Решение № 260000 от 05.01.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

Кюстендил, 05.01.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева при съдебен секретар

Теодора Д. като разгледа докладваното от съдия Богоева гр. д. №65 по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез процесуалният представител по пълномощие адв. Г.Х., със служебен адрес: гр.**** против ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, К.В.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Е.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, както следва: сумата от 37 000 лева, представляваща главница, дължима по силата на сключен между страните Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012г., Анекс № 1/20.08.2013г., Анекс № 2/09.09.2013г., Анекс № 3/18.08.2014г., Анекс № 4/ 20.08.2015г., Анекс № 5/11.08.2016г., Анекс № 6/19.09.2016г., Анекс 7/ 19.09.2017г., Анекс № 8/19.10.2017г., Анекс № 9/03.09.2018г. и Анекс № 10 от 19.09.2019г. към него; сумата от 133.23 лева, представляваща дължима по горепосочения договор договорна лихва, изтекла за периода от 19.08.2020 до 19.09.2020г.; сумата 352.44 лева, представляваща дължима по процесния договор лихва върху просрочената главница, изтекла за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г. и сумата от 272.36 лева, представляваща начислена наказателна лихва при просрочие, изтекла за периода от 19.09.2020 г. до 12.11.2020 г., както и задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК – 16.11.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 17.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1947/200 г. на ДнРС. Претендират се разноските в исковото и заповедно производство.

Ищецът сочи, че вземанията, предмет на иска, произтичат от Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012г., Анекс № 1/20.08.2013г., Анекс № 2/09.09.2013г., Анекс № 3/18.08.2014г., Анекс № 4/ 20.08.2015г., Анекс № 5/11.08.2016г., Анекс № 6/19.09.2016г., Анекс 7/ 19.09.2017г., Анекс № 8/19.10.2017г., Анекс № 9/03.09.2018г. и Анекс № 10 от 19.09.2019г. към него, сключен между ****и „****- кредитополучател, К.В.И. и Е.Д.И.

– солидарни длъжници.

Кредитополучателят и солидарните длъжници, подписвайки клаузата на чл.16.3 от договора, са се задължили да отговарят за изпълнение на всички задължения по процесния договор, при условията на чл. 121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ.

С договора страните са уговорили Банката да предостави сума на кредит в размер на 450 000 лева. Целта на кредита е била „За вътрешно и външно рефинасиране на ползвани оборотни кредити, съответно към ****в размер на 425 000 лева и към ****25 000 лева".

Банката е предоставила кредита по разплащателната сметка на кредитополучателя: IBAN ***, заверявайки я на 29.08.2012г., със сумата от 450 000 лева.

Кредитът бил усвоен по банков път, с две нареждания за превод от 31.08.2012г. за сума в размер на 25 000 лева и от 19.09.2012г. за сума в размер на 425 000 лева, а впоследствие част от кредита бил възстановяван. Кредитът бил обслужван от две различни сметки на кредитополучателя.

Прилаганите по кредита лихви — възнаградителна и/или лихва за просрочие, в зависимост от статуса на кредитните задължения, са уговорени по размер в текстовете на член 4 : точки 4.1., 4.2. и 4.3 от договора за кредит и се дължат на основание чл. 11, като конкретно:

Лихвата върху редовна главница в размера по т. 4.1. се дължи на основание чл.

11.1.1.; Лихвата върху просрочена главница в размера определен в т.4.2. се дължи на основание чл. 11.2.2; Наказателната лихва при просрочие в размера определен в т. 4.3. се дължи на основание чл. 11.2.3.

Ищецът счита, че с предоставянето на кредита и усвояването му от кредитополучателя в уговорения размер, Банката е изпълнила точно поетите с договора задължения.

Посочва, че с договора страните са се съгласили, че кредитът се предоставя за срок от 1 година, уговорили са начинът на ползване и погасяване. Крайният срок на дължимост на главницата и лихвите по договора бил 21.08.2013г., съгласно чл. 7.1 от договора за кредит.

Договорът бил изменен и допълнен с 10 броя Анекси, сключени с цел длъжниците да бъдат облекчени в погасяването на дълга. Последователно срокът за погасяване на дълга е удължаван с всички сключени Анекси, като съгласно чл. 7.1 от последно сключения Анекс № 10 от 19.09.2019г., крайният срок за погасяване на кредита е удължен до 19.09.2020г.

На 19.09.2020г. е настъпил крайния падеж, за връщането на сумата предоставена на кредит, съгласно чл. 7.1. от Анекс № 10 от 19.09.2019г., неразделна част от „Договор за банков револвиращ кредит № 283 от 29.08.2012г."

Подчертава се, че крайният падеж на задължението за връщане на кредита и изискуемостта на цялото вземане на банката е настъпил преди датата на образуване на заповедното производство, по което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение.

Твърди се, че на датата на крайния падеж, както и към датата на подаване на заявлението, кредитополучателят и солидарните длъжници не са погасили задълженията по процесния договор за кредит, с оглед на което банката се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 18.11.2019г. по описа на районен съд - Дупница, ГО, V състав по гр. дело № 1947/2020г. за всички дължими й по договора за кредит суми, както следва: просрочена главница в размер на 37 000 лева; редовна лихва в размер на договорен лихвен процент в размер на 133,23 лева за периода от 19.08.2020г. до 19.09.2020г. включително, начислена на основание чл. 11.1.1. в размера по чл. 4.1 от Договора за кредит; лихва върху просрочена главница в размер на 352,44 лева за периода от 19.09.2020г. до 12.11.2020г., включително - начислена на основание чл. 11.2.2. в размера по чл. 4.2 от Договора за кредит; наказателна лихва при просрочие в размер на 272,36 лева за период от 19.09.2020г. до 12.11.2020г. включително - начислена на основание чл. 11.2.3.. в размера по чл. 4.2. от Договора за кредит; законна лихва върху главницата от

16.11.2020г. - датата на подаване на заявлението в РС, до пълното погасяване на задължението.

В отговорите, идентични по съдържания, ответниците въвеждат следните възражения по иска:

Оспорват банката - ищец да има качеството кредитор, тъй като не била носител на падежирало и просрочено вземане.

Твърди се, че кредитът, сочен от банката и обективиран в процесните договор и анекси към него, се е изпълнявал в срок, нямало неплатени вноски на падеж, следователно

-

2 - няма падежирало вземане, което да не е платено, а сумата по кредита е напълно изплатена и кредитът погасен преди много години поради което вземане на банката не съществувало. От друга страна, банката повторно била събрала парични средства от сметката на дружеството за погасяване на кредита.

Излага се становище, че искът е предявен при злоупотреба с право, за постигане на други, скрити и в противоречие със закона цели, с което банката-ищец прави опит за увреждане на дружеството, Оспорват се всички обстоятелствата, на които се основава иска, като неотговарящи на действителността.

Твърди се недействителност на посочените от банката - ищец договор за кредит и анексите към него, поради неравноправност на клаузите им, касаещи лихвите, таксите и начина на изплащане на суми. Прави се възражение за нищожност на тези клаузи като противоречащи на закона и на добрите нрави.

Ответниците – физически лица, посочени в процесните договор и анекси в качеството солидарен длъжник, считат, че от анализа на уговореното в договора, следвал извод, че видът на поетата от тях отговорност с договора е поръчителство, тъй като в случая липсвало изрично съгласие цялата отпусната сума по кредита да се търси едновременно от длъжника и съдлъжника, отделно солидарният длъжник се задължил да отговаря за чуждо задължение, без да е кредитополучател по договора, нито бил получил заетата сума. Твърди се, че срокът на процесния договор е изтекъл на 29.08.2013 год., а искането на банката за образуване на заповедно производство било на 16.11.2020 г., при което шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл, респ. поръчителската им отговорност е погасена.

Оспорват се достоверността на датата, материалната и формална доказателствена сила и автентичността на договор за банков револвиращ кредит № 283/ 29.08.2012 г., анекс № 1/20.08.2013 г., анекс № 2/09.09.2013 г., анекс № 3/ 18.08.2014 г., анекс № 4/ 20.08.2015 г., анекс № 5/ 11.08.2016 г., анекс № 6/ 19.09.2016 г., анекс № 7/ 19.09.2017 г., анекс № 8/ 19.10.2017 г., анекс № 9/ 03.09.2018 г. и анекс № 10/ 19.09.2019 г., като се твърди, че те не били подписани от лицата, които се сочат за кредитополучатели и солидарни съдлъжници.

Акцентира се, че на 10.11.2020 г. банката уведомила ответното дружество, че на 04.11.2020 г. на основание на член - не е изписано, т.8.3. от сключен договор за банков кредит овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗДФС, е усвоила сума в размер на 1 413.00 лв. Било констатирано, че на 23.10.2020 г. ответното дружество е усвоило нов кредит в размер на 33 989.94 лв., като се подчертава, че същото не е правило искане за нов кредит и не бил подписан от негов представител нов договор за кредит с банката. Банката събрала от наличните пари по банковата сметка на дружеството сумата в размер на 16 392.29 лв. през месец септември 2020 г..

На 07.12.2020 г. банката уведомила дружеството, че на 02.12.2020 г. на основание на член - не е изписано, т.8.3. от сключения договор за банков кредит -овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗДФС, банката е усвоила сума в размер на 3820.33 лв.. С писмо от 29.03.2021 г. банката уведоми дружеството, че на 25.03.2021 г. на основание раздел 1, т. 8.3. от сключения договор за банков кредит -овърдрафт № 60 от 07.07.2008 г. във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗДФС, банката е усвоила сума в размер на 15 580 лв..

Твърди се, че ответното дружество не е получавало парична сума по договор за банков револвиращ кредит № 283/ 29.08.2012 г и анекси към него, с оглед на което същият договор не е сключен, тъй като не е завършен фактическия състав на сключването, а цитирания договор и анексите към него са недействителни, респ. не възниква задължение за връщане на заетата сума.

Твърди се, че доколкото липсвали представени доказателства от ищцовата банка, от които да се установи кога е усвояван кредит, какъв размер е усвояван по процесния договор за кредит и анекси, какъв е размер на ползван кредит и срок в който да се плати - върне сумата по кредита, е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ, посредством опита за създаване на вземане чрез заповеден съд, което вземане не съществува.

Оспорва се истинността на всички писмени доказателства, които се намират в кориците на ч. гр. д. № 1947/ 2020 г. по описа на РС - Дупница, както и на представени писмени доказателства информация за сметка и дневни салда за период 29.08.2012 г.-11.02.2021г. клиент ****по сметка, движения по контракт **** за период 29.08.2012 г.-11.02.2021г и лихвен лист за кредит за период 21.08.2019 г. до 13.11.2020 г. по контракт **** за клиент ****.

Прави се възражение за настъпила погасителна давност на вземанията по посочените договор за кредит и анекс.

В допълнителната искова молба ищцовото дружество оспорва доводите и възраженията в отговорите на ответниците за нередовност на и.м. и недопустимост на предявените искове, както и възраженията за неоснователност на исковата претенция, приемайки ги за взаимно изключващи се.

Акцентира, че кредитът бил предоставен и усвоен, съгласно подписания договор, а с подписването на десет анекса се целяло облекчаване на длъжниците в погасяването му, независимо от което към датата на падежа 19.09.2020 г. и към дата на образуване на заповедното производство задължението останало непогасено.