Решение № 57 от 07.10.2021, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр. Карнобат, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20202130100680 по описа за 2020 година установи:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „Напоителни системи“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район *******, ***, ет. 3, представлявано от Изпълнителния директор С.Д.Д., чрез юрисконуслт А.Т., с която дружеството е предявило ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, против ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, ЕИК ******* със седалище и адрес на гр.

*******, обл. Бургас, ул. *******в № 9, представлявана от Т.С.Н.Председател, с който иск желае, съдът да признае за установено спрямо ответника, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

*******, област Бургас, 2010/8417 идеални части кв. м. от дворно място цялото с площ от 8417 кв. м., образуващо урегулиран поземлен имот № V, отреден за "Ремонтна база" в квартал № 107, съгласно действащия застроителен и регулационен /подробен устройствен/ план на град *******, при граници: изток- улица, запад- улица, север- урегулиран поземлен имот № IV, урегулиран поземлен имот № I, урегулиран поземлен имот № XI, югурегулиран поземлен имот № VI, урегулиран поземлен имот № VIII и урегулиран поземлен имот № IX, заедно с построената в североизточната част на гореописаното дворно място сграда-едноетажна, монолитнастоманобетонна и метална конструкции със застроена площ от 720.00 кв. м., заедно с всички останали подобрения в имота, както и да им се предаде владението на същия.

1

Желае се присъждането на понесените съдебно деловодни разноски.

Съдът е извършил проверка на исковата молба и е счел същата за редовна и предявения иск за допустим, като е изпратил препис от същата за отговор на ответникът ЗКПУ „СЪГЛАСИЕ“, гр. *******, който в преклузивния срок чрез пълномощника си адв. Светла Христова Гонкова– Трайкова, е взел становище по предявения срещу него иск. В представеният отговор на исковата молба, ответната кооперация не оспорва допустимостта на предявения иск, оспорват същия, като неоснователен. Твърди, че ищецът „Напоителни системи” ЕАД не е собственик на претендирания недвижим имот, а издаденият в полза на дружеството констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 6, том 6, peг. № 3437, дело № 750 от 2019 г. на нотариус с peг. № *** М.С. е неверен и подлежи на отмяна съгласно чл.

537, ал. 2 ГПК, тъй като с него се удостоверяват права, каквито ищецът не притежава, посоченият нотариалният акт е издаден по реда на чл. 587, ал.1 от ГПК след като нотариусът е преценил от формална гледна точка представените пред него писмени доказателства. Затова този нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Оспорват се, че във всички документи въз основа на който е издаден Нотариалният акт, с изключение на Заповед № I- 181 / 11. 02. 1993 г. на Министерството на земеделието, не е описан имота, който е притежавала държавата и който е бил включен в капитала на „Агроводинвест” ЕАД гр.

*******, праводател на „Напоителни системи” ЕАД гр. *******. В първия по време документ- Акт за частна държавна собственост № 1187 от 17. 01. 2000 г. на Областен управител на ОАЦ гр. Бургас е описана сграда от 720 кв. м., 1 ет. , монолитна и прилежащ към нея терен 2010 кв. м. в гр. *******, Стопански двор- УПИ № V кв.107, при граници: изток и запад-улици, северУПИ № I и IV, юг- УПИ № VI u VIII, съответстващи напълно на сграда, бивша собственост на ТКЗС гр. *******, придобита от ЗК „Сунгурларски мискет 92” гр. ******* и продадена при ликвидацията й на ЗК „Съгласие” гр.

******* с договор от 20. 09. 1995 г. рег. № 332 / 28. 12. 1995 г. по регистър на Община *******, допълнен с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04. 05. 2005 г. рег. № 2036 / 04. 05. 2005 г. на нотариус 290- Б. К.

Посочено е, че описаната в акта сграда представлява ДМА въведен в баланса на ТКЗС, а след това в баланса на ЗК „Сунгурларски мискет 92” като „Железен навес” построен 1980 г. с балансова стойност 185604 лв. Тази сграда била предназначена за ремонт на комбайни и имала следните технически характеристики: застроена площ -720 кв. м., носеща конструкция от метални колони и ферми, покрив-ламарина. Източната половина на сградата представлявала отворен навес, а западната половина била затворена със стени- от север и изток, остъкление над зид- от юг и портална врата-от запад. След придобиването на сградата, ответната кооперация извършила ремонт и подобрения в източната половина на сградата (отворен навес), където изградила стена от север и изток и бетонирала пода. Твърди се, че при 2 издаването на акта за държавна собственост през 2000 г. неизвестно как и защо са използвани документи отнасящи се до сградата на ЗК „Съгласие” гр.

*******, вместо за сградата на „Агроводинвест” ЕАД, която е друга сграда -„Навес водно стопанство” построена от ТКЗС и ЗК „Сунгурларски мискет 92” през 1992 г. След издаването на акта за държавна собственост, всички следващи процедури са възпроизвели грешното му съдържание, включително и издадения нотариален акт за собственост. Затова въз основа на цитираните в нотариалният акт писмени документи, ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху чужда сграда и прилежащият към нея терен.

Алтернативно с отговора се въвежда възражение за придобиване на сградата и прилежащия терен от 2010 кв. м. по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, в случай, че в хода на производството се установи, че процесният имот е бил държавна собственост и ищецът е придобил правото на собственост върху него, тъй като, ЗК „Съгласие” се намирала във владение на процесната сграда и терена към нея от 20. 09. 1995 г., на основание договор от същата дата сключен с ЛС на ЗК „Сунгурларски мискет 92” в ликвидация. От този момент до сега кооперацията се е грижила за сградата, оградила е терена, ограничила е достъпа до сградата и терена на външни лица чрез заключване на портални врати, прави ремонт и извършва всякакви действия манифестиращи собственически правомощия. Твърди се, че до 2004 г. въпреки упражняваното владение, ответникът не е могъл да придобие правото на собственост върху спорния имот по давност предвид нормата на чл. 86 от ЗС, но тази забрана е отпаднала в момента, в който държавата е прехвърлила имота в капитала на „Напоителни системи” ЕАД със Заповед № РД 41-192 / 17. 06. 2004 г., на Министерството на земеделието и горите и Протокол по чл.

232а от ТЗ от 17. 06. 2004 г. на Министъра на земеделието и горите, когато ищецът придобил правото на собственост, след което имота е бил деактуван със заповед № РД-11-280 / 28. 10. 2005 г, на Областен управител на област Бургас, по т.З. От тази дата и занапред ответната кооперация продължила да упражнява явно, трайно и несъмнено владение, поради което придобила имота в своя собственост на 28. 10. 2015 г.. Твърди се, че съгласно чл. 99 от ЗС ищецът е изгубил правото си на собственост върху процесния имот от момента, в който ответникът го придобил на 28. 10. 2015г. Желае се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание се явява упълномощен представител на ищцовото дружество, който подържа така предявения иск и ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява с ангажиран пълномощник, който поддържа отговора на исковата молба, ангажира доказателства.

Както с исковата молба, така и с отговора на същата са представени 3 писмени доказателства, които съдът е приел и приобщил към делото, като съотносими с предмета на спора и в хода на съдебното дирене съдът с участието на страните е събрал, както писмени така и гласни доказателства приети и приобщени по съответния процесуален ред към материалите по делото. В хода на делото е прието заключението на назначената съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът цени, като съответстващо на установената фактическа обстановка, непротиворечиво и обосновано.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е представил следните писмени доказателства, които според него обосновават правото му на собственост върху процесния имот: Заповед № І-181 / 11. 02. 1993 г. на Министерство на земеделието; Акт за частна държавна собственост № 1187 / 17. 01. 2000 г.; Протокол по чл. 232а от Търговския закон от 17. 06. 2004 г. на Министъра на земеделието и горите;

Заповед № РД 41- 192 / 17. 06. 2004 г. на Министерство на земеделието и горите; Заповед № РД 11-280 от 28. 10. 2005 г. на Областен управител на област Бургас; Удостоверение за търпимост № 47 / 22. 04. 2019 г. на Община *******; Скица № 202 / 26. 05. 2020 г. на Община *******; Удостоверение за данъчна оценка № 5212010187 / 20. 05. 2020 г. на Община *******;

Констативен нотариален акт № 6, том VI, Per. № 3437, дело № 750 от 2019 г., Справка извлечение за стойността на терен и навес в гр. ******* към 31.

07.2020 г..

От своя страна ответната кооперация твърди, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, а негов собственик е ответника, като представя писмени доказателства, с които обосновава правото си на собственост: Договор от 20. 09. 2995 г. сключен на основание ЗСПЗЗ, Правилника за неговото приложение и 105 ПМС от 92 г. между ЛС на ЗК „Сунгурларски мискет 92“ гр. ******* в ликвидация, като продавач и ЗК „Съгласие“ гр. *******, като купувач, съгласно разделителен протокол, с който договор продавачът продава, а купувачът купува железен навес за комбайни от проведен търг на 1995 г. на стойност 185604 лева. На самият договор, ръкописно е добавено „Посоченият в договора от 20. 09. 1995 г.

„Железен навес за комбайни“ се намира в кв. 107 парцел V по ЗРП на гр.

******* за ремонтна база. Въпросната ръкописна бележка е подписана от подписана от Председател и Член, но без да са посочени имената и кога е направено въпросното дописване, като и с невъоръжено око е видно, че ръкописния текст в договора е изпълнен с различен почерк от този в дописването. На гърба на договора е направена нотариална заверка на подписите с дата 28. 12. 1995 г., като не е ясно кои подписи са заверени- дали същите под договора или и тези под ръкописното дописване. Представеното копие е с нотариална заверка от 18. 03. 2005 г. на Нотариус рег. № 323 на НК.

Представен е и договор за покупко продажба на недвижим имот от 04. 05.

4

2005 г. между подписаните К.Г.К. и С.П.С. двамата представляващи съгласно Протоколно решение от 28. 05. 1995 г. на ЗК „Сунгурларски мискет 92“ вписана с решение по ф. дело № 1339 / 1992 г. рег. № 4, том 3, парт. 79, ст.

248 на БОС, със седалище и адрес на управление гр. *******, в ликвидация, от една страна като продавач и Т.С.Н., като председател на УС на ЗКПУ“Съгласие“ вписана с решение по ф. д. № 40 / 1994 г. ,том 1, № 7, стр.

42, ЕФН *** на БОС, със седалище и адрес на управление- гр.

*******, ***, НДР 102004965, БУЛСТАТ ******* в който договор е записано, че ЗК „Сунгурларски мискет 92“ чрез ликвидаторите си К.Г.К. и С.П.С. продава на ЗКПУ“Съгласие“гр. *******, чрез Председателя на УС Т.С.Н., след проведен търг на основание чл. 17, ал. 1 от ПМС № 105 / 1992 г. и сключени договори от 20. 09. 1995 г. следните собствени на ЗК продавач, недвижими имоти, построени в УПИ V- парцел пети, в квартал 107 по плана на гр. *******, недвижими имоти, които са изрично изброени във въпросния договор, между които е посочен и железен навес за комбайни с цена 185.60 лева. Посочено е в договора, че кооперацията продавач е заявила, че сумата за изброените имоти е заплатена при провеждането на търга през 1995 г., в неденоминирани лева. Въпросният договор е с нотариална заверка на подписите.

Представено е също и удостоверение за декларирани данни, издадено от Община ******* на ЗКПУ Съгласие“ по искане с вх. № 5212003895 / 03.

11. 2020 г. , в което удостоверение е посочено наличието на декларация по чл.