Решение № 4055 от 05.06.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13869/2018
- Вид
- Решение № 4055
- Подписан
- 05.06.2019
- В сила
- 05.06.2019
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 132, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София, 05.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 13869 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 431400 / 15.06.2018г. по гр.д. № 38715 по описа за 2017г. Софийски районен съд, 61-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, че В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплащане на сумата от 3461,80лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 346,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до
30.01.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7779/2017г. по описа на Софийски районен съд, ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски от 132,71лв. по заповедно дело и 486,42лв. по исково дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за горницата над 3461,80лв. до предявения размер от 3673,07лв. и за лихва върху тази главница, както и за изтекла мораторна лихва за горница над 346,24лв. до предявен размер от 367,37лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5124921/27.07.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.07.2018г. от ответника по исковете В.Б.И., ЕГН ********** в частта в която исковете са уважени. Посочила е, че неправилно районният съд приел, че не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за погасяване чрез плащане на задълженията. С отговора била посочила че дължимо е пратено, не била редовно призована за публично заседание пред СРС и в нарушение на закона бил лишена от възможността да представи доказателства за плащане на сумите, които е представила с възизвната жалба. Непарвилно районният съд не собразил признанието на ищеца, че задълженията са погасени с плащане.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „ М.Е.” ООД, ЕИК *******не е изразил становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2012591/14.06.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу В.Б.И., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че В.Б.И., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******заплащане на сумите в размер, както следва: сумата от
3673,07лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г; сумата от 367,37лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 30.01.2017г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 7779/2017г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил е такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането на сумите с изтичането на 30-дневен срок, страните били обвързани от договор при Общи условия. В първо о.с.з. е признал плащане на задълженията по заповедта, като е представил справка за начина, по който е отнесъл същите и е поискал да му се присъдят само неплатени разноски за техническа експертиза от 300лв., както и такива за юрисконсулт по заповедно и по исково дело.
Ответникът В.Б.И., ЕГН ********** в предоставения й срок е оспорила исковете.
Навел е твърдения, че всички задължения по заповедта за изпълнение са погасени –по давност били погасени задълженията до 08.02.2014г., а останалите валидно възникнали задължения погасила чрез плащане. Начислените от ищеца по фактури не съответствали на реално потребление.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„ М. „Е.” ООД, ЕИК *******не е изразило становище.
За проведеното публично съдебно заседание пред
СРС до ответника са изпратени съобщения на посочения от него адрес, като същите са върнати с отбелязване, че адрес е посетен на три дати в рамките на 30 дни, но адресат не е открит. Районният съд е приел това призоваване за редовно.
По делото е приложено по делото заповедно дело № 7779/2017г. по описа на СРС, съгласно което заповедно дело е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3009130/08.02.2017г., със заповед от 21.02.2017г. районният съд е разпоредил В.Б.И., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******сумата от 3673,07лв., ведно със законната лихва от 08.02.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г; сумата от 367,37лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 30.01.2017г., както и съдебни разноски от общо 140,81лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 09.03.2017г., на 22.03.2017г. е подал възражение, на 15.05.2017г. заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване вземанията по заповедта и такива е представил на 14.06.2017г.
По делото са приети неоспорен от страните нотариален акт № 84/25.09.2008г., съгласно което „А.И.” АД е учредило на В.К.Д.и на В.Б.И. вещно право на ползване върху апартамент № 12, гр. София, ж.к. „*******за срок до 07.04.2030г.
По делото е приет протокол от
08.09.2008г., съгласно който ОС на ЕС на бл. ******” е избрало С.Е.“ ООД за извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г. и от 03.02.2014г, съгласно чл. 33, ал. 7 от ОУ от 2008г. при наличие на две и повече дължими суми , включително и съдебни и присъдени вземания, при плащане , което не е достатъчно да погаси всичко се погасява най-старото. Съгласно чл. 33, ал. 6 от ОУ от 2014г. при наличие на две и повече дължими суми , включително и съдебни и присъдени вземания, при плащане , което не е достатъчно да погаси всичко клиентът заявява какво погасява, а ако не го е заявил-се погасява най-обременително, при еднакво обременителни - най-старото.
По делото са приети протоколи за отчет на уреди, съгласно които в процесния имот реален отчет на уреди е извършен на 13.05.2014г., на 13.05.2015г., на 13.05.2016г. и е установено потребление на енергия за , за което е положен подпис за потребител.
По делото са приети изравнителни сметки за три отчетни периода, съгласно които за период от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. реално потребление на топлинна енергия е на стойност е 1221,73лв.; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално потребление на топлинна енергия е на стойност от 1455,34лв.; за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. реално потребление на топлинна енергия е на стойност от 2006,46лв.
С прието по делото пред въззивния съд заключение по съдебно- техническа експертиза вещото лице е посочило, че в имота се потребява топлинна енергия и реално потребената енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. е 3461,80лв. Изравнителни сметки били изготвени съобразно показания на уреди и правила на Наредба за топлоснабядване и Закона за енергетиката.
По делото са приети фискални бонове, съгласно които в периода от 28.03.2017г. до 26.09.2017г. за задължения за порцесния период и имот са платени общо 4366,62лв. за главница, лихви и разноски, последните в размер на 116,11лв. и 80,81лв . Плащанията от 28.03.2017г. до 14.06.2017г. са в размер на 3000лв.
Приета е справка , изготвена от ищеца, съгласно която задължения за главница са 3673,07лв. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., първия отчетен период непратено задължение за главница е 736,38лв.; за лихва са 367,37лв. от които за главница от 736,38лв. лихва е 119,65лв., начислени последващи лихви до плащане са общо 129,26лв; разноски са 80,81лв. за държавна такса по заповедно дело и 116,11лв. по исково дело; 300лв. за депозит за СТЕ отделно и възнаграждение за юрисконсулт. Платени са 4366,62лв. в периода от 28.03.2017г. до 26.09.2017г., като те са погасили изцяло задълженията за главница и за лихви, както и за държавна такса.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори, а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Разпечатката съдържа 50 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba9185cf-25de-4b31-bfa3-74a72218126a