Решение № 168 от 26.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Русе, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Росица Радославова

Александър И. при участието на секретаря Иванка Венкова в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Александър И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600572 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 53 от 19.04.2023 г. по НОХД № 256/2023 г. по описа на Районен съд Русе подсъдимият И. В. П. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 12.12.2021 г. в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Х.“, модел „С.“ с рег. № Р ****КВ, нарушил правилата за движение по пътищата: като водач на МПС, като не намалил скоростта и не спрял, не пропуснал движещото се по пътя с предимство МПС – лек автомобил марка „Т.“, модел „Я.“ с рег. № Р Р**** РН с водач К.Х. К. от гр. Русе, като нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като бил длъжен, но не пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил марка „Тойота“ модел „Я.“ с рег. № Р ****РН и по непредпазлИ.ст причинил тежка телесна повреда на М. И. А. от гр. Р., изразяваща се във многофрагментно открито импресионно счупване на черепа в ляво челно-слепоочно, епидурален хематом, субарахноидален хематом, контузия на крайния мозък и мозъчния ствол, МРТ данни за дифузна аксонална увреда, квадрипирамиден синдром, по-изразен в ляво, посттравматична анемия, преценени по медико биологичен признак – довели 1 до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, както и трайно затрудняване на движението на четирите крайника за повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимият И. В. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски – 2969.40 лева, представляващи разноски на досъдебното производство в полза на ОД на МВР Русе и 1 500 лева, представляващи разноски в производството за повереник в полза на частния обвинител М. И. А..

В срока по чл. 319 от НПК срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния обвинител М. И. А., чрез повереника адв. Н. Б.. В същата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта относно размера на наложените наказания като се твърди, че така не се постигат целите и функциите на индивидуалната и генерална превенция, явяват се необосновано занижени и следва да бъдат определени при превес на отегчаващите вината обстоятелства. В тази връзка се сочи, че отчетените като смекчаващи вината обстоятелства не са преценени правилно, което е довело до незаконосъобразен извод на съда.

Незначителният брой нарушения на ЗДвП не трябвало да се отчита като смекчаващо обстоятелство, а би следвало да води до критичност към нарушителя. Съдът не отчел много съществено нарушение на подсъдимия – отказът да даде контролни проби за алкохол, което не сочи на адекватност и отговорност към постъпките му, както и дава лоши характеристични данни.

Акцентира се върху обстоятелството, че същият след настъпване на ПТП, макар да видял, че е причинил сериозни увреждания на возещите се в другото МПС, не предприел действия по оказване на първа помощ, както и всичко необходимо за предотвратяване настъпването на по-сериозни вреди. С поведението си неглижирал ситуацията, което граничи с безотговорно поведение и единствено бързата намеса на спешна помощ предотвратила фатална развръзка за пострадалия, който получил средни и тежки телесни повреди и бил в кома повече от 30 дни. Всички тези факти не били обсъдени в мотивите, което води до неправилност на присъдата относно индивидуализацията на наказанията. Твърди се и липса на мотиви по отношение на генералната превенция.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли първоинстанционната присъда да бъде изменена като наложените на подсъдимия наказания бъдат завишени.

Срещу същата присъда е постъпила въззивна жалба и от подсъдимия И.

В. П., само в частта, с която му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Счита, че съдът е нарушил 2 материалния закон при определяне размера на наказанието, който е явно несправедлив. Твърди, че от приложените по делото доказателства е установено, че не представлява голяма обществена опасност. Освен това вече изтърпява две години лишаване от право да управлява МПС, наложено му по административен път за отказа да бъде изпробван след ПТП за употреба на алкохол. Твърди, че това наказание му въздействало възпитателно, защото страдало цялото му семейство. Имал малко дете, което трябвало почти всеки ден да превозва със съпругата си до детска градина и понякога до лекар.

Въвежда доводи за неправомерно поведение на водача на другия участвал в ПТП автомобил, който управлявал с превишена скорост, почти 62 км/ч, което оценява като смекчаващо собствената му отговорност обстоятелство.

Счита, че спрямо него генералната и индивидуална превенция ще се реализират, ако наложеното наказание лишаване на право да управлява МПС бъде намалено от две години на една година и три месеца, което да продължи да изтърпява след изтърпяване на наложеното по административен ред. Този извод е извел в допълнителните съображения към жалбата, тъй като съдът е приел при индивидуализацията на наказанието, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. В същия смисъл сочи и съдебна практика.

По постъпилите жалби не е изразено становище от страна на държавното обвинение.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2023 г., представителят на държавното обвинение счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, а тази на частния обвинител – за частично основателна.

Солидализира се с изложените аргументи, че в мотивите на РРС не е отчетен като отегчаващо отговорността обстоятелство отказът на подсъдимия да даде контролни проби за употреба на алкохол както с техническо средство, така и кръвна проба, а също и неоказването на помощ на пострадалите непосредствено след настъпване на ПТП. РРС недооценил достатъчно и останалите обществено опасни последици, настъпили от ПТП, а именно причинената средна телесна повреда на пострадалия с четири съставомерни признака, изразяващи се в трайно затрудняване и на четирите крайника за повече от 30 дни. При преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства РРС не взел предвид и останалите настъпили вредоносни последици, които макар да не са наказателно съставомерни по смисъла на НК, но съществуват като обективен факт, а това са останалите две леки телесни повреди на свидетелите, пътували в автомобила. В този смисъл, поведението на подсъдимия при управление на МПС към инкриминираната дата се очертава с една по-висока степен на обществена опасност, като са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които районният съд не е взел в предвид. Сочи наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Пледира за постановяване на решение, с което наказанието „лишаване от свобода“ да бъде увеличено в посочения от частния обвинител размер. По отношение исканото увеличение на 3 наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на подсъдимия намира, че размерът от две години, определен от РРС е справедлив с оглед обстоятелствата, касаещи личността на подсъдимия като водач на МПС с допуснати до този момент незначителни на брой нарушения на ЗДвП. С посочения размер от две години по смисъла на чл. 343г от НК, в пълна степен ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция, касаещи това наказание.

По отношение жалбата на подсъдимия, с която се иска намаляване на наказанието лишаване от право за управление на МПС от две години на една година и три месеца, представителят на държавното обвинение счита същата за неоснователна по съображенията, изложени по отношение жалбата на частния обвинител.

Частният обвинител М. И. А., чрез своя повереник поддържа подадената жалба и допълнителните съображения към нея, насочени към размера на наложените от първоинстанционния съд наказания. Навежда оплаквания за липсата на мотиви относно генералната превенция и поради това счита, че със завишаване на присъдените наказания би следвало и тя да бъде съобразена с оглед зачестилите престъпления от този вид и обществения отзвук, който имат. Иска постановяване на съдебно решение в този смисъл.

По отношение въззивната жалба на подсъдимия, пледира същата да бъде оставена без уважение по аргумент на изложените от него съображения в жалбата му в обратна насока.

Подсъдимият И. В. П., чрез защитника си адв. С., счита, че процесното ПТП е настъпило не само по негова вина, тъй като водачът на другия автомобил е карал с превишена скорост, с 12 км/ч повече от допустимата, като съпричиняването от страна на другия водач от правна гледна точка не било отчетено. Не било отчетено и съпричиняването от страна на пострадалия, който видно от СМЕ получил наранявания в шийната област и главата, което било в следствие непоставяне на обезопасителен колан.

Именно за това тялото му било в хаотично движение и от там получил и тежката телесна повреда. Навежда доводи относно това, че след ПТП водачът на другия автомобил Когенов, след като бил изпробван за употреба на алкохол, не бил изпробван обаче за наркотици за разлика от подсъдимия, с оглед на което поставя въпроса за неговата адекватност на пътя. По отношение въведените доводи в жалбата на частния обвинител за отказа на подсъдимия да даде проба за алкохол, счита, че той вече изтърпява това си наказание, наложено по административен път, считано от 12.12.2021 г. и го спазва стриктно. Това показвало, че наказанието му е въздействало възпитателно и е осъзнал вината си. Акцентира, че до датата на ПТП е наказван само веднъж с глоба, без лишаване от право да управлява МПС, следователно не е системен нарушител, спрямо когото трябва да се прилагат толкова тежки наказания – два пъти по две години лишаване от право да управлява МПС. Освен това за настъпилото ПТП е уведомил застрахователя 4 си още в седемдневния срок, установен в Кодекса за застраховането, което е от значение за началния момент, от който се начислява лихва. С тези съображения иска жалбата му да бъде уважена.

Подсъдимият П. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. Допълва, че с.му е здравен работник и понякога я викат по спешност в болницата и тогава се налага той да води и взема детето им от детска градина. В последната си дума моли да бъде намалена забраната за шофиране от 2 години на 1 година и 3 месеца.

Русенският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение, поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и извършени експертизи, както и от самопризнанието на подсъдимия. Същата е постановена от районния съд по реда на чл. 373, ал. 3 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с ал. 1 и във вр. чл. 371, т.

2 от НПК, т. е. съобразно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, която от своя страна е била изцяло призната от подс. П., а самопризнанието му е намерило подкрепа в събраните в досъдебното производство доказателства.

На тази основа, въззивната инстанция възприема следната фактическата обстановка по делото:

Подсъдимият И. В. П. е роден на ****** г. в гр. Р., с б. гр., средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.