Решение № 189 от 24.08.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Ботевград, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Хр. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц.Хр. П. Административно наказателно дело № 20231810200108 по описа за 2023 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Б. Ц. И. с ЕГН**********, чрез упълномощения си адв.И. И. от АК-В. е обжалвало в законния срок наказателно постановление №* от 18.01.2023г., издадено от Директора на РД „АА” – С., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което за извършено нарушение по чл.89 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвП , му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява от адв.Ж. Н. – Танева, която поддържа жалбата.

Въззивната страна Директора на РД „А. а.” гр.С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

1

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № 333422/14.12.2022г. – оригинал; АУАН №

333422/14.12.2022г. –копие; пътен лист № 140488 – 2л.; възражение от Елизабет Владимирова И.а – управител на „Кунова 2013“ ЕООД; НП № */18.01.2023г.; длъжностна характеристика – 5л.; Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 7/16.01.2023г. на Изпълнителния директор на РД „АА“ и събраните гласни доказателства – показанията на Г. Л. Н. и Г. Г. Д., се установява следната фактическа обстановка:

Н а 14.12.2022г. жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари с товарен автомобил м. "В.“ с рег.№* по път -3 в района на гр.П. , като около 14. 45 часа в близост до бившето ТКЗС бил спрян за проверка от свидетелите Г. Л. Н. на длъжност – "инспектор" в РД АА - гр. С., и Ю. Б. – също "инспектор" в РД АА - С. и неговия колега Г. Г. Д. , които осъществявали контрол по спазването на разпоредбите на ЗАвПр.

Свидетелите поискали от жалбоподателя да представи документи във връзка с извършвания превоз, като жалбоподателят не представил пътен лист.

Предвид горното свидетелят Г. Л. Н. с ъ с т а в и л АУАН № 333422/14.12.2022г., с който повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Д. и на жалбоподателя, на когото актът бил предявен и му бил връчен препис. При съставяне на акта и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не направил възражения.

Въз основа на съставения АУАН директор ът на РД "АА" - гр. С. издал атакуваното НП, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 2 2

000. 00 /две хиляди/ лева за нарушение на л. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите и приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетел ите Д. и Н. като ги намира за обективни и логични, последователни и без вътрешни противоречия. Доколкото свидетел ите са участвали при извършването на проверката спрямо жалбоподателя, т е х н и т е показания отразяват непосредствените им възприятия по установените обстоятелства. От показанията на свидетелите се доказва, че жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари, като при проверка, последният не представил пътен лист. Предоставените от свидетелите сведения не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти, поради което съдът ги кредитира и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Съдът се довери и на надлежно приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите допълват гласните доказателства и изясняват в пълнота обстоятелствата по случая.

От приложените заповеди и длъжностна характеристика съдът извежда положителния извод за компетентност на наказващия орган да издава наказателни постановления за нарушения на ЗАвПр и подзаконовите актове по неговото прилагане.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи

АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН .

Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН - в присъствието на един свидетел, 3 който е свидетел и при установяване на нарушението, доколкото е участвал при извършване на проверката. Актът е предявен на жалбоподателя, подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя. Съдът не намира за основателни възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставяне на АУАН, свързани с нечетливост на същия. Видно от приложения към материалите по преписката препис на АУАН, същият е изписан с достатъчно четлив почерк, така че жалбоподателят да може да се запознае със съдържанието му.

АУАН и НП имат съдържанието, съответно предвидено в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , като както в АУАН, така и в НП при пълна идентичност са описани всички елементи от състава на нарушението, посочени са обстоятелствата по извършването му, като е посочена и нарушената материалноправна разпоредба. Предвид това възраженията в обратна насока следва да бъдат преценени като неоснователни. По изложените мотиви настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на НП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на Министъра на транспорта.

Съдът намира и че от събраните в съдебното следствие доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на Министъра на транспорта. Установи се че при извършената проверка от служителите на РД АА – С., жалбоподателят не е представил пътен лист за съответния ден /за работната смяна/, въпреки че е имал задължение да го представи при поискване от контролните органи. От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието.

Съдът счита, че не е налице "маловажен" случай на извършеното административно нарушение по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК . Посоченото 4 нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Съдът приема, че при констатиране на нарушението извършителят е осъществил състава на инкриминираното нарушение, тъй като процесната товарителница не е представена нито пред актосъставителя, нито при упражняване правото му на възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН . С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът обаче в случая намира, че е налице несъответствие между посочената като нарушена разпоредба и приложената санкционна разпоредба.

За нарушението по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, АНО е наложил на жалбоподателя наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда ангажирането на административно-наказателната отговорност на водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В ал. 2 на чл. 93 ЗАП е предвидено административно наказание за онзи водач, който не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Сравнителното тълкуване на двете разпоредби обуславя извода, че съобразно ал. 2 на чл. 93 ЗАП следва да се санкционира онзи водач, който по принцип притежава изискуемия се документ, но в момента на проверката не го представи на контролните органи. Поведението на такъв водач разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушението, извършено от водач, по отношение на когото въобще не са били издавани изискуеми се документи и разрешения, като оценката на обществената опасност на двете нарушения е намерила израз и в предвидените за двете административни наказания, като това по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр е в значително по-нисък размер от предвидения в чл. 93, ал. 1, т. 1 от 5

ЗАвПр.

Предвид обстоятелството, че с издаване на

НП административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за непредставяне на пътен лист, а не за това, че так ъв пътен лист въобще не е бил издаван към момента на превоза, то относимата санкционна разпоредба е тази по чл. 93, ал. 2 ЗАвПр . Съдът намира обаче, че неправилното посочване на санкционната разпоредба в НП не налага неговата отмяна, а единствено изменение с приложение на съответната санкционна разпоредба. Това е така, защото не се налага промяна в обстоятелствата на нарушението и в АУАН и НП е правилно посочена нарушената материалноправна разпоредба, а приложението на санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр представлява и приложение на закон за по-леко наказуемото административно нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като предвидената санкция е по-ниска от наложената на жалбоподателя с обжалваното НП. Съгласно чл. 93, ал. 2 ЗАвПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се измени приложимата санкционна разпоредба и наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" се намали до размера, предвиден в чл. 93, ал. 2 ЗАвПр.

При този изход на производството жалбоподателят няма право на присъждане на разноски, а наказващият орган не претендира такива.

Tака мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

6

И З М Е Н Я наказателно постановление /НП/ №* от 18.01.2023г., издадено от Директора на РД „АА” – С., с което на Б. Ц. И. с ЕГН********** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ КАТО ИЗМЕНЯ САНКЦИОННАТА РАЗПОРЕДБА на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание "глоба" от 2 000. 00 /две хиляди/ на 100. 00 /сто/ лева.