Протокол № 475 от 19.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 475 гр. Пазарджик, 17.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20225200100416 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

На второ повикване в 10:39 часа, се явиха:

Ищецът Г. К. Д. - редовно призован чрез процесуален пълномощник адв. И. В., не се явява. За него се явява адв. В. – редовно упълномощен.

Ответникът Прокуратура на Република България - редовно призован. За ОП – Пазарджик и като представител на Прокуратурата на Република България се явява прокурор Петърнейчева.

АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл. 143 и чл. 146 от ГПК.

Производството по делото е о бразувано по повод предявен иск от Г. К.

Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. "А.К." №******, чрез пълномощника му адв. И. В. (АК-Пз) против Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.

"В." №*, с която е предявен иск по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.02.2022 г. - за причинените на 1 ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнато му обвинение по чл.

199, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, т. 4 от НК и незаконното предаване на съд за престъпления по чл. 198, ал. 1, т. 4 и чл. 339, ал. 1 от НК, за които същият е бил оправдан.

Твърди се, че с Постановление от 22.03.2018 г. на следовател от НСлС ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП - сл.д. № 2/17 г. на НСлС, пр.пр.

№ 4684/16 г. на ОП-Пазарджик, за извършени престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, т. 4; чл. 137; чл. 319; чл. 286, ал. 2 във вр. ал. 1, чл.

290 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК. С постановление на ОП-Пазарджик от 06.07.2018 г. наказателното производство по отношение на него било частично прекратено, като прекратяването касаело изцяло престъплението по чл. 290 от НК и частично – изразяващо се в промяна на правната квалификация по отношение на грабежа – от деяние по чл. 199, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, т. 4 от НК на такова по чл. 198, ал. 1, т. 4 от НК, при което делото било изпратено по компетентност на РП-Пазарджик.

Твърди се, че впоследствие, с Постановление на РП-Пазарджик от 18.10.2018 г., наказателното производство срещу ищеца отново било частично прекратено за престъпленията по чл. 319; чл. 286, ал. 2 във вр. с ал.

1 и чл. 290 от НК и продължило да се води за деянията по чл. 198, ал. 1, т. 4 от НК, чл. 137 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, а именно: затова, че на 07.12.2014 г. в съучастие със С.С., използвайки физическа сила срещу В.Н. е отнел движими вещи от владението му; затова че на същата дата двамата са изоставили същия в беззащитно състояние, излагайки живота му на опасност и затова, че отново на посочената дата, без надлежно разрешение, е държал огнестрелно оръжие - преработен газов пистолет „ИЖ 78 8 Байкал”.

Твърди се, че на 18.04.2018 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпленията по чл. 198, ал. 1 , т. 4 , чл. 137 и чл. 339, ал. 1 от НК. Било образувано НОХД № 787/19 г. на РС - Пазарджик, в хода на което се провели общо 15 съдебни заседания. С присъда № 260024/26.04.2021 г. ищецът бил признат за невиновен за това, че е държал незаконно огнестрелно оръжие и затова че, в съучастие със С. е извършил грабеж, като бил осъден на наказание една година и четири месеца лишаване от свобода за кражба и за престъплението по чл. 137 от НК. Впоследствие - с присъда № 12/12.10.21 г. по ВНОХД №474/21 г. на ОС-Пазарджик, бил изцяло оневинен за грабежа. В 2 тази част присъдата станала окончателна след произнасянето на ВКС – с решение № 16/24.02.22 г. по НД № 1098/21 г. За престъплението по чл. 137 НК на ищеца било наложено наказание пробация.

Изложени са съображения, че за престъпленията по чл.199, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 198, ал. 1, т. 4 и по чл. 198, ал. 1, т. 4 НК законодателят предвиждал наказания „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и от 3 до 10 години, а за това по чл. 137 от НК - до 3 години. В тази връзка основните притеснения на ищеца били обусловени обстоятелството, че би признат за виновен и най-вече от страха, че ще бъде осъден ефективно. Според него възможността да влезе в пенитерциарно заведение била съвсем реална. Твърди, че през 2012 г., едва навършил 18-годишна възраст, той търпял за около година наказание „лишаване от свобода“ и това били най-кошмарните и страшни месеци в живота му, които го преобърнали изцяло.

Сочи, че в периода, докато течало разследването, получил много сериозни психически проблеми - резултат на стресовата ситуация, в която изпаднал. За месеци се изолирал от околния свят, като живеел почти в отшелничество на „Ц.Ч.”. Един ден през м.октомври 2018 г. започнал да се държа странно и агресивно. Без причина нахлул в друга вила, където чупил покъщнина, отказал да се предаде доброволно на полицията. Срещу него било образувано досъдебно производство, прекратено от РП-Пещера с мотива, че е извършил деянието в състояние на невменяемост. Пояснява се, че с определение на PC-Пещера по ЧНД №338/18г. бил настанен за принудително лечение в ДПБ - П., което се провело в периода от 14.10.18 г. до 13.12.18 г. В хода на лечението му била поставена диагноза „биполярно афективно разстройство”. Описва, че няколкократно бил хоспитализиран.

Твърди, че известни здравословни проблеми имал още от 2016 г., когато от време на време получавал халюцинации. За известно време (14.01.18 г. 12.02.18 г.) бил на лечение в испанска клиника, след което се почувствал много добре. Испанските лекари определили тогава състоянието му като маниакален пристъп (епизод). Твърди, че според вещите лица д-р Л.К. и Л.Б., които го освидетелствали в хода на следствието и изготвили комплексна СПЕ, стигнали обаче до извода, че към 10.05.18 г. ищецът не боледува от същинско психично заболяване и е психично здрав. Втората му хоспитализация в ДПБ - П. била за времето от 21.02.19 г. до 29.03.19 г. с поставена диагнозата „параноидна шизофрения“. Третото стационарно 3 лечение в ДПБ - П. било в периода 11.02.21 г. до 25.01.21 г. Не отрича, че в периода м. март 2018 г. до 2021 г. от време на време е пушил марихуана, която за пръв път опитал в Затвора и само от нея там се чувствал добре.

Твърди, че стресът, на който бил подложен, бил прекалено голям и съчетан с тази му слабост довел до тежкото психично състояние, в което изпаднал. Акцентира, че незаконното обвинение изиграло ролята на решаващ фактор за задълбочаване на психиатричното му разстройство. За периода 08.03.18 г. - 24.02.22 г., ежедневието му било доминирано от мисълта за разследването, а после и за делото. Живеел изолиран, под постоянен стрес.

Това било напълно загубено време в живота му, в което той не живеел по обичайния начин. След приключване на делото за ищеца настъпило значително успокоение, респ. подобрение на състоянието му. Отишъл при майка си, която не бил виждал от м.март 2018 г., а тя е най-близкия човек, в Испания, където работела.

Изтъква се, че средата, в която се намира в момента и трудовата му заетост помагали много и на практика не се нуждаел от никакво медикаментозно лечение. Сочи, че в хода на наказателното производство - на 15.03.18 г., с постановление на ОП-Пазарджик, му била наложена забрана да напускал страната. По този начин бил лишен от директен контакт с майка си, чиято подкрепа много му помагала и без нея се чувствал още по-уязвим.

Нямало с кого да споделя тревогите си и затварянето в себе си и натрупания стрес довел до ескалацията в поведението му от м.октомври 2018 г.

Твърди се, че са налице предпоставките по реда на чл. 2 , ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като отговорността на Прокуратурата в случая произтичала от конкретните й действия - под неин надзор и указания, на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, т. 4 от НК, преквалифицирано на такова по чл. 198, ал. 1, т.

4 от НК и такова по чл. 339, ал. 1 НК, за които бил предаден на съд, а впоследствие и оправдан.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел „Доказателства” на същата. Направено е искане за събиране на гласни доказателства – показанията на четирима свидетели – трима, при режим на довеждане и един – Л.К. – в режим на призоваване, за установяване причинените на ищеца неимуществени вреди.

4

Направено е искане за назначаване експертиза, с конкретно поставени задачи. на съдебно-психиатрична

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик. Становището е, че предявеният иск е допустим, но се оспорва изцяло както основанието, така и размера на претенцията. Възразява се, че твърденията на ищеца били общи и не били подкрепени с конкретни доказателства. Ищецът не представил доказателства за това, че е бил привлечен като обвиняем на 08.03.2018 г. по ДП № 2/2017 г. по описа на НслС, който момент изтъква като начален за търпене на вредите и който е от значение за определяне продължителността на наказателната репресия. В исковата молба се сочели номера на съдебни актове, но били приложени незаверени и нечетливи копия на прокурорски и съдебни актове, както на цитираните епикризи и съдебна експертиза, което препятствало преценката за достоверност на изложените твърдения, както и преценката дали не е изтекъл 5-годишния давностен срок за предявяване на претенцията. Изтъква се, че формулираните в исковата молба негативни емоции не били породени от незаконното обвинение, а се явявали обоснован страх от наказателно преследване, когато вече веднъж си бил осъждан с присъда, предвиждаща ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

Пояснява се по този повод, че ищецът е бил осъждан два пъти за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „обществено порицание“ и по чл. 158а, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 59, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

Не се сочели обаче доказателства и фактически твърдения за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от повдигнатите обвинения, за които е оправдан.

Възразява се, че от изложеното в исковата молба било видно, че още преди да бъде привлечен като обвиняем, ищецът вече е имал здравословни проблеми, налагащи лечение на психичното му здраве. Сам сочел, че 5 здравословните му проблеми датират от 2016 г. и че през периода от 14.01.2018 г. до 12.02.2018 г. е бил на лечение в испанска клиника, т.е. отново преди да бъде привлечен като обвиняем по ДП. Неоснователни и недоказани били и твърденията, че незаконно повдигнатите обвинение са предизвикали стрес, безпокойство, притеснения и тежкото психично състояние, което наложило хоспитализация на ищеца в ДПБ - П..

Наред с това от изложеното в исковата молба се установявало още, че ищецът е имал противоправно поведение през периода от м. март 2018 г. до 2021 г., когато е употребявал наркотични вещества. Това обстоятелство, според ответника, недвусмислено сочело, че евентуалните здравословни проблеми на ищеца и хоспитализациите в ДПБ - П., са били свързани именно с употребата на наркотични вещества. Твърди се, че ангажираните писмени доказателства (3 бр. епикризи и КСППЕ) установявали, че ищецът е имал здравословни проблеми още през 2015 г., когато е получил описаните оплаквания като чуване на гласове, проява на агресия, страх от следене, виждал библейски сцени и други, вследствие на което е настаняван за лечение. Изтъква се, че в епикризите същият признава и за злоупотреба с алкохол, но в нито една от тези документи не посочил воденото срещу него наказателно производство и свързани с него страхове, притеснения и евентуални последици. Отразените оплаквания и симптоми, съдържали данни за здравословното състояние на ищеца, което било обичайно за хора, злоупотребявали с наркотични вещества и алкохол – факти, за които признава ищеца в ИМ.