Решение № 1083 от 28.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1083

Варна, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20257050702769 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, б.“з“, б. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В. К. П., с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. А. Х., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0460-000410 от 27.10.2025 г. на ВПД Началник група в РУ 05 Златни пясъци към ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “з)“, б. „гг)“ ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС(СУМПС) до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, за установено управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна и издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, и в нарушение на принципа по чл. 6 АПК, немотивирана е и е невъзможно да се установи волята на издателя, какво точно приема за установено от фактическа страна, което води до прилагане на процесната ПАМ. Твърди се, че не са налице основанията за прилагане на ПАМ – МПС е с регистрационни номера, а и нито дружеството-собственик, нито водачът са били информирани за прекратената регистрация на МПС. Изтъква се, че липсата на уведомяване за служебно прекратената на 24.09.2025 г. регистрация и наличието на регистрационни табели на МПС сочат на липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Според оспорващия следва освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ), да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство, съобразно чл. 143, ал. 10 ЗДвП и приложимата Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозно средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На следващо място се сочи, че липсват данни актът, с който на водача е отнето СУМПС да е влязъл в сила към датата на издаване на оспорената заповед, доколкото по арг. от чл. 74 ЗАНН действия по привеждане в изпълнение на наказателното постановление се предприемат от административнонаказващия орган, съответно от съда, в 3-дневен срок от влизане в сила на наказателното постановление. Посочва се, че при липса на регламентация за предварителна изпълняемост на наложеното с наказателно постановление административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, респ. при невлязло в сила НП, не може да се приеме, че към датата на издаване на оспорената ЗППАМ водачът е лишен от правоуправление, а и наложеното с АУАН наказание „лишаване от права“ не е установено дали е изпълнено фактически. Твърди се, че е налице несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези възпроизведени в ЗППАМ, представляващо липса на мотиви – порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Искането е да се отмени оспорената заповед, като се претендира присъждането на направените съдебни разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. С писмена молба оспорващият поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът – Началникът на група в РУ 05 Златни пясъци към ОД на МВР Варна, отправя искане да бъде оставена без последствие жалбата и да бъде потвърдена наложената ПАМ на водача. С оглед фактическата и правна сложност на делото е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В хода на устните състезания ответникът, чрез юриск. Г. Г. отправя искане да бъде потвърден оспореният акт, доколкото са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ – получена информация от „Гаранционния фонд“ за прекратена „Гражданска отговорност“ и прекратена регистрация на автомобила, като се изтъква, че в условията на обвързана компетентност системата извършва автоматично прекратяване на регистрацията на автомобила.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е депозирана в Административен съд Варна на 11.11.2025 г. (предвид клеймото на пощенския плик, с който е изпратена), т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 29.10.2025г., удостоверено в разписката към заповедта.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 27.10.2025 г., около 16:48 ч., в община Варна, по главен път „I-9”, в посока Варна, оспорващият управлява автомобил Форд Фиеста, с рег. № [рег. номер], собственост на „Еър системс БГ“ ЕООД, с [ЕИК], гр. Търговище, като е спрян за проверка от служители на 05 РУ Златни пясъци при ОД на МВР Варна. Установено е, че управляваният от оспорващия автомобил е със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025 г., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, във вр. с чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

За констатираното деяние, полицай при РУ 05 Златни пясъци, съставя срещу водача АУАН серия GA № 1257307/27.10.2025 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като от водача са отнети два броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС).

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената ЗППАМ № 25-0460-000410 от 27.10.2025 г., административният орган - ВПД Началник група в РУ 05 Златни пясъци към ОД на МВР Варна, налага на В. К. П. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. “з“, б. „гг“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

След получаване на 29.10.2025 г. от адресата на ЗППАМ от последния е предприето настоящото оспорване на същата.

В хода на делото са събрани доказателства, че регистрацията на процесното МПС е възстановена служебно още същия ден, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционния фонд за сключена валидна застраховка Гражданска отговорност - Справка от АИС КАТ История на регистрацията на процесното МПС, както и че собственик на процесния автомобил е посоченото в ЗППАМ дружество, а не оспорващия - Справка от АИС КАТ за собственост на МПС.

Издателят на оспорената заповед е временно преназначен на длъжност Началник група „Охранителна полиция“ в РУ 05 Златни пясъци.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на Началника на група в РУ 05 Златни пясъци при ОД на МВР Варна. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з”, б. „гг“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2.4. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна, издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. Констатираното нарушение е извършено на територия, обслужвана от 05 РУ, поради което издателят на акта е и териториално компетентен.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Налице са необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл .171, т. 1, б. “з“, б. „гг“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 1257307/27.10.2025 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и е възпроизведено съдържанието на нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези възпроизведени в ЗППАМ, поради което е неоснователно твърдението на оспорващия в този аспект. Не се установява и неизясняване на фактическата обстановка, респ. не е налице порокът липса на мотиви. От посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената ЗППАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде ЗППАМ са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 АПК. Органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС. В конкретния казус за нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, състоящо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП са предвидени, две наказания за водача - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Оспорващият не твърди, че не е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка ГО. Възраженията на жалбоподателя, че не е бил надлежно уведомен за тези обстоятелства съдът намира принципно за ирелевантни, с оглед задължението му като водач на МПС да следи за наличието на валидна застраховка ГО, респективно – да знае законовите последици от липсата на такава.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото в деня на нарушението служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", б. „гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”. Според представения с преписката АУАН, претендираното нарушение е извършено около 16:48 часа на 27.10.2025 г. В 17:16 часа на същия ден, според справка от АИС КАД История на регистрацията на процесния автомобил, е възстановена служебно регистрацията на автомобила. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила иманентно присъщите за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и т.10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01-25/17.12.2024г., с който е приета новата разпоредба на чл.171, т.1, б.“з“ от ЗДвП/. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.