Решение № 758 от 10.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000501426 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство Л. Д. Г. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 31.03.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 11.04.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 45721/11.04.2025 г. Решение № 1206/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 4608/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 1-26 състав, в неговата осъдителна част, с която ответницата е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 49 364,41 лв.-главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-19377570 от 16.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024 г. до окончателното плащане, както и 11 988,90 лв. разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена чрез особен процесуален представител адвокат М. К., назначена по реда на чл.47, ал.6 от ГПК с Определение № 12596/13.08.2024 г. на първоинстанционния съд, с оглед на което и на този етап държавна такса не се дължи-т.7 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г., т.д. № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК.

1

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивницата-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да го отмени и да отхвърли изцяло иска. Поддържа се, че съдът не е взел предвид направеното възражение за недействителност на договора, поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, че не е установено по ясен и недвусмислен начин каква е реално усвоената сума.

Твърди, че има несъответствия между платежните нареждания, експертизата и уважения размер на иска. Твърди липсата на обоснована връзка между тези числа, което поставя под съмнение реалното съществуване на дълга в посочения размер. Твърди нарушение на чл.33 от ЗПК-двойно олихвяване.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищецът „Юробанк България“ АД чрез пълномощник адвокат В. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към отговора.

Оспорва въззивната жалба като неотносима, неоснователна и недоказана по съображенията подробно изложени в отговора и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба, Решение № 1206/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 4608/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 1-26 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД за главница за разликата до пълния предявен размер, а исковете за заплащане на възнаградителна лихва за периода 15.08.2022 г. до 15.06.2032 от 16 191,43 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 25.03.2024 г. от 9 238,21 лв. и обезщетение за уведомяване в размер на 84 лв.изцяло, е влязло в сила на 15.04.2025 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивницата-ответник чрез своя особен представител адвокат К. поддържа въззивната си жалба.

В открито съдебно заседание въззиваемият ищец чрез своя процесуален представител в писмено становище моли съда да отхвърли жалбата като 2 неотносима, неоснователна и недоказана и да потвърди дължимостта на сумите, посочени като такива в обжалваното решение. Претендира разноските направени пред въззивната инстанция.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от „Юробанк България“ АД срещу Л. Д. Г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:

На 16.02.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник е ищецът-„Юробанк България“ АД (установява се от приложеното удостоверение изх.№ 20230608122757 от 08.06.2023 г. на АВ, ТР) и ответницата в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS19377570, по силата на който на ответницата е отпуснат кредит в размер на 50 000 лв. за потребителски цели, с годишен процент на разходите 6.44% и лихвен процент 5.94%. Уговорено е, че връщането на кредита следва да става, съобразно обективирания в договора погасителен план, в размер на месечни анюитетни вноски от по 635,50 лв. с падежна дата-всяко 15-то число на съответния месец за периода от 15.07.2022 г. до 15.06.2032 г.

Уговорена е такса ангажимент от 700 лв. и застрахователна премия в размер на 9 840 лв. Общата стойност на плащанията е 76 270,80 лв.

От приетото пред първата инстанция заключение на ССчЕ се установява, че с преводно нареждане от 17.06.2022 г. БНП Париба е превело по банковата сметка на ответницата сумата от 49 300 лв., предвид удържаната сума по т.2 от договора „такса ангажимент“ в размер на 700 лв., като по този начин уговорената сума от 50 000 лв. е изцяло усвоена.

За целия период на договора, ответницата е извършила едно единствено 3 погасяване на 08.08.2022 г. на първата погасителна вноска от 635,59 лв., като към датата на подаване на исковата молба 18.04.2024 г., ответницата е просрочила плащания на 21 месечни вноски с падежи от 15.08.2022 г. до 15.04.2024 г. в общ размер на сумата от 13 347,39 лв., от която сума: главница от 4 837,65 лв. и възнаградителна лихва 6 787,74 лв.

Вещото лице установява, че неплатените месечни вноски за периода от 15.08.2022 г.-падеж на първата неплатена погасителна вноска до 15.06.2032 г.крайният срок за погасяване на кредита, са общо 65 877,21 лв., от която:

1.неплатена главница 49 685,78 лв., формирана като сбор от падежиралите вноски и предсрочно изискуемите,

2.възнаградителна лихва от 3 750,27 лв. по падежирали вноски до 22.11.2023 г.-обявяването на предсрочната изискуемост и 3.сумата от 2 728,25 лв.-законна лихва за забава върху просрочената главница до месечните вноски от 15.08.2022 г. до 22.11.2023 г. и върху цялата изискуема главница от 23.11.2023 г. до 25.03.2024 г.

Поради необслужване на кредита, на 22.11.2023 г. чрез ЧСИ Г. Н., на ответницата е връчена покана-уведомление вх.№ 3711/19.09.2023 г. на ЧСИ Н., съдържаща волеизявлението на банката, че обявява кредита за изцяло, предсрочно изискуем на основание чл.5 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.22 ЗПК, в приложимата към момента на сключване на договора за кредит редакция, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради видимо установената разлика във вида, формата и размера на шрифта на договора за кредит и Общите условия на застраховката, както и че договорът е изработен на шрифт 9.5, което само по себе си сочи на нарушение на императивните изисквания на закона досежно неговата форма.

Предвид установената недействителност на договора за кредит, първоинстанционният съд е осъдил ответницата да заплати чистата стойност на кредита, намалявайки го с платената от ответницата сума от 635,59 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 18.04.2024 г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд 4 приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ответницата в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, законосъобразно и изцяло съобразено със съдебната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, както и с практиката на СЕС, подробно посочена в решението на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е частично неоснователна, доколкото с нея се поддържат възражения, които всъщност първоинстанционният съд изцяло е уважил.

Напълно неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид направеното възражение за недействителност на договора, поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Напротив първоинстанционният съд не само го е взел предвид, като включително е изпълнил задълженията си по чл.7, ал.3 от ГПК служебно да провери, действителността на потребителски договор, а и е уважил възражението, приемайки недействителност на потребителския договор именно на основание чл.10, ал.1 от ЗПК.

По силата на разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и поради това, че договорът за кредит за текущо потребление от 16.02.2022 г. не съответства на законовото изискване – всички негови елементи да се представят с размер на шрифта, не по-малък от 12, същият е недействителен. В този случай и въз основа на разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответницата отговаря само до размера на чистата стойност на кредита (главницата), като не дължи договорни лихви и други разходи по него, включително и такса ангажимент.

Със заключението на ССчЕ, което в тази част не е оспорено от процесуалния представител на ответницата, а и с писмените доказателства по делото, безспорно е установено, че кредитополучателят и на 17.06.2022 г.

5 изцяло е усвоил заетата сума от 50 000 лв. Пак така е безспорно, че реално по сметката на ответницата е преведена сума от 49 300 лв., тъй като сумата от 700 лв., представляващи разликата до 50 000 лв. е удържана от банката като такса ангажимент, която с оглед недействителността на договора също не се дължи от ответницата.

При изчисление на чистата стойност на кредита, първоинстанционният съд е допуснал техническа грешка, като не е съобразил обстоятелството, че в същност реалната сума получена от ответницата не е 50 000 лв., а е 49 300 лв., предвид удържането от банката на такса в размер на 700 лв., която не е дължима от кредитополучателя, предвид недействителността на договора.

Ето защо реално усвоената сума е 49 300 лв. и тя следва да бъде намалена с установеното единствено плащане на дълга по делото в размер на 635,59 лв., което следва да бъде приспаднато от размера на усвоената главница, или при това положение сумата, която подлежи на връщане от ответницата е в размер на 48 664,41 лв.

Предвид горното първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на банката сумата от 700 лв., представляваща разликата над дължимата сума от 48 664,41 лв. до присъдената от 49 364,41 лв. и вместо него постановено друго, с което искът и за сумата от 700 лв., в еврова равностойност 357,90 евро следва да бъде отхвърлен.

По отговорността на разноски:

С оглед изхода на производството въззивният съд следва да преизчисли разноските направени от страните пред първата инстанция.

Предявените искове са с обща цена 74 445,42 лв., от които се уважава иск в размер на 48 664,41 лв. Отхвърлената част от исковете е в размер на 25 781,01 лв.

Ищецът е направил разноски в общ размер, съобразно представения списък на разноски, който не е оспорен от ответната страна, на сумата от 18 340,56 лв. От тази сума и съобразно уважената част от иска от 48 664,41 лв., ответницата и на основание чл.78, ал.1 от ГПК дължи на ищеца сумата от 11 988,96 лв., която видно от първоинстанционното решение, вече е присъдена (същата е присъдена в по-малък размер, съобразно уважената от СГС част от исковете в размер на 49 364,41 лв., при която разноските съобразно уважената 6 част от исковете възлизат на сумата от 12 161,42 лв.) С оглед на горното решението и в частта за разноските следва да бъде потвърдено.