Решение № 1 от 03.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000772 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Кемобау“ЕООД, ЕИК 203524355, чрез адв.Д. К. от САК насочена против Решение № 810/07.06.2024 г., постановено по т.д. № 696/2023 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените в условието на обективно кумулативно съединяване от въззивното дружество срещу Н. С. Ц. частичен иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата в размер на 189 300 лева, част от сумата от 385 120 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на ненадежно водене на дружествените работи, изразяващи се в липса на първични счетоводни документи за извършеното осчетоводяване на погасяване задълженията на „Кемобау“ ЕООД към кредиторите му А. Р. Ц., А. С. А., К. Г. К., Х. Н. С., И. К. К. и А. П. Б. за изплащане на бонуси и дивиденти по решения на общото събрание на дружеството от 14.11.2019 г., 28.11.2019 г., 02.12.2019 г., 13.12.2019 г., 04.12.2020 г., както и изцяло иска по чл. 145 ТЗ за обезщетение за вреди в резултата на ненадежно водене на дружествените работи изразяващи се в липса на касова наличност към 31.03.2021 г. в размер на 24 285,75 лева.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.145 ТЗ, както и поради необоснованост. Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в неговата цялост и по съществото на спора да постанови уважаване на предявените осъдителни искове.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват.

1

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства и основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове и е подписано.

С оглед предмета на предявените искове, с които се претендира обезщетяване на вреди, причинени от управителя на търговското дружество в резултат на противоправно поведение, ищецът-въззивник е установил в хода на производството освен общите и наличието на специалната положителна абсолютна процесуална предпоставка, касаеща допустимостта на иска, а именно - наличието на взето решение от върховния орган на търговското дружество за предприеме на действия по ангажирането й.

Последното се установява от Акта на едноличния собственик на капитала на „Кемобау“ ЕООД от 09.02.2023 г., основан на констатациите от инвентаризационен опис на дълготрайни активи от 08.02.2023 г., в който е обективирано взето решение за ангажиране имуществената отговорност на ответника-въззиваем, като бивш управител на дружеството за сумата от общо 409 405,75 лв. /сумата от 19 271,80 лева по фактура № 0000000527/30.03.2021 г., не е предмет на настоящето производство/, като в обстоятелствената част на акт конкретно са посочени всяко едно от действията/бездействията на освободения управител, с които са причинени конкретните имуществени вреди..

При преценка основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното решение въззивната инстанция взе предвид следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.145 ТЗ от „Кемобау“ ЕООД против Н. С. Ц..

Твърдяло се е в исковата молба ответникът да е бил органен управител на ищцовото дружество в периода 05.01.2016 г. – 30.03.2021 г.

През посочения период последното получило покана от А. С. А. за плащане на сумата от 120 000 лева, представляваща бонус, разпределенаен му за изплащане с решение на заседание на ОСС /общото събрание на дружеството/ от 04.12.2020 г. Посочената сума била осчетоводена като изплатена, но за същата липсвали първични счетоводни документи за реалното й изплащане.

С акт на едноличния собственик на капитала на дружеството била назначена комисия, която да извърши годишна инвентаризация на дружеството за установяване на стоковоматериалното му състояние и съответствието между документалното и фактическо състояние.

В хода на последната се констатирало, че по взети решения на ОСС от 14.11.2019 г., 28.11.2019 г., 02.12.2019 г., 13.12.2019 г. и 04.12.2020 г. за изплащане на дивиденти и бонуси на лицата Н. С. Ц., А. Р. Ц., А. С. А., К. Г. К., Х. Н. С., И. К. К. и А. П. Б. за сума общо в размер на 644 000 лв., бонусите били са осчетоводени като изплатени, но не били открити първични счетоводни документи за реалното им получаване.

Поради последното било налице разминаване между фактическото положение и счетоводното отразяване, довело до претърпяване на вреда от дружеството под формата на липса в размер на сумата от 385 120 лв., представляваща обща стойност на сумите, които е следвало да бъдат изплатени по посочените решения на ОСС с изключение на сумите, дължими на самия ответник Н. Ц..

2

По тези съображения е поискано постановяването на решение по предявен частичен иск за сумата 189 300 лв., представляваща част от общо дължимата от 385 120 лв.

Отделно от изложеното се поддържа при извършената инвентаризация да е констатирана и липса на протокол за предаване на касовата наличност при освобождаване на Ц. като управител на дружеството. Според счетоводния баланс на дружеството към 31.03.2021 г. касовата наличност е в размер на 24 285,75 лв., но липсвали данни и документи за предаването й от бившия управител ответник на новоизбрания такъв. Не били открити и разходно-оправдателни документи за изплащането на същата сума на лица, кредитори на дружеството или за погасяване на други негови задължения, свързани с търговската му дейност.

Изложеното сочело на несъответствие между документалното и фактическо състояние на активите и пасивите на дружеството, респ. - за вреда за същото в посочения размер от 24 285,75 лв., за която сума се иска ответникът да бъде осъден да плати на ищеца.

С Акт на едноличния собственик на капитала на „Кемобау“ЕООД от 09.02.2023 г. било взето решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на исковете на дружеството срещу бившия управител. Поддържа се да са налице всички елементи от фактическия състав на чл.145 ТЗ за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на действащ към релевантния период от време управител на дружеството..

С отговора по исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил предявените искове по основание и по размер.

Като оспорва фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба ответникът твърди от своя страна, че е изплатил лично в брой всички суми за дивиденти и бонуси на лицата, за които са взети решения да бъдат платени, за което били подписани своевременно разходни касови ордери от получателите в 2 екземпляра – един за получателя на сумата и един, който е предаден в счетоводството на дружеството.

Действащият управител на дружество Х. Н. С. също получил суми по посочените решения, за което е подписал разходен касов ордер /РКО/. Ангажира тези документи като писмени доказателства. Твърди, че общо изплатената сума по посочените в исковата молба решения на ОСС е 574 700,00 лева, от които 258 880,00 лева е получил лично той, а на останалите съдружници и служители е изплатил разликата в размер на 315 820,00 лв. в брой. Не е изложил конкретни доводи досежно твърденията да не е предал отразената счетоводно касова наличност в дружеството към 31.03.2021 г. на новоизбрания управител. Оспорва да е налице негово противоправно поведение или неполагане на дължимата грижа, както и да е налице реална вреда. Оспорва и наличието на причинна връзка.

В допълнителната искова молба ищецът от своя страна е оспорил твърденията на ответника в депозирания отговор - оспорил е представените с него РКО, като антидатирани и издадени от свързани лица, с цел организирано прикриване на липсващи парични средства от касата на дружеството. Оспорил е и твърдението паричните суми да са получени фактически от лицата, посочени в РКО.

Твърди в края на 2020 г., докато е бил управител на „Кемобау“ЕООД ответникът да е развивал конкурентна дейност чрез дружество „Ен Джи 2018“ ЕООД, което е и една от причините за освобождаването му като управител на ищцовото дружество. Впоследствие част от дяловете в „Ен Джи 2018“ЕООД били придобити от двама от издателите на оспорените РКО - И. К. К. и А. Р. Б.. Другите три лица, издали РКО – А. П. Б., К. Г. К. и А.

С. А., били служители на „Каринекс“ ЕООД, на което едноличен собственик на капитала е И. К. К.. Поради горното счита, че всички издатели на оспорените РКО са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т.2 и т. 4 от ДР на ТЗ. Поради тази свързаност след предявяване на исковата молба А. С. А., който е предявил срещу дружеството на 06.01.2023 г. извънсъдебна претенция, е подписал РКО, че е получил сумите, предмет на тази претенция, както и изявление за оттегляне на поканата, поради допусната грешка.

Навежда допълнителни доводи за наличие на елементите от фактическия състав на чл.145 ТЗ.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил възражението за антидатиране на РКО, и поддържа същите да са надлежно осчетоводени. Оспорва и 3 твърдението да е изключен заради извършваната от него конкурентна дейност и твърди, че е освободен изрично от отговорност за това с решение от 30.03.2021 г.

Страните не са спорили по установените от извършените служебни справки по партидата на въззивното дружество и на „Ен Джи 2018“ЕООД и приобщените писмени доказателства релевантни за предмета на производството факти, а именно:

Въззиваемият е заемал длъжността управител на въззивното дружество за периода от 05.01.2016 г., като е назначен за такъв с решение на ОСС от посочената дата, вписано в ТР на 18.01.2016 г., до 30.03.2021 г. - когато с друго решение на ОСС от тази дата е освободен от длъжността /решението е вписано в ТР на 06.04.2021 г./. С решение от същото ОСС Н. Ц. е бил освободен от отговорност за дейността му като управител на дружеството за конкретно и изчерпателно посочени действия, сред които процесните не попадат. Същият е декларирал при вземане на решението, че дружеството няма други задължения, освен изрично посочени, в т.ч. и в приложени счетоводни справки. Според съдържанието на протокола от проведеното ОСС от 30.03.2021 г. на същото е взето решение, имащо незабавно действие между съдружниците /вписано в ТР на 06.04.2021 г./ , за прехвърляне на дружествените дялове от съдружниците в него И. К. К. /с дялово участие 550 лв./, А. П. Б. /с дялово участие 550 лв./ К. Г. К. /с дяловото участие 550 лв./ и Н. С. Ц. /с дялово участие 1100 лв./ на Х. Н. С.. По този начин последният е придобил 3 750 дяла от „Кемобау“ЕООД, а наред с него съдружник в последното е останало и „БГ Бетон Бау“ЕООД с размер на дяловото участие 1 250 дяла. С последващо решение на ОСС на въззивното дружество от 03.01.2023 г. „БГ Бетон Бау“ЕООД е прехвърлило дяловете си на С. и той е останал едноличен собственик на капитала на „Кемобау“ЕООД /обстоятелството е вписано в ТР на 10.01.2023 г./

От приложената към протокола справка по сметка 422/1, подписана от Н. Ц., И. К. и Х.

С. като подотчетни лица се установява в нея да е посочено единствено - със салдо по партида 5 -А. А. за сумата от 46 850,00 лева.