Решение № 562 от 25.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Плевен, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело № 20244430103234 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на „Йеттел България ЕАД“, ЕИК ***, чрез адв. Г., срещу С. Д. П., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 494,45 лв., формирана от 102,59 лв. неплатени месечни абонаментни такси и 391,86 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяко вземане от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 1511/2024 г. по описа на РС Плевен.

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че въз основа на подадено от него заявление, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1511/2024 г., срещу ответника, за сумата от 494,95 лв., формирана от 102,59 лв. неплатени месечни абонаментни такси и 391,86 лв., сбора от начислените неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на ответника. В хода на заповедното производство е осъществено връчване на длъжника по реда на чл. 47,ал. 5 от ГПК, поради което в изпълнение на указанията на съда, ищецът предявил настоящите искове.

Ищецът сочи, че длъжникът е абонат на дружеството-доставчик, на услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, по силата на договор за мобилни услуги от 25.03.2022 г., с предпочетен от абоната номер: 359899276010, абонаментна програма „Тотал макс“ със срок на действие 24 месеца, и допълнително споразумение от 28.04.2022 г. с нов предпочетен абонамент – Тотал макс 39.99, със срок на действие 24 месеца до 28.04.2024 г. Към абонамента било предоставено и мобилно устройство Realme C11 32GB Grey на цена от 39.99 лв. при стандартна цена от 299.90 лв., т.е. направената отстъпка възлиза в размер на 259,91 лв. Ищецът сочи, че е сключен и втори договор за мобилни 1 услуги от 28.04.2022 г. с предпочетен номер от ответника – 359896897844, абонаментна програма „Тотал Макс“ със срок от 24 месеца до 28.04.2024 г.

Ищецът твърди, че услугите по договора са използвани и е отчетено потребление, което е фактурирано(фактура №7336436410, №7337683187) под клиентски номер на абоната № 006820990, съгласно чл. 26 от ОУ. По първата фактура, сумата възлизала в размер на 45,03 лв. от която 9,16 лв. по втория договор без ДДС за месечен абонамент, и 33,32 лв. без ДДС по първия договор за месечен абонамент. По втората фактура, дължимата сума възлизала на стойност от 57,56 лв., формирана от 9,16 лв. без ДДС за месечен абонамент по втория договор, и 33,32 лв. без ДДС и 3,99 лв. за застраховка, 0,66 лв. без ДДС за други суми, по първия договор. Ищецът счита, че вземанията по фактура №7336436410 са дължими до 20.06.2024 г., а по втората фактура до 20.07.2022 г. Към втората фактура била добавена и стойността на първата и именно поради това общото задължение възлизало в размер на 102,59 лв.

Според ищеца, абонатът е потребител, но не е заплатил услуги на стойност от 280,7 лв., видно от справка-извлечението, което ангажирало отговорността му по т.11 от договора за услуга, вр. чл. 75, вр. чл. 19б. В) от ОУ на мобилния оператор. Затова „Теленор“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалните договори с ответника, като издал и крайна фактура №7340466509/05.09.2022 г.

Ищецът сочи още, че при наличие на неплатени абонаменти, операторът го уведомява по реда на чл. 31а от ОУ, като след изтичане на срока за плащане, започва поетапно спиране на предоставените мобилни услуги. Датата на деактивация на абонаментите по договора се сочи, че е 07.03.2022 г.. Така абонатът в неизпълнение на договорните задължения, не е спазил крайния срок за заплащане на абонаментите, поради което договорът е прекратен едностранно от оператора, за което на осн. т. 11 от договорите е начислена неустойка в общ размер на 391,86 лв., представляваща сбор от стойностите на три абонаментни такси(стандартен размер без ДДС) за всеки ползван номер (146 лв. за номер №359899276010 и 55,08 лв. за номер №359896897844) и 190,78 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Realme C11 32GB Grey с отстъпка от стандартната цена. Ищецът формулира довод, че абонатът е сключил договор за мобилни услуги, запознал се е с общите условия, ползвал е мобилните номера, но не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 71 вр. чл. 27 от ОУ, с което е изпаднал в забава, тъй като са издадени фактури, по които не са постъпили плащания.

Иска се от съда да уважи предявените искове, както и да бъдат заплатени сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В отговора на исковата молба ответникът чрез назначение му особен представител адв. П., счита, че предявените искове са допустими по договора от 25.03.2022 г., тъй като абонатът е изразил своето съгласие с условията на договора, изписал е своите имена и е положил подпис. Ответникът счита, че исковете по договора от 28.04.2022 г. са недопустими не следва да бъдат разгледани, тъй като ответникът не е положил подпис, поради което не е пасивно легитимиран да отговаря по тях, защото не е възникнала облигационна връзка. По-нататък ответникът счита, че видно от съдържанието на договора от 25.03.2022 г. е че обвързва страните, но 2 договореният абонамент не е посочения в исковата молба „Тотал макс“, а „Тотал Плюс“. От приложените фактури било видно, че още преди да изтече срокът за плащане на първата фактура по договора, ищецът едностранно изменил условията по договора и започва да фактурира суми за абонамент „Тотал Макс“, поради което същият счита за неизправна страна по договора.

Именно поради това искът бил неоснователен. В случай, че съдът приемел и вторият иск по договора от 28.04.2022 г. за допустим, ответникът счита същият за неоснователен. Нелогично било датата на деактивация, посочена от ищеца – 07.03.2022 г., да е преди датата на която ищецът твърди, че са сключени договорените – 25.03.2022 г. и 28.04.2022 г. Клаузите от договора, уреждащи хипотеза на прекратяване по вина или инициатива на потребителя или нарушаване на задълженията му, при които абонатът дължи неустойка, представлявали неустойка за разваляне на договора, целяща да обезщети вредите, които кредиторът търпи при неизпълнение на двустранен договор.

Предупреждението съгласно чл. 87,ал.1 от ЗЗД следвало да е в писмена форма, предвид факта, че и договорите са в писмена форма, а волеизявлението на кредитора следвало да достигне до длъжника. Диспозитивният характер на нормата е потвърден от страните с клаузата на т.19б, б. „в“ от приложимите общи условия, и не предвижда различен ред за разваляне на договора. Ищецът обаче не е ангажирал доказателства, с които да установи че е упражнил правото си да развали договора, чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника. Ответникът счита, че именно поради тези В. с. з. ищецът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с. з. ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М., оспорва предявения иск , като в представени в указания от съда писмени бележки излага допълнителни съображения за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По заявление на „Йетел България“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1511/2024 г. по описа на РС Плевен, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 910 по ч.гр.д. №1511/2024 г., срещу ответника, за сумата от 494,95 лв., формирана от 102,59 лв. неплатени месечни абонаментни такси и 391,86 лв., сбора от начислените неустойки за едностранно прекратяване на договора по вина на ответника, ведно със законната лихва от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски: 25 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение № 3366/23.11.2022 г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок на осн. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Разпореждането е връчено на 08.05.2025 г. и в указания срок заявителят е депозирал в съда искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Към заявлението, находящо се по ч.гр.д. №1511/2024 г. по описа на РС 3

Плевен, са представени заверени копия от договори за мобилни услуги между ищеца и ответника; резюмета на договори; допълнителни споразумения към договорите; общи условия; декларация от С. П., че е получил подписан от представител на ищеца екземпляр на Общи условия на Йеттел България и се съгласява с тях; заявление за активиране на услуга; фактури; справки за обща потребление за съответните мобилни номера.

От представените доказателства е видно, че страните са сключили договор за мобилни услуги от 25.03.2022 г., с предпочетен от абоната номер:

359899276010, абонаментна програма „Тотал макс“ със срок на действие 24 месеца, и допълнително споразумение от 28.04.2022 г. с нов предпочетен абонамент – Тотал макс 39.99, със срок на действие 24 месеца до 28.04.2024 г.

Към този договор е предоставено мобилно устройство – Realme C11 Grey на цена от 39,99 лева, при стандартна цена от 299,90, съответно при отсъпка от 259,91 лева. Видно е също, че между страните е сключен втори договор за мобилни услуги от 28.04.2022 г. с предпочетен номер от ответника – 359896897844, абонаментна програма „Тотал Макс“ със срок от 24 месеца до 28.04.2024 г. Същото се установява от представените в хода на исковото производство електронни първообрази на процесните договори и споразумения, подписани дигитално на таблет, на които е виден и подпис на потребителя – С. Д. П.. Подпис на ответника е налице и в декларациите за съгласие.

От приложените фактури и справки за общо потребление се установява, че услугите по договора са използвани и е отчетено потребление, което е фактурирано с фактури №7336436410, №7337683187 под клиентски номер на абоната № 006820990. Установява се също, че по първата фактура, сумата възлиза в размер на 45,03 лв. от която 9,16 лв. по втория договор без ДДС за месечен абонамент, и 33,32 лв. без ДДС по първия договор за месечен абонамент. По втората фактура, дължимата сума възлиза на стойност от 57,56 лв., формирана от 9,16 лв. без ДДС за месечен абонамент по втория договор, и 33,32 лв. без ДДС и 3,99 лв. за застраховка, 0,66 лв. без ДДС за други суми, по първия договор.

Изложеното се потвърждава и от заключението по назначената съдебноикономическа експертиза, като вещото лице сочи, че ответникът не е заплатил 3 броя фактури от юни 2022 г. до септември 2022 г., като във всяка от тези фактури са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, описани в заключението. След направените изчисления вещото лице стига до извод, че общата дължима сума по процесните договори за съответните периоди е в размер на 494,45 лева.

Установява се и вината на потребителя за прекратяване на договорите.

Съгласно чл. 19б от Общите условия на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщително услуги, с които условия видно от приложените по делото декларации ответникът се е запознал и съгласил, Йеттел България ЕАД има право едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор. В настоящия случай се установява, че ответникът не е заплатил 4 услуги на стойност от 280,7 лв., видно от справка-извлечението. В тази връзка ищецът, позовавайки се на общите условия е прекратил едностранно индивидуалните договори с ответника, по вина на последния, като издал и крайна фактура №7340466509/05.09.2022 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: