Определение № 197 от 25.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Пловдив, 25.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20225001000327 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 729, ал.3 ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „К.“ АД, ЕИК *** – в несъстоятелност против определение № 260358 от 15.04.2022г., постановено по т.д. № 676/2011г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което съдът, след като е оставил без уважение възражение вх. № 263719 от 06.04.2022г. на К.“ АД – в несъстоятелност срещу частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите № 13, обявена в ТР на 29.03.2021г., е одобрил същата.

Твърденията на жалбоподателя са, че определението на съда е незаконосъобразно, тъй като съда не се е съобразил с разпоредбата на чл. 729, ал.1 ТЗ и чл. 721, ал.2, пр. първо ТЗ, като не е посочил частично и/или окончателно погасеното задължение на длъжника, както и непродаваемите вещи. Обжалваното определение, според жалбоподателя, е и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсват мотиви, постановено е в нарушение на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл. 47, ал.2 от Хартата на основните права на ЕС и защитено от чл.6, а.1 от Европейската конвенция за правата на човека. Въз основа на изложените твърдения настоява съдът да отмени обжалвания съдебен акт.

Постъпилата частна жалба е обявена в ТРРЮЛНЦ на 05.05.2022г. и в предвидения за това срок не са постъпили отговори от насрещните страни.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

1

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. № 264425 на 21.04.2022г., като е изпратена чрез Системата за сигурно електронно връчване на същата дата, а акта, който е подложен на проверка с нея е обявен в ТРРЮЛНЦ на 18.04.2022г. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл. 729, ал.2 ТЗ, налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството - длъжник, който е подал възражение в срока по чл. 728 ТЗ и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол - чл. 729, ал.3 ТЗ. Всичко констатираното до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

С обжалваният съдебен акт е одобрена изготвената от синдика на „К.“ АД - в несъстоятелност частична сметка № 13 за сумата от 287 856.15 лв., след като съдът е оставил без уважение възражението на длъжника.

Разпределението на сумата е извършено между кредитори по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ – с необезпечени вземани, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а степента на удовлетворяването им е 10 %. В изготвената частична сметка в „забележка“ синдикът е посочил, че е съобразил размера и поредността на удовлетворяването с произнасяния по чл. 692 ТЗ и чл. 694 ТЗ и е заделил сумата от 280 694.45 лв. главница с поредност на плащане по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ по т.д. № 652/2019г. по описа на ПОС и сумата от 71 988.11лв. главница за вземане на НАП, предявено с вх. № 270715 от 26.11.2020 г. с поредност на плащане по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ.

Съставената частична сметка е обявена по партидата на несъстоятелния длъжник в ТРРЮЛНЦ на 29.03.2022г..

Частичната сметка е поставена на определеното за това място в ОС Пловдив на 28.03.2022г., което фактическо действие е удостоверено с подпис на съдебния деловодител и е свалена от таблото за съобщения на 13.04.2022г., което действие също е удостоверено с подписа на съдебен деловодител.

Въз основа на изложеното до тук следва да се приеме, че е изпълнено изискването за публичност, съгласно чл. 727 ТЗ, с което се гарантират правата на длъжника, комитета на кредиторите и всеки кредитор да направи писмено възражение срещу сметката – чл. 728 ТЗ.

С атакуваният съдебен акт съда по несъстоятелността се е произнесъл по постъпилото в срока по чл. 728 вр. чл. 727 от ТЗ възражение срещу частична сметка № 13 от длъжника, като е приел, че изложените от него доводи не подлежат на разглеждане в производството по чл. 729, ал.1 ТЗ, в което съдът не може да променя твърдяната да е налична неопределяемост, нито на цялата маса на несъстоятелността, нито на непродаваемите вещи.

Изводът на решаващия съд е, че такава не е и налице, тъй като чл. 614 ТЗ ясно определя какво се включва в масата на несъстоятелността, а по отношение на непродаваемите вещи решение взема заключителното събрание едва след изчерпването й, респ. след изплащане на задълженията. Като е посочил, че 2 съгласно чл. 721, ал.1 ТЗ синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал.1 ТЗ, съобразно реда, привилегииге и обезпеченията, като в ал. 2 изрично е предвидено, че сметката е частична, докато не бъдат изцяло изплатени задълженията или осребрена цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непровадаемите вещи, както и че оспорената сметка е съобразена с правилото на чл. 722, ал.1 ТЗ като в нея е спазен законовия ред при извършеното разпределение на приетите и одобрени от съда вземания, съгласно внесените корекции в списъците с постановените определения № 1312 от 16.07.2013г. и № 388 от 23.02.2014г. и влезлите в сила съдебни решения по искове по чл. 694 ТЗ съдът е оставил без уважение възражението и е одобрил частична сметка № 13.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдебният акт не е съобразен със закона и конкретно с разпоредбата на чл. 729, ал.1 ТЗ и чл. 721, ал.2, пр. първо ТЗ, тъй като не е посочено частично и/или окончателно погасеното задължение на длъжника, както и непродаваемите вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 721, ал.1 вр. ал.2 ТЗ синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал.1 ТЗ, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. Съставената сметка трябва да отговаря на изискванията на чл. 721 ТЗ, препращащи към реда за удовлетворяване на кредиторите, посочен в чл.722 ТЗ и да съдържа името и пълните данни за кредитора, вида и размера на вземането, както и неговия произход - чрез препратка към съответния списък за приемане на вземането; вида на обезпечението, както и посочване на класа на кредитора, съобразно с критериите по чл. 722, ал. 1 ТЗ. В сметката се посочва също и размера на сумата, платена по предходни сметки за разпределение, размера на сумата по настоящата сметка, степента на удовлетворяване на вземането като процент от пълния размер, в който е прието. В отделен раздел от сметката се отбелязват и данните, свързани с изискванията на синдика по чл. 725 и чл. 726 ТЗ, като се отбелязва размера на заделените суми за оспорени вземания, както и тези, прието под отлагателно и прекратително условие. Това са условията, на които трябва да отговаря съставената частична сметка и на които процесната безспорно отговаря, а като несъответно на закона следва да се определи твърдението на жалбоподателя, че закона изисква в нея да се съдържат данни за непродаваемите вещи.

В конкретният случай и при съставяне на частична сметка № 13 са изпълнени всички изисквания на закона - чл. 721 и чл.722 ТЗ. Същата е изготвена от компетентен орган, спазена е изискването за публичност и не са налице основания за корекцията й, вкл. при извършената служебна проверка по чл. 729, ал.1 ТЗ, а волята на съда по несъстоятеността при одобряването й е ясно изразена и подробно мотивирана. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви на съда по несъстоятелността в обжалвания съдебен акт са изцяло неоснователни.

3

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за нарушено право на справедлив процес, защитено от чл. 47, ал.2 от Хартата на основите права на ЕС и чл. 6, ал.1 от Европейската конвенция за правата на човека, обосновано с неспазване разпоредбите на чл. 729, ал.1 ТЗ и чл. 721, ал.2, пр. първо ТЗ.

Каза се вече, подобно неспазване липсва, а оспорения съдебен акт е постановен от законен състав на съда по несъстоятелността на „К.“ АД в предвидената от закона форма и съдържа необходимите за това реквизити, вкл. и подробни мотиви.

Въз основа на изложеното съдът счита, че оспореният съдебен акт като съобразен с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260358 от 15.04.2022г., постановено по т.д. № 676/2011г. по описа на ПОС – ХІІІ т.с., с което е оставено без уважение възражение вх. № 263719 от 06.04.2022г. на „К.“ АД – в несъстоятелност срещу частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите № 13, обявена в ТР на 29.03.2021г. и е одобрена частична сметка за разпределение на налични суми № 13, изготвена от синдика на „К.“ АД – в несъстоятелност ЕИК *** К.И., депозирана с молба от 24.03.2022г., поставена на общодостъпно място в съда и обявена в ТРРЮЛНЦ на 29.03.2022г..

Препис от определението да се изпрати за обявяване в ТРРЮЛНЦ.

Определението да се впише в книгата по чл. 634в, ал.1 ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4