Решение № 529 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100505979 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №905 от 20.01.2023г., постановено по гр.дело №26149/2022г. по описа на СРС, Г.О., 51-ви състав, е отхвърлен предявения от С. В. Ц., с ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът - С. В. Ц., с ЕГН **********, не дължи на ответника - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 3 0 0 0 лв., представляваща частична претенция от сумата от 9100.4 2 лв., стойност на главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2009г. - м.04.2011г., за която сума по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми състав е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012г., поради новонастъпило обстоятелство - погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането поради изтичане на погасителна давност. С решението е осъден С. В. Ц., с ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - С. В. Ц., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Р. Р., с която се обжалва изцяло решение №905 от 20.01.2023г., постановено по гр.дело №26149/2022г. по описа на СРС, Г.О., 51-ви състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на 1 събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2012г. по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми с-в, въз основа на който е образувано изп.дело №20128580400751 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ и район на действие СГС, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Твърди се, че по образуваното изпълнително дело последното валидно изпълнително действие е било извършено преди повече от 5 години, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.05.2022г., поради което се налага извода, че правото на принудително изпълнение на процесното вземане на ответното дружество по изпълнителен лист, издаден на 11.06.2012г. по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми с-в, е погасено по давност. Поддържа се още, че след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК извършените изпълнителни действия, съответно подадени молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия не могат да доведат до прекъсване на давностния срок, тъй като са извършени, съответно подадени по прекратено изпълнително производство и като такива се явяват незаконосъобразни. Излага се още, че в случая първостепенният съд не е отчел факта, че след настъпилата перемция по образуваното изпълнително дело съдебният изпълнител не е предприел действия за образуване на ново изпълнително дело, по което да бъдат предприети законосъобразни изпълнителни действия. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя се списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна – ответник - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Светлана Йорданова депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях и след като е приложил правилно материалния закон и се е съобразил с трайно установената съдебна практика е обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2012г. по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми с-в, въз основа на който е образувано изп.дело №20128580400751 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ и район на действие СГС, не са погасени по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от С. В. Ц., с ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост като погасена по давност на сумата от 3000 лв., представляваща частична претенция от сумата от 9100.4 2 лв., стойност на главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2009г. - м.04.2011г., за която сума по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми състав е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012г., въз основа на който е образувано изп.дело №20128580400751 по 2 описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ и район на действие СГС.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от С. В. Ц. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на сума като погасена по давност, предмет на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2012г. по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми с-в, въз основа на който е образувано изп.дело №20128580400751 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ и район на действие СГС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от С. В. Ц. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и приложимия материален закон и при съобразяване с трайно установената съдебна практика. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от 3 първата съдебна инстанция. Неоснователен е основния изложен във въззивната жалба довод, че съдът неправилно е отхвърлил изцяло като неоснователен иска за недължимост от страна на ищеца на част от сумата за главница по издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение изпълнителен лист в полза на ответника по делото. В процесния случай, съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че петгодишният давностен срок, с оглед разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД по отношение на процесното вземане не е изтекъл.

Т.е. в процесния случай не би могло да се приеме за установено, че е погасено правото на кредитора да иска принудително изпълнение на процесната сума, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми състав.

Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда / в този смисъл е определение №956 от 22.12.2010г. по ч.т.дело №886/2010г. на ВКС, Т.К., I Т.О./.

В случая с подадената искова молба ищецът – въззивник в настоящото производство, оспорва дължимостта на сума, предмет на изпълнително дело №20128580400751 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.№858 на КЧСИ, като се позовава на изтекла давност за вземането след образуване на изпълнителното дело, т.е. ищецът се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, което обуславя приложимост на защитата по реда на чл.439 от ГПК. Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 11.06.2012г. по ч.гр.дело №8522/2012г. по описа на СРС, III Г.О., 87-ми състав, по влязла в сила на 29.05.2012г. и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2012г. на основание влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика постановено по реда на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на 4 пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О., Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г., II Т.О., Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г., IV Г.О., Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..