Решение № 1660 от 05.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. Русе, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520102883 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 75 ЗС.

Постъпила е искова молба от Г. Й. Ц. срещу Н. Ц. П., в която се твърди, че ищцата е завладяла недвижим имот, представляващ поземлен имот **** в гр. Русе, местност „****“, вид собственост частна, вид територия земеделска, категория 5, НТП за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР3СП33), площ *** кв.м, стар номер ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор ****, вид собственост: частна, функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи 2, със застроена площ 24 кв.м.

Владението си започнала на 10.02.2023г., като ключове за имота получила от съсед, на който заплатила направените в него подобрения. След като започнала да владее имота, ищцата направила подобрения в него на обща стойност около 8000лв. Твърди, че е ползвала непрекъснато имота и го е своила за себе си с намерение да го придобие по давност.

На 11.08.2023г. бил сключен договор за наем между А.Т.Т., собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, в качеството на наемодател и Н. Ц. П., в качеството на наемател. На 14.08.2023г. било образувано частно гражданско дело № *** от 2023 г. по описа на Районен съд Русе, с което е поискано 1 издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Анета Тотева, която да предаде владението върху процесния имот на Н. Ц. П.. Образувано било изпълнително дело от ЧСИ В.Н., който на 12.01.2024г. извършил въвод във владение на имота и ищцата била отстранена от него.

Тъй като владението ѝ продължавало повече от 6 месеца преди образуване на посоченото частно гражданско дело, за нея съществувал правен интерес от възстановяване на владението върху имота.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъди Н.

Ц. П. да преустанови действията си, с които нарушава осъществяването на владение от страна на Г. Й. Ц.. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност на предявения иск. Твърди, че след като бил извършен въвод във владение установил, че имотът е в лошо състояние и негоден за ползване и в резултат на преговори с наемодателя подписали анекс за прекратяване на договора за наем. С развалянето на същия предал държането на имота на собственика Анета Тотева и не се намирал понастоящем във владение на същия. Оспорват се и обстоятелствата, които ответникът счита, че са относими към основателността на иска, в това число и, че ищцата е владяла процесния имот, в който и да е момент. Моли се по изложените съображения предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, в случай, че съдът го приеме за допустим.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Имотът предмет на спора в настоящото производство, представлява поземлен имот с идентификатор **** в гр. Русе, в местност „****“, частна собственост, разположен върху земеделска територия, категория 5, с предназначение за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР3СП33), с площ *** кв.м, стар номер ***, с построена в имота сграда с идентификатор ****, вид собственост: частна, функционално предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи 2, със застроена площ 24 кв.м. Собственици на имота са А.Т.Т. и Т.Т.Т. при равни права, които са придобили след смъртта на Т.И.Т., съпруг на първата и баща на втория. Т.Т. е придобил процесния имот през 2

2008г. чрез покупко-продажба от ищцата по делото Г. Й. Ц. и съпругът ѝ Б.И.Ц..

На 11.08.2023г. собственичката на имота А.Т.Т. е сключила договор за наем с ответника Н. Ц. П.. По инициатива на последния на 14.08.2023г. е образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе, по което се е еснабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за предаване владението върху имота, с който от своя страна е образувал като взискател изп. дело №***/2023г. по описа на ЧСИ В.Н., по което на 12.01.2024г. е извършен въвода му във владение на имота, като от същия е изведена ищцата Г. Ц..

С Анекс от 15.01.2024г. страните по договора за наем от 11.08.2023г. са го развалили, като Н. Ц. П. е предал владението му на собственичката А.Т.Т..

Свидетелят В. Й. К. установява, че притежава в съседство на процесния имот дворно място. Поради това познавал ищцата Г. от месец февруари 2023г., когато започнала да ползва имота. Направила ремонт на къщичката, през лятото сложила басейн отвън. Преди това имотът бил обработван от друг съсед. Свидетелят се бил виждал един-два пъти с ищцата, като в един момент разбрал, че е спряла да ползва имота, а комшията му В. казал, че вече щял да се ползва от сина на собственичката.

Свидетелят Л.Й.Д. установява, че е брат на ищцата, която му се обадила в началото на месец февруари 2022г. да огледат процесния имот и да му се похвали, тъй като отдавна имала мечта да притежава такъв. Тя разполагала с ключ за имота. След това свидетелят ходил десетина пъти да ѝ помага в ремонта на къщата. Преди около няколко месеца тя го помолила да ѝ помогне с изнасянето на вещи от имота. Свидетелят не бил питал и не знаел дали сестра му е купила имота и от кого, не знаел как го е придобила.

Единствено му казала, че мястото е нейно. Свидетелят не знаел дали това място е било преди години на ищцата и съпругът ѝ.

Свидетелят Х.С.Л. установява, че е приятелка на майката на ищцата, като последната познавала откакто е родена. Един ден Г. радостна помолила свидетелката да ѝ помогне в земеделската работа в дворното място, след което я завела до него. Свидетелката не се интересувала как е придобила ищцата мястото, единствено от нея знаела, че то е нейно. Първото посещение там било през началото на 2023г., а след като се стоплило свидетелката няколко пъти ходила да помага за саденето на зеленчуци, билки, почистването на двора и пр.

3

Свидетелят Т.Т.Т. установява, че познавал бегло ищцата. След като баща му починал, тя се свързала с него и поискала да купи процесния имот, който преди години бил нейна собственост. Започнали преговори относно цената на имота и докато течали същите, свидетелят и майка му позволили на ищцата да започне ползването на имота. По инициатива на Г. била изготвена оценка на имота, с която тя не била съгласна и предложила по-ниска цена, с която собствениците не се съгласили и до продажба на имота не се стигнало.

Поискали от Г. да освободи имота, но тя под различни причини все отказвала.

Поради това и с оглед необходимостта от парични средства, майката на свидетеля решила да отдаде под наем имота на ответника Н.. Свидетелят знаел, че приживе неговия баща бил предоставил за ползване имота на родителите на Б., съпругът на Г., а след това на съсед с името В., който трябвало да поддържа имота и имал ключове за него.

Свидетелят представя в потвърждение на показанията си копия на нотариален акт от 2008г., с който ищцата и съпругът ѝ са продали процесния имот на бащата му Т.Т. и копие на оценителския доклад изготвен по възлагане на ищцата Г. Ц. с дата на оценка от 15.12.2023г. Представените две писмени доказателства не се оспорват от ищцата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За посесорната защита, предвидена с исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС, е необходимо да се установи наличието на фактическо състояние на упражняване на господство върху вещта и факта на неговото нарушаване. Т.е. при владелческите искове съдът се интересува само от ограничен брой факти имало ли е владение, имало ли е нарушение, кой в владелец на конкретния недвижим имот към момента на предявяване на иска.

Разпоредбата на чл. 75 ЗС брани владението на недвижим имот продължило повече от шест месеца, без значение дали е добросъвестно или не, стига да не е опорочено по отношение на владелеца (т.е. да не е отнето по скрит или насилствен начин).

Владението е първата предпоставка, която е необходимо да бъде установена, за успешното провеждане на посесорната защита. Тъй като владението е факт с правно значение, доказването му е в тежест на онзи, който иска да се ползва от благоприятните му последици - т.е. при посесорните искове, доказването на владението е в тежест на владелеца, който търси 4 защита.

Основните признаци на владението с а обективен и субективен.

Първият е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт, следва да е установена трайно, поне в рамките на шест месеца по иска по чл. 75 ЗС , по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна.

Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да държи вещта като своя, със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като своя , доколкото не се докаже, че я държи за другиго.

Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Тази презумпция се оборва когато се установи, че вещта се държи на правно основание ( прим. договор, т.е. за другиго). Допълнителни признаци на владението (въпреки, че не са регламентирани от действащия ЗС) са владението да е постоянно, т.е. фактическата власт върху вещта и държането ѝ като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица, владението да е непрекъснато - в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца (чл. 81 ЗС), владението да е несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си., владението да е спокойно - такова е, когато не е установено с насилие и владението да е явно, да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

В конкретния случай показанията на първите трима свидетели (тези на ищцата) установяват описаните по-горе обективни признаци на владението на ищцата върху процесния имот, а показанията на свидетеля Т.Т.Т. и представените от него и неоспорени писмени доказателства оборват презумпцията на чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя и 5 установяват противното. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, доколкото същите не само са логични и последователни, а са и непротиворечиви с останалите свидетелски показания и категорично подкрепени от неоспорени писмени доказателства. Последните и показанията на свид. Тотев установяват, че ищцата се е намирала в преддоговорни отношения за покупката на процесния имот и докато са течали същите тя е започнала да го ползва, т.е. със знанието и съгласието на собствениците и е имала качеството на държател. Този извод не влиза с противоречие и с установеното от другите свидетели, доколкото никой от тях не установява факти от значение за субективната страна на владението и противопоставянето му на собствениците на имота, включително и за начина на възникването му. Няма твърдения и доказателства, че възникнало държане на имота след уговорка със собствениците е трансформирано последствие във владение, още по-малкото да е продължило в шест месечен срок. Ищцата е била собственик на процесния имот, който е продала на бащата на свидетеля, след което е имала намерение да го закупи обратно. В тази връзка и с оглед преговорите за бъдещата продажба тя е възложила изготвянето на оценка на имота, което потвърждава в проведеното съдебно заседание и също сочи за липсата на твърдяното в исковата молба субективно отношение за своене на имота като владелец.