Решение № 233 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2436/2025
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300502436 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД против Решение № 207/28.05.2025г., постановено по гр. д. № 1829/ 2024 г. по описа на Районен съд - Карлово, II гр. състав, с което е прогласен за нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД Договор за потребителски кредит PLUS-20090988 от 02.08.2023г., сключен между Г. Я. С. и „Юробанк България“ АД, поради противоречието му със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.
Жалбоподателят сочи, че потребителят изрично заявил, че желае да сключи застраховка „Защита на плащанията“, като самият ищец предпочел да заплаща ежемесечно застрахователна премия, едновременно с вноските по кредита, вместо да получи заем за финансирането . Застраховката не била задължителна, като банката предлагала и сключването на друг вид застраховки, които също не били задължителни.
Потребителят имал правото и едностранно да прекрати договора за застраховка и да получи неизползваната част от застрахователната премия. Кредитът би бил отпуснат при същите условия и без сключването на застраховката. Нито в договора за кредит, нито в общите условия се съдържали клаузи, предвиждащи неблагоприятни последици, в случай на прекратяване на застраховката. Това било допълнителна и незадължителна услуга. Банката била застрахователен посредник, поради което имала задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователите, но тези суми се превеждали на застрахователите, както било установено от приетата по делото експертиза. ГПР бил посочен в договора и включвал възнаградителна лихва и такса ангажимент. Ясно бил посочен и годишния лихвен процент. Искането е за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.
1
В срок е постъпил и отговор от Г. Я. С. чрез адв. В. М., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № PLUS-20090988, сключен на 02.08.2023г., на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При условията на евентуалност да се прогласят за нищожни клаузите от договора, с които се задължава ищецът да заплаща застрахователна премия и такса ангажимент, поради противоречие с ЗПК и ЗЗП. Твърденията в обстоятелствената част на исковата са, че ищецът сключил договор за потребителски кредит PLUS-20090988 с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 02.08.2023г. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 10 000 лева, платим на 72 месечни погасителни вноски. Срокът на договора бил уговорен до 15.08.2029 год., при ГПР – 15.52 % и ГЛП – 13.55 %. Твърди, че съгласно Договор за застрахователно посредничество, кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен посредник/агент. Заемателят се присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка „Защита на плащанията“, като по този начин задълженията към процесния договор била включена и сумата от 4269,60 лв., представляваща застрахователна премия. Уговорена била и „Такса ангажимент“ в размер на 250 лева. Така общата дължима сума по кредита ставала в размер на 19005,12 лева, която страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за периода на кредита. Ищецът твърди, че договорът за кредит бил недействителен.
Счита, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и договорът не е подписан на всяка страница. В договора бил посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, без посочване на взетите допускания, използвани при изчисляването му. Договорът за кредит бил изготвен в несъответствие на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Отразена била само такса ангажимент в размер на 250 лева. Никъде не било включено възнаграждението като разход по кредита, както и че потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на 4269,60 лева, което се равнявало на почти 50 % от главницата по кредита. В ГПР не били включени всички действителни разходи. В настоящия случай чистата сума по кредита не съответствала на уговорената главница в размер на 10 000 лева, защото от същата била приспадната такса ангажимент в размер на 250 лева. Кредиторът не можел да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси, то те трябвало да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Застрахователната премия и такса ангажимент представлявали разход, който е следвало да бъде включен в ГПР.
С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК е оспорено твърдението, че 2 ищецът е имал качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а по същество искът е оспорен като неоснователен по подробно изложени съображения.
Сключването и параметрите на процесния договор не са спорни между страните.
Съгласно т. 2, изр. 3-то от общите условия към договора, посочената сума в поле „Застрахователна премия“, е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска“.Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Видно от приложения Сертификат №PLUS-20090988, подписан от застрахования /ищецът-потребител/ и застраховащия „Кардиф Животозастраховане“, клон България, предмета на застраховката е определен съгласно Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство се установява, че усвоената сума по процесния договор за потребителски кредит № PLUS-20090988 от 02.08.2023г. е в размер на 9750 лева. Платените суми по кредита са в общ размер на 3175 лева, описани по дати в заключението. С тази сума е погасена главница в общ размер 1123.37 лева; договорна лихва в общ размер 1340.03 лева и застраховка на кредита в общ размер на 711.60 лева. Такса ангажимент в размер на 250 лева е включена в изчислението на ГПР.
Застрахователната премия не влиза в ГПР. При включване на застрахователната премия в размер на 4269.60 лв. ГПР, изчислен по метода на паричните потоци, е 27.87 %. ГПР, посочен в договор за потребителски кредит № PLUS-20090988 от 02.08.2023г., е изчислен по формулата, предвидена в Приложение № 1 към ЗПК. Сумите, заплатени от ищеца за застрахователна премия, са преведени на застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България.
Стойността на ГПР, изчислен върху 9750 лева по метода на паричните потоци е 15.53 %. Стойността на изчисления от ССЧЕ ГПР в размер на 15.53 % и стойността на посочения в договора процент се различава с 0.01 %.
За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че още с представения на ищеца СЕФ за запознаване и приемане, той бил въведен в заблуждение относно действителното фактическо положение, тъй като от една страна кандидатствал за сумата от 10 000 лева, а следвало да върне 19 005.12 лева, при посочен ГПР 15.52 % и фиксирана лихва от 13.55%, а от друга страна – за получаване на кредита или за сключването му при предложените условия, не се изисквало задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за услуга.
Тази първоначална информация не отговаряла на обективната действителност, тъй като договорът за застраховка се явявал задължително условие за получаване на кредита. Уговорената застрахователна премия съставлявала допълнителен разход за ищеца, който той следвало да заплаща заедно с месечните погасителни вноски.
Застрахователната премия неправилно била включена към общия размер на кредита, вместо към размера на разходите по кредита. От СЕФ се установявало, че условията на кредита включвали и застраховка, тъй като не била дадена информация за условията на незастрахован кредит. Отделно от това сумата по застрахователната премия в нито един момент не била на разположение на потребителя, по който начин той не е имал възможност да реши дали да усвоява сумата като част от отпуснатия кредит или да я 3 заплаща в полза на застрахователя. Застрахователната премия представлявала разход, който е следвало да бъде включен в изчисляването на ГПР, като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР, било в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът е заключил, че от съдържанието на договора не могло да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран ГПР, нито пък било ясно какво представлявала разликата между размера на ГПР и лихвата, която била част от него. Приел е, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, пр. първо от ЗЗД. С оглед основателността на главния иск районният съд е посочил, че не дължи произнасяне по евентуалния иск.
Настоящият състав на съда след цялостен анализ на доказателствата по делото също намира, че в случая не е спазено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като доводите на районния съд се споделят изцяло.Съгласно разпоредбата на чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които и тази на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Не може да бъде споделено становището в жалбата, че в случая разходите за сключване на застрахователния договор (стойността на застрахователната премия), не следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР. Съгласно определението, съдържащо се в чл. 3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕД на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, вкл. лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Застрахователните премии са изрично предвидени като част от разходите по кредита и в § 1 от ДР на ЗПК.
Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba913c1e-9924-4ac1-bc05-69f4f5e046b3