Определение № 21074 от 06.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21074 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509518 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба №247257/05.08.2026 г., подадена от Р. Й. С. и С. С. С. чрез адв. Д. Л. срещу Определение 27037/27.07.2026 г. по гр. дело 21002/2026 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е върната исковата молба и делото е прекратено, като недопустимо.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите оспорват довода на съда, че в случая производството е недопустимо с оглед функционалния имунитет на магистратите. Твърдят неприложимост на разпоредбата на чл.132, ал.1 от КРБ в конкретния случай, тъй като са предявени искове срещу органите на съдебната власт, посочени съобразно разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ, като процесуални субституенти на държавата. Позовават се на практика на ВКС, според която, разпоредбата на чл.132, ал.1 от КРБ не може да служи като обща забрана за търсене на обезщетение от държавата. Излагат съображения, че възприетият от съда извод лишава нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ от самостоятелно прилежно поле, доколкото тази норма намира приложение и при нарушение, произтичащо от решение на национален съд, действащ като последна инстанция, за което се позовават на практика на СЕС, в това число и за това, че не се допуска национална уредба, която общо изключва отговорността на държавата за вреди от съдебна дейност или я ограничава чрез критерии, които обезсилват установения от правото на Съюза стандарт. Според жалбоподателите, национална норма относно личния статут на магистратите не може да се тълкува по начин, който изключва самото разглеждане на иск, предвиден изрично в чл. 2в ЗОДОВ, тъй като би противоречало на принципите на предимство и ефективност на правото на ЕС и на чл. 4. § 3 ДЕС и би направило практически невъзможно упражняването на правото на обезщетение. Излагат, че наличието на влязла в сила присъда, с което да се устави извършено престъпление от член на съдебния състав във връзка с производството, не е елемент от фактическия състав на предявените искове. Отговорността на държавата за вреди има обективен характер, който изключва доказването на вина на конкретния магистрат, а са релевантни единствено допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, настъпили вреди и пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите, които въпроси са по същество на спора. Молят съда да отмени изцяло обжалваното определение и да върне делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В отговор на частната жалба ответникът Върховен касационен съд излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционния съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което обжалваният акт следва да бъде 1 потвърден. Излага съображения, че по същество жалбоподателите се домогват да се преразгледат изводите, до които е достигнато по предходно воденото между тях и „Юробанк България“ АД дело, което е недопустимо. Същото е възможно да се извърши по реда на инстанционния контрол или по реда на извънредния способ в чл.303 и сл. ГПК.

В отговор на частната жалба ответникът РС – Разград излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционния съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр. дело 21002/2026 г. по описа на СРС, 142 състав е образувано по искова молба, подадена от Р. Й. С. и С. С. С..

Предявен е главен иск от Р. Й. С. и С. С. С. срещу Върховен касационен съд с искане за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 22 499.20 EUR, съставляваща обезщетение за причинените от неспазване на правото на ЕС вреди (с равностойността на отхвърлените осъдителни искове, на заплатените от ищците разноски за държавни такси, за експертиза, за адвокатски хонорар, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предявен е евентуален иск от Р. Й. С. и С. С. С. срещу Районен съд Разград, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 22 499.20 EUR, съставляваща обезщетение за причинените от неспазване на правото на ЕС вреди (с равностойността на отхвърлените осъдителни искове, на заплатените от ищците разноски за държавни такси, за експертиза, за адвокатски хонорар, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищците излагат, че по подадена от тях срещу „Юробанк България“ АД искова молба е образувано гр.д. № 360/2021г. по описа на РС – Разград и с решение № 149 от 10.03.2022г. по гр.д. № 360/21г. на РС – Разград са отхвърлени всички предявени искове.

По подадена от ищците въззивна жалба е образувано в.гр.д. № 152/22г. по описа на ОС – Разград, 1 възз.гр.състав. С решение № 135 от 28.07.2022г. по в.гр.д. № 152/2022г. по описа на ОС- Разград е отменено решение № 149/ 10. 03. 2022 г. по гр. д. № 360/ 21 г. по описа на РС Разград в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Р. Й. С. и С. С. С. искове за прогласяване нищожността на договорни клаузи – чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от Договор за кредит № HL34407/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот и е прогласил за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от Договор за кредит № HL34407/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот, сключени между „Юробанк И Еф Джи България" АД и Р. Й. С. и С. С. С. и е потвърдил решение № 149/ 10. 03. 2022 г. по гр. д. № 360/ 21 г. по описа на РС Разград в останалата част.

Ищците подават касационна жалба срещу решението в частта, с която съдът е потвърдил отхвърлянето на исковете, като е образувано т.д.№478/23г. на ВКС, ТК, 2 т.о. С определение № 1783 от 26.06. 2024г. по т.д. №478/23г. на ВКС, 2 т.о. не е допуснато до касационно обжалване решение №135 от 28.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 152/2022 год. по описа на ОС– Разград в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно Решение № 149 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д. № 360/2021 г. по описа на РС – Разград, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищците искове.

Изложени са подробни съображения защо ищците считат, че е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС от ответниците при разглеждане и произнасяне по предявените от Р. Й. С. и С. С. С. срещу „Юробанк България“ АД искове за прогласяване на нищожност договорни клаузи - чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за 2 покупка на недвижим имот № HL34404/07.03.2008 г. и на чл. 3, ал. 5, на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 6, ал.3, на чл. 12 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34407/07.03.2008 г. и на осъдителни искове срещу „Юробанк България“ АД за заплащане на суми, представляващи недължимо платени и надвзети от тях суми по описаните договори за кредит.

На първо място, твърдят, че изводите относно качеството „потребител“ на ищците по спора са в противоречие с разрешенията, изведени от СЕС, съгласно които понятието има обективен характер и не зависи от професионалните знания или от информацията, с която съответното лице действително разполага. По – конкретно, обстоятелството, че един от кредитополучателите е служител на банката, не освобождава банката от задължението да предостави цялата необходима информация относно валутния риск и не е основание лицето да бъде лишено от качеството му на потребител.

На второ място, считат, че неправилно са приложени и правилата на европейското законодателство и доразвити с практиката на СЕС относно погасяването по давност на суми.

По – конкретно, оспорват ответниците да са извършили преценка дали националните правила относно течението на давността съответства на принципите на ефективност и равностойност, а националните съдилища направо са достигнали до извода, че претенциите са погасени по давност единствено въз основа на националните правила.

На трето място, считат, че ВКС не е изпълнил задължението си при съмнения относно смисъла и съдържанието на Директива 93/13/ЕИО да отправи преюдициално запитване до СЕС и да иска той да упражни тълкувателните си правомощия.

С атакуваното определение СРС е приел, че предявените с исковата молба искове са недопустими, тъй като обезщетението, търсено от Върховния касационен съд, било във връзка с осъществени от съдии при последния действия при упражняване на служебните им функции като магистрати, в качеството на съдии, разглеждащи дела, образувани във Върховния касационен съд, а съобразно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят бил въвел т. нар. „функционален имунитет“ и същата се явявала абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове.

Първоинстанционният съд е приел, че не било осъществено единственото визирано в цитираната разпоредба изключение – да е извършено умишлено престъпление от общ характер. Изложил е съображения, че отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД има обективен характер. При наличие на конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения се изключвал техния противоправен характер, поради което била налице невъзможност да се търси отговорност от прекия причинител, а на това основание и от възложителя на работата. Приел е, че не се установява наличие на някой от специалните деликтни състави по чл. 2, чл. 26 и чл. 2в от ЗОДОВ.

Изложил е съображения и че са недопустими искове за вреди, причинени на ищците в резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела. Пороците на съдебните актове се отстранявали по реда на инстанционния контрол.

Поради това е прието, че е налице абсолютна процесуална пречка за предявяване на исковете, исковата молба е върната и делото е прекратено.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на СГС намира от правна страна следното:

3

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирано лице – ищец в производството пред СРС, в срока по чл. 274 ГПК и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Изложените от първоинстанционния съд основания за недопустимост на образуваното въз основа на предявените от ищците искове производство поради наличието на функционален имунитет на магистратите и липса на възможност за проверка на правилността на съдебното решение извън инстанционния контрол и извънредния способ по чл. 303 от ГПК, са незаконосъобразни.

В трайната съдебна практика на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговоря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица и когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Нормите на Конституцията имат пряко действие и според цитираната разпоредба на чл. 7 КРБ, отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и длъжностни лица.