Решение № 1690 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330115116 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от И. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, представлявано от *** С.К.К. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ***/*** г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***/*** г., а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г.

По сключения договор за паричен заем била предоставена сумата от 1500 лева, при възнаградителна лихва в размер на 35% и ГПР – 40,54 %, с общ размер на всички плащания – 1688,27 лв. Твърди, че договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35% нарушава добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Счита, че нищожността на договорната лихва влече нищожност на кредитната сделка.

Не били спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно в договора да е разписан действителният размер на ГПР. Твърди, че действително приложеният годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, като кредиторът заблудил потребителя. От тук твърди нищожност на клаузата за ГПР в размер на 40,54%, с 1 произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител е разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР от 40,54% разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение за фирмата - поръчител. Невключването му в ГПР водело до несъответствие на действително прилагания от кредитора разход в кредитното отношение и представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал.

1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди се, че по сключения договор за гаранция длъжникът не получава никаква престация, като в тази връзка се твърди, че има нарушаване на принципа на справедливост. По отношение на договора за предоставяне на гаранция, намира същия за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, целите на Директива 2008/48 и внасящ неравноправие по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Сочи, че след като кредитната сделка е нищожна, договорът за предоставяне на гаранция е лишен от правно основание и не е породил правно действие.

С уточнителна молба от 12.03.2024 г., ищецът изрично заявява, че не е изплатил сумите по процесните договори, дължими на ответните дружества.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД:

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен и в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Лихвеният процент по договора бил фиксиран и ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора. Условията за прилагане на лихвения процент също били записани в договора. Заявява, че както от чл. 4, така и от целия текст на приложения договор, не съществува изискване за сключване на договор за поръчителство/гаранция; не съществува изискване за сключване на договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество; не е предвидена дължимост на възнаграждение за поръчителство; представянето на обезпечение не е въздигнато в условие за отпускане на кредит. Предвидените в чл. 4 от договора за паричен заем обезпечения не пораждат разноски по кредита, които да следва да бъдат включени в ГПР. Възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя.

Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различен правен субект, възникнало след сключване на договора за паричен заем.

Възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство, не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството – гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, като тази информация е налична в договора за потребителски кредит. ГПР по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. ГПР по договора бил изчислен, съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че в ГПР по процесния договор е 2 включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят. Заявява, че надвишаването на законовия размер на годишния процент на разходите не води до недействителност на договора. Твърди, че изискването за предоставяне на обезпечение по договора за паричен заем не противоречи нито на Директира 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. Сочи, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК и чл.

5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО, изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно. Заявява, че при отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно – на ищеца бил предоставен СЕФ, в който са описани параметрите и условията на кредита, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел както параметрите на кредита, така и условието за предоставяне на обезпечение. Преди ищецът да е бил обвързан от договор за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие с чл. 5 от ЗПК, кредиторът своевременно му е предоставил, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от дружеството условия на договора, необходимата информация за вземане на информирано решение.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника „Файненшъл България“ ЕООД:

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че договорът за поръчителство не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Счита, че престациите са еквивалентни. Твърди, че с предоставеното поръчителство извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение.

Поддържа, че дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство не е породил правни последици на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка били несъстоятелни, като дори да се приеме, че договорът за заем е нищожен, то на „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство се дължи възнаграждение в пълен размер. Счита, че дори да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, то съгласно ЗПК, длъжникът остава задължен за чистата стойност на кредита. Поради което, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на поисканото от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не налице спра, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ***/*** г. по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 1500 лева за срок от 34 седмици, платим на 17 двесудмични погасителни вноски в размер на 99,31 лева, при възнаградителна лихва в размер на 35% и ГПР – 40,54 %, с общ размер на всички плащания – 1688,27 лв. Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора 3 обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител.

На същата дата между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г., с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 929,73 лева да стане поръчител по Договора за паричен заем от същата дата. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски в размер на 54,69 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същия има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Приета е по делото справка от ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от която е видно, че при изчисляване на ГПР, посочен в договора са взети предвид само разходите за възнаграддителна лихва в размер на 188,27 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата И. А. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем от ***г., по което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване н а задълженията по този договор между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен на същата дата Договор за предоставяне на гаранция. И при двата договора ищцата има качеството на потребител и се ползва със закоустановената потребителска закрила, поради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора - за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение - последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата - заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. Няма спор по длото, че в посочения в Договора за паричен заем годишен процент на разходите, в размер на 40,54 %, е включено само вземането за договорна лихва, като разход по кредита, но не и възнаграждението по договора за поръчителство, в който случай ГПР би бил значително повисок, тъй като кредита се оскъпява съсс сумата от 929,73 лева, представляващо възнаграждение за гаранта, но платимо от ищеца разсрочено, ведно с всяка погасителна вноска по заема. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит.