Определение № 532 от 09.09.2025, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 343/2025
- Вид
- Определение № 532
- Подписан
- 09.09.2025
- Състав
- Аделина Тушева, Александра Нанова, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 429,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 532 гр. *, 09.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500343 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .
Жалбоподателят Национална потребителна кооперация /НПК/ на с. в Б. чрез адвокат М. П. с подадена на 20.05.2025г. жалба атакува Разпореждане от 25.04.2025г. на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 2-364/2020г. по описа на СИС при РС *, с което са оставени без уважение исканията му за признава и приемане за плащане разноски по изпълнителното дело и възлагането им за плащане на трето на изпълнението лице.
В жалбата са изложени твърдения, че са налице две решения на Окръжен съд *, с които съдебният изпълнител се задължава да продължи изпълнителни действия по събиране на дължимата сума на кооперацията като взискател, постановени по в.гр.дело № 315/2022г. и по в.гр.дело № 331/2018г. , които решения не се изпълняват от ДСИ. Поддържа също така неправилно конституиране на длъжник по делото, което не е съобразено с искането на взискателя. Оспорва се приетия от съдебни изпълнител въз основа на заключение на вещо лице размер на вземането, включващ и разноските по изпълнението, като поддържа, че в дължимите разноски следва да се включат и направените такива от взискателя по изп.дело № 1-216/2018г., както и разноските по изп.дело № 2-53/2016г. . Твърди, че дължимите разноски по изп.дело № 2-364/2020г. са в размер на 2055.37 лева, към която сума следва да се прибавят и разноските по изп.дело № 1-216/2018г. в размер на 11.06.32 лева, както и тези по изп.дело № 2-53/2016г. от 2837.90 лева и общо дължимите разноски от третото лице са 5939.71 лева, а не приетите от ДСИ . В дължимите разноски следва да се включат и направените такива от взискателя във връзка с обжалване действията на съдебния изпънител. Всички разноски, които взискателят е направил са по искане на съдебния изпълнител и следва да бъдат платени от П.П., както предвижда разпоредбата на чл. 79 ГПК.
1
Прилага рекапитулация на дължимите по делата суми към 30.04.2025г..Иска се от съда да постанови решение, с което да разпореди на ДСИ да уважи претенциите на взискателя за разноски и продължи изпълнителните действия за събирането им.
Конституираните на основание чл. 429,ал. 1 от ГПК като наследници на Ц.Е. длъжници по изпълнението Р. П. и И. П., не вземат становище по жалбата. Съобщенията до същите са връчени при условията на отказ за получаване.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя , обясненията на съдебния изпълнител и приложеното изпълнително дело № 2-364/2020г. на СИС при РС * и въз основа на закона, приема следното:
Жалбата на взискателя е подадена в двуседмичния срок от съобщаване разпореждането на ДСИ от 25.04.2025г. , с което е оставено без уважение искането му за признаване в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
С обжалваното разпореждане, постановено на 25.04.2025г. и изискано от въззивния съд, поради неприлагането в приложеното по делото копие на изп.дело № 2-364/2020г. , съдебният изпълнител е оставил без уважение искания на взискателя, заявени с молби от 24.03.2025г. и от 14.04.2025г. за признаване и приемане за събиране претендираната сума в размер на 6740.08 лева, в т.ч. 5472.45 лева главница, ведно със законна лихва от 11.07.2023г. до 30.04.2025г. в размер на 1267.63 лева, както и за предприемане изпълнителни действия за събирането на тази сума от трето на изпълнението лице. От мотивите на обжалваното разпореждане, както и от съдържанието на молбите, по които е постановено, включително доводите, поддържани в подадената жалба, се установява, че взискателят изразява несъгласие с размера на разноските, които съдебният изпълнител е признал за събиране от длъжника по изпълнението.
Макар и подадена в срок жалбата на взискателя срещу Разпореждане от 25.04.2025г. с характер на постановление за разноски е недопустима за разглеждане по реда на чл. 436 във връзка с чл. 435,ал.1 ГПК.
Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу неправилни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.
Съгласно чл. 435,ал.1 ГПК взискателят, какъвто безспорно е жалбоподателят НПК на слепите по изп.дело № 2-364/2020г. по описа на СИС при РС * , може да обжалва конкретно посочени в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, а именно отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
2
В случая се обжалва разпореждане на съдебния изпълнител, с което са оставени без уважение искания на взискателя за признаване и приемане за плащане от длъжника направени от взискателя разноски по изпълнението, като чл. 435,ал.2 ГПК предвижда право само на длъжника да обжалва определените от съдебния изпълнител като дължими разноски по изпълнението. Защитата на взискателя срещу отказа на съдебния изпълнител да признае за събиране в хода на изпълнението направени от него разноски ще се осъществи чрез обжалване постановлението на съдебния изпълнител по чл. 433 ГПК , с което прекратява, евентуално приключва образуваното изпълнително производство.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „НПК НА С.В Б. чрез пълномощника адв. М. П. срещу разпореждане от 25.04.2025 г. на ДСИ при Районен съд- * по изп.дело № 2-364/2020г. по описа на СИС при РС *.
ПРЕКРАТЯВА производство по в. гр.д. № 343/2025 година по описа на Окръжен съд* поради недопустимост на жалбата .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 532 гр. *, 09.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500343 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .
Жалбоподателят Национална потребителна кооперация /НПК/ на с. в Б. чрез адвокат М. П. с подадена на 20.05.2025г. жалба атакува Разпореждане от 25.04.2025г. на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 2-364/2020г. по описа на СИС при РС *, с което са оставени без уважение исканията му за признава и приемане за плащане разноски по изпълнителното дело и възлагането им за плащане на трето на изпълнението лице.
В жалбата са изложени твърдения, че са налице две решения на Окръжен съд *, с които съдебният изпълнител се задължава да продължи изпълнителни действия по събиране на дължимата сума на кооперацията като взискател, постановени по в.гр.дело № 315/2022г. и по в.гр.дело № 331/2018г. , които решения не се изпълняват от ДСИ. Поддържа също така неправилно конституиране на длъжник по делото, което не е съобразено с искането на взискателя. Оспорва се приетия от съдебни изпълнител въз основа на заключение на вещо лице размер на вземането, включващ и разноските по изпълнението, като поддържа, че в дължимите разноски следва да се включат и направените такива от взискателя по изп.дело № 1-216/2018г., както и разноските по изп.дело № 2-53/2016г. . Твърди, че дължимите разноски по изп.дело № 2-364/2020г. са в размер на 2055.37 лева, към която сума следва да се прибавят и разноските по изп.дело № 1-216/2018г. в размер на 11.06.32 лева, както и тези по изп.дело № 2-53/2016г. от 2837.90 лева и общо дължимите разноски от третото лице са 5939.71 лева, а не приетите от ДСИ . В дължимите разноски следва да се включат и направените такива от взискателя във връзка с обжалване действията на съдебния изпънител. Всички разноски, които взискателят е направил са по искане на съдебния изпълнител и следва да бъдат платени от П.П., както предвижда разпоредбата на чл. 79 ГПК.
1
Прилага рекапитулация на дължимите по делата суми към 30.04.2025г..Иска се от съда да постанови решение, с което да разпореди на ДСИ да уважи претенциите на взискателя за разноски и продължи изпълнителните действия за събирането им.
Конституираните на основание чл. 429,ал. 1 от ГПК като наследници на Ц.Е. длъжници по изпълнението Р. П. и И. П., не вземат становище по жалбата. Съобщенията до същите са връчени при условията на отказ за получаване.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя , обясненията на съдебния изпълнител и приложеното изпълнително дело № 2-364/2020г. на СИС при РС * и въз основа на закона, приема следното:
Жалбата на взискателя е подадена в двуседмичния срок от съобщаване разпореждането на ДСИ от 25.04.2025г. , с което е оставено без уважение искането му за признаване в тежест на длъжника разноски по изпълнението.
С обжалваното разпореждане, постановено на 25.04.2025г. и изискано от въззивния съд, поради неприлагането в приложеното по делото копие на изп.дело № 2-364/2020г. , съдебният изпълнител е оставил без уважение искания на взискателя, заявени с молби от 24.03.2025г. и от 14.04.2025г. за признаване и приемане за събиране претендираната сума в размер на 6740.08 лева, в т.ч. 5472.45 лева главница, ведно със законна лихва от 11.07.2023г. до 30.04.2025г. в размер на 1267.63 лева, както и за предприемане изпълнителни действия за събирането на тази сума от трето на изпълнението лице. От мотивите на обжалваното разпореждане, както и от съдържанието на молбите, по които е постановено, включително доводите, поддържани в подадената жалба, се установява, че взискателят изразява несъгласие с размера на разноските, които съдебният изпълнител е признал за събиране от длъжника по изпълнението.
Макар и подадена в срок жалбата на взискателя срещу Разпореждане от 25.04.2025г. с характер на постановление за разноски е недопустима за разглеждане по реда на чл. 436 във връзка с чл. 435,ал.1 ГПК.
Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу неправилни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.
Съгласно чл. 435,ал.1 ГПК взискателят, какъвто безспорно е жалбоподателят НПК на слепите по изп.дело № 2-364/2020г. по описа на СИС при РС * , може да обжалва конкретно посочени в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, а именно отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
2
В случая се обжалва разпореждане на съдебния изпълнител, с което са оставени без уважение искания на взискателя за признаване и приемане за плащане от длъжника направени от взискателя разноски по изпълнението, като чл. 435,ал.2 ГПК предвижда право само на длъжника да обжалва определените от съдебния изпълнител като дължими разноски по изпълнението. Защитата на взискателя срещу отказа на съдебния изпълнител да признае за събиране в хода на изпълнението направени от него разноски ще се осъществи чрез обжалване постановлението на съдебния изпълнител по чл. 433 ГПК , с което прекратява, евентуално приключва образуваното изпълнително производство.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжният съд