за него се пораждал правен интерес да иска от съда да ги призове в съдебно заседание и да постанови решение, с което да обяви предварителния договор сключен на 18.09.2022г. между него и ответника за окончателен, на основание чл.19 от ЗЗД вр. чл.362 и следващите от ГПК, по отношение на следния недвижим имот: дворно място, застроено и незастроено от 567 кв.м /петстотин шестдесет и седем квадратни метра/, съставляващо парцел VIII-1546/ римско осем тире хиляда петстотин четиридесет и шести/, в квартал 153 / сто петдесет и трети/, по ПУП на гр.

Симеоновград, общ. Симеоновград, обл. Хасково, ведно с построените в него КЪЩА и три СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, находящ се имота в гр.

Симеоновград, общ. Симеоновград, обл. Хасково, при граници: от две страни улици, Н. Т. и Д. Г..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Д. М. М., с който заявява, че не оспорва и признава всички факти изложени в исковата молба.

Посочва, че често пътува в чужбина и не е успял да се яви пред нотариус, както и че имотът е заплатен. Моли производството по делото да бъде приключено с оглед на направеното признание на иска.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба. Заявява, че признава всички факти и обстоятелства, изложени в нея и категорично признава иска, както и факта, че живее в имота. Искал да го прехвърли, но работил в чужбина, често пътувал и поради тази причина нямал възможност да изповядат сделката пред нотариус.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв.Т.Д. от АК -Хасково, която поддържа иска и с оглед направеното признание на иска от ответника моли съдът да постанови решение при признание на иска и предварителния договор да бъде обявен за окончателен.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , IV-ти граждански състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

На 18.09.2022г. между Д. М. М. като купувач и Н. Г. К. , като продавач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот относно 1/2/една втора идеална част от: дворно място, застроено и незастроено от 567 кв.м /петстотин шестдесет и седем квадратни метра/, съставляващо парцел VIII-1546/ римско осем тире хиляда петстотин четиридесет и шести/, в квартал 153 / сто петдесет и трети/, по ПУП на гр.

Симеоновград, общ. Симеоновград, обл. Хасково, ведно с построените в него къща и три стопански постройки, находящ се имота в гр. Симеоновград, общ.

Симеоновград, обл. Хасково, при граници: от две страни улици, Н. Т. и Д. Г., който имот притежавал по Нотариален акт за покупко-продажба на жилищен имот по реда на гл.II-ра от ЗСГ №341, том 1, дело №600 от 1989г., издаден от Районен съд гр. Харманли. Към настоящият момент имота бил част от 2

УПИХIII-1546, кв.121, по плана за застрояване на гр.Симеоновград, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г. , за сумата от 3000 лв., платена напълно и в брой на продавача при подписване на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове:

За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, следва да съществуват следните кумулативно дадени предпоставки, а именно да има валидно сключен и в определената за това форма предварителен договор; ищецът да докаже качеството си на изправна страна по договора; да е настъпил падежа на договора, ако има такъв; ответникът да притежава собствеността върху недвижимия имот и то към момента на вписване на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, за да произведе действие, като има изискване за писмена форма на договорите, касаещи сделки, за които се изисква нотариална или нотариално заверена форма. Константна е съдебната практика, че действителността на предварителния договор се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. От представения по делото заверен препис на предварителен договор от 18.09.2022г. се установява, че същият съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор за продажба на процесния имот - посочени са страни, цена, индивидуализиран е имота, предмет на продажбата. Следователно, налице е един валиден предварителен договор, който поражда съответните права и задължения за страните. С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице необходимата предпоставка за уважаване на предявения иск. Изправността на страната, предявила исковата претенция за обявяване на предварителния договор за окончателен, се преценява с оглед на обстоятелството изпълнила ли са вменените му с договора задължения. От текста на договора е видно, че основното задължение на ищеца в качеството му на купувач е да заплати стойността на имота в размер 3000 лева, което е изпълнено, като цената е изплатена напълно на продавача.

Основният предмет на предварителния договор е обещанието за прехвърляне на описания в същия недвижим имот. Такова безспорно е обективирано в сключения предварителен договор, недвижим имот.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК . С писменото си изявление в 3 депозирания до съда отговор на исковата молба, както и в открито съдебно заседание, ответникът призна изцяло предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК , тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.19, ал. 3 от ЗЗД – за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен.

Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

При завеждане на делото ищецът е заплатил по приходната сметка на РС - Харманли сумата от 120 лв. или 4% върху 3 000 лв.

Ищецът не претендирала деловодни разноски и същите следва да бъдат оставени в тежест на страните така, както са направени до момента.

По отговорността за разноските и дължимите държавни такси:

Съгласно чл. 364, ал. 1 от ГПК с решението си съдът осъжда ищецът да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърляне на имота, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси.

С оглед изложеното и съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът приобретател на имота, получаващ на база на съдебното решение титул на собственост върху имота, дължи следващите се разноски по прехвърляне на имота, а именно дължимата на основание чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вр. с чл. 96 от ЗННД вр. с т. 19 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Нотариална такса според удостоверявания материален интерес данъчна оценка на имота, която е в размер на 6956,30 лв. възлиза в размер на 121,00 лева, изчислен на основание чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД /43,50+5956,30 х 1,3%/ и такса за вписване на възбрана в размер на 15 лева, която ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Харманли.

На основание чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ , при възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0, 1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

На основание чл. 49, ал. 1 от ЗМДТ , данъкът се заплаща в Общината по местонахождение на недвижимия имот и на основание чл. 47, ал. 2 ЗМДТ ищецът следва да бъде осъден да заплати на Община Симеоновград дължимият, съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ , данък при придобиване на имущество по възмезден начин, определен от Община Симеоновград в чл. 35, 4 ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Симеоновград в размер на 2,4 на сто върху оценката на прехвърляното имущество /6956,30 лв. /, или данък в размер на 167,00 лв.

/6956,30 лв. х 2, 4 % = 167, 00 лв. /.

На основание чл. 364, ал. 2 от ГПК , съдът следва да постанови, че не издава заверен препис от решението на страните, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за прехвърляното имущество, както и доказателства, че продавачът няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски на основание чл. 264 от ДОПК, необходимо за удостоверяване на липсата на непогасени данъчни задължения за имота. Тежестта на доказване за липса на задължения е на ищеца, като е без значение кой ще погаси задълженията. Ако ищецът погаси задълженията на праводателя си, той ще се суброгира в правата на държавата. В тази насока Решение № 1352 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, при условията на признание на иска и чл. 19, ал. 3 от ЗЗД , съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛ ЕН на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл. 362 - чл. 364 от ГПК, предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот сключен на 18.09.2022г. в гр. Симеоновград предварителен договор за покупко- продажба между Н. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Симеоновград, ул. ****, общ.Симеоновград, обл.Хасково, като продавач и Д. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Симеоновград, ул. ****, като купувач на следния недвижим имот, а именно: 1/2/една втора идеална част от: дворно място, застроено и незастроено от 567 кв.м /петстотин шестдесет и седем квадратни метра/, съставляващо парцел VIII-1546/ римско осем тире хиляда петстотин четиридесет и шести/, в квартал 121 / сто двадесет и едно/, по ПУП на гр.