Решение № 3214 от 07.11.2024, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 3214

Русе, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 480 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Постъпилата е искова молба от С. С. И. от гр.Русе, чрез упълномощените адв. П. П. и адв. Б. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева, частично предявен иск от 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М., настъпила на 19.12.2021 г. в Затвора гр. Белене на о.Персин.

Наведени са твърдения, че вредите се изразяват в това, че ищцата приела много тежко новината за смъртта на сина си; между тях имало изградена силна връзка, въпреки че преди няколко години заминала на работа в чужбина, а синът й имал сериозни проблеми с употребата на наркотици и с правосъдието. Чували се по телефона. Когато се връщала в България, живеели заедно. Тя му помагала материално и била опора за него. Направила всичко възможно синът й да излекува зависимостта си – помогнала му да постъпи в комуна, а след това и психо отделение в гр. Русе. По време на престоя му в затвора ищцата го посещавала при всяка възможност. Разчитала на него за старините си. Когато разбрала за смъртта му, била потресена. Имала чувството, че животът свършва. Наложила се да взема успокоителни. Затворила се в себе си. Станала тревожна. Трудно контролира емоциите си и понастоящем. При мисълта за него започва да плаче. Чувства се силно потисната. Споменът за сина й е много болезнен. Неочакваната и нелепа смърт и причинила голям психически стрес. Мъката й е неизмерима.

Според първоначалната искова молба /л.2-л.5 от делото/ и уточнението към нея /становище вх.№ 4627 от 06.11.2023 г. на л.144 и л.145 от делото/, смъртта на сина на ищцата е настъпила в резултат на бездействия на затворническата администрация – неизпълнение на конкретни задължения по ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба №2 от 22 март за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /НУРМОМЛС/, чл.2 и чл.3 от ЕКЗПЧОС, поради което насочва претенцията си към ГДИН-София

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 80 000 лева, частично предявен иск от 100 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й М. А. М., ведно със законната лихва върху главницата от 19.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски, вкл. възнаграждение за един адвокат за осъществена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв. За разноските е представен списък (л. 620 от делото).

Ответникът в производството - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Хр. О., в депозиран по делото писмен отговор с вх. № 4135 от 09.10.2023 г. /л.50-л.57 от делото/, становище вх.№4784 по описа на АС-Русе, в съдебно заседание и представени писмени бележки вх.№4729 от 17.10.2024 г., изразява становище за неоснователност на иска, за което развива подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е с правно основание чл.203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

На 07.05.2021 г. /видно от формуляр за досие на л.263 - л.266 от делото/, а не както се твърди в исковата молба - 21.05.2021 г., М. А. М., роден на [дата]год., е постъпил в Затвора гр.Белене за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца /начална страница на книжка на лишения от свобода на л.165 от делото/. Съгласно издадено съобщение за смърт №1475 от 21.12.2021 г. от Съдебна медицина „УМБАЛ Д-р Г. Странски“ ЕАД-гр.Плевен, лишеният от свобода /ЛС/ е починал като смъртта е настъпила на 19.12.2021 г. в затвора в гр.Белене /л.80 от делото/.

Ищцата С. С. И. от гр.Русе е майка на М. М., видно от Удостоверение за наследници изх.№1-2986 от 02.06.2023 г. на Община Русе /л.7 от делото/. Предявеният от нея иск се основава на претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й, която смърт се твърди, че е в резултат на бездействия на затворническата администрация на Затвора гр.Белене.

Горепосочените обстоятелства обосновават извод, че ищцата разполага с активна процесуална легитимация за предявения иск с правно основание чл.203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - тя претендира обезщетението в лично качество, като потърпевша от твърдяно незаконосъобразно бездействие на служителите на ответника да извършат дължими по закон действия, т. е. вредите се претендират от лице, което твърди настъпването им непосредствено в неговата правна сфера, предвид най-близката родствена връзка с починалия в З. Б. М. /син/. Доколкото претендираните от ищцата вреди са свързани с фактически бездействия при и по повод осъществяването на дейност от служители на Затвора Белене, искът е насочен срещу надлежен и правосубектен ответник, имащ качеството на юридическо лице, към което принадлежи администрацията (чл. 205, ал. 1 от АПК) – ГДИН – София. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

По гореизложените съображения искът се явява процесуално допустим.

По съществото на спора:

По повод настъпилата смърт на 19.12.2021 г. в Затвора Белене на лишения от свобода /ЛС/ М.М. е образувано досъдебно производство №ЗМ-83/2021 г. по описа на РУ-Белене /пр.пр.5425/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура -Плевен/, материали от което са приобщени като доказателства в настоящото производство /л.410 – л.460 от делото/.

Събрани са гласни доказателства /протокол от открито съдебно заседание на 01 март 2024 г. на л.462-л.468 от делото и протокол от съдебно заседание на 26 март 2024 г. на л.490-л.491 от делото/

За изясняване на спора по делото е приета съдебно-медицинска експертиза /л.598-л.617 от делото/.

Според заключението на СМЕ:

1. Причината за настъпилата смърт на 19.12.2021 г. на лишения от свобода М.М. в Затвора Белене е Остра интоксикация с метадон, едновременно чрез директните си ефекти и чрез усложненията си.

П. М. е установена летална доза метадон в кръвта- наличие на 1.5 mcg/mL.

По данни от експертизата метадонът е силно токсичен за всеки, които не е толерантен към опиоиди; 50 до 100 mg могат да бъдат животозастрашаващи при неупотребявани опиоиди от възрастни индивиди.

2. Вещото лице е заключило, че смъртта на ЛС следва да е настъпила в интервала 17,50-18,45 часа, с голяма вероятност 17,50-18,20 часа на 19.12.2021 г., като се е позовало на данните от предходни експертизи /изготвените в досъдебното производство/, както и данните от приложените по делото видеозаписи и свидетелски показания.

3. На въпроса има ли данни по делото за състояние в деня 19.12.2021 г. на М. М., което да е ясно изразено и да е налагало спешна медицинска помощ, вещото лице е заключило, че няма данни ЛС да е бил в състояние, налагащо спешна медицинска помощ преди да бъде установено, че същият е неконтактен в 18,20 часа на сочената дата.

4. На експерта е поставен въпрос: Какви диагностични и лечебни действия е следвало да се предприемат и в какъв времеви порядък? При своевременен достъп до адекватни медицински грижи - могло ли е да бъде избегнат леталният изход?

Според вещото лице, ако се допусне, че е било възможно да се възприеме от околните, че М. е бил състояние, застрашаващо живота, което е било силно затруднено от това, че той е спял, то вероятната симптоматика, която би била наблюдавана би била във връзка с променено съзнание и потискане на дишането, т.е. следва да е бил неспособен да се придвижва самостоятелно, със силно смутена координация (ако не е бил в коматозно състояние), задух, цианоза (синкаво- ливиден цвят на устните и други части на тялото), втрисане и др.

Ако такова състояние е било възможно да бъде наблюдавано, е следвало да се извърши транспорт с екип на ЦСМП в спешен порядък до лечебно заведение за извършване на диагностични дейности (прегледи, лабораторни и образни изследвания), като обичайно едновременно с тях се започват и мероприятия за стабилизиране на хемодинамиката (показатели като артериално налягане, пулс, дишане) чрез мониториране на жизнените показатели, подаване на кислород, с поставяне на механична вентилация при необходимост, вливане на разтвори, медикаментозна терапия и други.

При евентуално поставяне на диагнозата интоксикация с опиоиди се пристъпва към стандартен протокол на действие при интоксикации, който включва като основен и животоспасяващ елемент медикаментът Налоксон. От изключително значение в такива случаи е да се продължи наблюдението на пациента за следващите 24 - 48 часа, поради дългият полуживот на метадон, което предполага висок риск от следващо влошаване на състоянието и потенциално фатална респираторна депресия.

5. Относно заболявания на дихателната, храносмилателната и сърдечно-съдовата системи, установени при аутопсията на ЛС, експертът е дал следното заключение:

Установените при извършената аутопсия заболявания на сърдечно-съдовата система при М. А. М. включват: исхемична болест на сърцето и хипертрофични изменения на миокарда (както при хипертония). Тези хронични състояния следва да се разглеждат като възникнали в резултат от дългогодишната хероинова употреба, която води до постоянна хипоксия и съответно те се развиват като компенсаторен механизъм за набавяне на достатъчно количество кислород на тъканите.

Белодробната хипертония е резултат на хипоксична вазоконстрикция (спазъм на белодробните съдови поради недостатъчно количество кислород в кръвта) и системна хипертония, като се развива по-бързо при инхалаторен път на прием на субстанциите. Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) също може да се разглежда като възникнала вследствие на дългогодишната наркотична инхалаторна употреба и тютюнопушене.

С театоза и холестаза на черния дроб са неспецифични изменения в черния дроб и не може да се определи дали са с остър или хроничен характер, но могат да се свържат с употребата на наркотици, тъй като не са установени други болестни процеси, които биха могли да ги причинят.

Тези заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система не фигурират в наличната медицинска документация на М. преди смъртта му и вероятно не са били диагностицирани и няма данни да са имали клинични прояви. Това са заболявания с хроничен ход на протичане, чиито симптоми (ако има такива изявени) могат да останат незабелязания от пациента. В случая, по отношение на ХОББ е предприето лечение с инхалаторния препарат Фостер, като няма данни по отношение на обстоятелствата при изписването му, ако същият е бил употребяван по лекарско предписание. Ако заболяванията са били диагностицирани и известни, е следвало да се провеждат регулярни прегледи от съответните специалисти и съответно започване на лечение при необходимост от такова.

6. От СМЕ се установява, че при М. М. е бил налице синдром на зависимост към опиоиди, като е отразено, че боледуването е с давност от 5 г., преди приема му през м.декември 2015 г. в „Център за психично здраве /ЦСП/ -Русе ЕООД“ , т.е. датира от 2010 г.

Въпреки че в медицинската документация за периода на престой в Затвора - Белене на М. не са отразени клинични прояви на наркотична зависимост, които включват развитие на толеранс към веществото, физическа зависимост, прояви на абстиненция при липсата на наркотика, предвид данните за дългогодишна употреба, следва да се приеме, че същите са били налице в различна степен на изразеност, в подкрепа на което са свидетелските показания по делото.