Акт № 20964 от 06.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 40780/2025
- Подписан
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 20964 гр. София, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110140780 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от М. С. М. срещу „Л“ ООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 06.11.2024 г. е сключил с ответника „Л“ ООД договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 98727/06.11.2024 г., по силата на който е получил кредит в размер на 800 лв. При сключването на договора били посочени фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %, ГПР в размер на 42,58 % и обща сума, дължима от потребителя, в размер на 824 лв. Излага, че съгласно чл. 17 от договора е поел задължение в тридневен срок да предостави обезпечение чрез безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определените от кредитора изисквания. В чл. 27 от договора било предвидено, че при непредоставяне на договореното обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който кредитът е останал необезпечен. В погасителния план била посочена неустойка в размер на 216 лв., при чието начисляване общата дължима сума възлизала на 1040 лв.
Ищецът поддържа, че договорът е недействителен, тъй като посоченият в него ГПР не отразява действителните общи разходи по кредита. Според него уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е предварително известен и практически сигурен разход, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че неустойката не изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а представлява скрито допълнително възнаграждение на кредитора. Поддържа, че при включването на неустойката действителният ГПР надхвърля максимално допустимия 1 размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда и доводи, че в договора не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, поради което потребителят не е могъл да установи действителната икономическа тежест на кредита. Твърди, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, заобикаля императивните изисквания на ЗПК и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 98727/06.11.2024 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищецът е предявил седем отделни искови молби относно договори, съдържащи идентична клауза за неустойка, въпреки че между страните са били сключени общо единадесет договора при сходни условия. Поддържа, че отделното образуване на производствата цели генериране на разноски и съставлява злоупотреба с процесуални права. Иска делото да бъде съединено с останалите посочени от него производства по реда на чл. 213 ГПК. По съществото на спора ответникът не оспорва сключването на процесния договор и неговото съдържание, но поддържа, че договорът и отделните му клаузи са действителни. Твърди, че договорът е сключен от разстояние след подаване на електронна заявка от ищеца, предоставяне на Стандартен европейски формуляр, проект на договора и общите условия и изразяване на съгласие чрез функционалностите на електронната система на кредитора.
Поддържа, че ищецът е получил своевременно цялата необходима преддоговорна информация и е бил запознат с икономическите последици от договора. Според ответника посоченият в договора ГПР от 42,58 % е изчислен правилно и не надхвърля максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В Общите условия били посочени начинът за изчисляване на ГПР, включените разходи и приложимите допускания. Ответникът поддържа, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е обусловена от последващо неизпълнение на самостоятелното задължение за предоставяне на обезпечение и не представлява цена или безусловно дължим разход по кредита. Излага, че неустойката се начислява само за периода, през който кредитът е останал необезпечен, и престава да се дължи при последващо предоставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата е ясна, разбираема и индивидуално договорена, не противоречи на добрите нрави и не създава значително неравновесие във вреда на потребителя. Позовава се и на обстоятелството, че ищецът е сключил общо единадесет договора при идентични условия, поради което многократно е получавал преддоговорна информация и е бил запознат със съдържанието и икономическите последици на оспорената уговорка.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноските по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19 ЗПК и ЗПФУР – за прогласяване 2 нищожността на договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 98727/06.11.2024 г.
Между страните не е спорно, че на 06.11.2024 г. М. С. М. е сключил с „Л“ ООД договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 98727, по силата на който ответното дружество му е предоставило сумата от 800 лв. Съгласно договора срокът за погасяване на кредита е 30 дни, годишният лихвен процент е 36%, годишният процент на разходите е 42,58%, а общата сума, дължима от потребителя, е посочена в размер на 824 лв. От представения договор се установява, че в чл. 17 е предвидено задължение на кредитополучателя в срок до три дни от сключването му да предостави обезпечение на задълженията си чрез безусловна банкова гаранция или поръчител, който отговаря на изискванията на кредитора. Съгласно чл. 27, ал.
1 при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9% от усвоената сума за всеки ден, през който кредитът остава необезпечен, като начисляването й се преустановява при предоставяне на договореното обезпечение. В приложения към договора погасителен план, изготвен към момента на сключването му, освен главницата от 800 лв. и договорната лихва от 24 лв., е включена и неустойка в размер на 216 лв., вследствие на което общата сума за погасяване възлиза на 1040 лв.
Спорът между страните се съсредоточава върху действителния характер на уговорената неустойка и отражението й върху годишния процент на разходите по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, комисиони, възнаграждения и други преки или косвени разходи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При преценката дали конкретно плащане представлява разход по кредита съдът изхожда от действителното му икономическо предназначение, а не от използваното в договора наименование. Обстоятелството, че определено парично задължение е именувано неустойка, не изключва възможността същото да представлява част от възнаграждението на кредитора, когато договорната конструкция показва, че плащането е предварително предвидено като обичайна част от цената на предоставения кредит.
В случая задължението за предоставяне на обезпечение е възложено на потребителя след сключването на договора и предоставянето на заемната сума. Следователно кредиторът е преценил възможността да предостави кредитираната сума, без към този момент да разполага с договореното обезпечение. Същевременно на кредитополучателя е предоставен изключително кратък тридневен срок за осигуряване на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на поставените изисквания.
3
Неустойката е определена на 0,9% дневно от усвоената главница, което в случая при кредит от 800 лв. възлиза на сумата от 7,20 лв. за всеки ден без обезпечение. Предвиденият в погасителния план размер от 216 лв. съответства на начисляване за 30 дни и възлиза на 27% от предоставената главница. Така потребителят е поставен пред задължение за допълнително плащане, което многократно надвишава договорната лихва от 24 лв. за целия срок на кредита.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че посочената неустойка е включена в погасителния план още при сключването на договора. Към този момент тридневният срок за предоставяне на обезпечение не е изтекъл и не е могло да бъде установено неизпълнение на задължението по чл. 17.
Независимо от това кредиторът е предвидил плащането на неустойката като част от сумата, която кредитополучателят следва да погаси. Това противоречие между формално условния характер на задължението по чл. 27 и предварителното му включване в погасителния план сочи, че начисляването на неустойката е било заложено в икономическия модел на кредитното правоотношение. Уговорката не е насочена преимуществено към обезщетяване на вреди от липсата на обезпечение, а осигурява на кредитора допълнително възнаграждение за предоставения финансов ресурс.
В случая, видно от договорната конструкция, част от възнаграждението на кредитора е представено формално като санкция за неизпълнение на акцесорно задължение, като по този начин е изключено от обявения годишен процент на разходите. При включване на сумата от 216 лв. действителното оскъпяване на кредита, който е със срок за връщане от 30 дни, е съществено по-високо от отразеното чрез посочения ГПР от 42,58%, включително и над ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поради това съдът намира, че посоченият в договора ГПР не отразява действителната икономическа тежест на задълженията, предварително предвидени за потребителя. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК обуславя недействителността на договора за потребителски кредит.
При този извод не е необходимо да се обсъждат като самостоятелни основания за недействителност останалите възражения относно съдържанието на неустоечната клауза, тъй като установеният порок е достатъчен за уважаване на главния установителен иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че предявяването на отделни искове във връзка с различни договори за кредит представлява злоупотреба с процесуални права. Всеки договор поражда самостоятелно правоотношение, чиято действителност може да бъде предмет на отделен установителен иск. Обстоятелството, че между страните са сключени и други договори при сходни условия, не лишава потребителя от правен интерес да получи съдебна защита по процесния договор. Въпросът за необходимия и разумен размер на разноските по отделните производства подлежи на самостоятелна преценка при произнасянето по чл. 78 ГПК.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде 4 обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Между страните е безспорно, че ищецът е получил сумата от 800 лв. Ответникът е представил справка за извършените плащания по договора, като в писменото си становище изрично е признал, че платената от ищеца сума над предоставената главница възлиза на 96 лв. С молба, докладвана в съдебното заседание на 06.10.2026 г., ищецът е намалил размера на осъдителната претенция до 96 лв., равностойни на 49,08 евро, като съдът е допълнил доклада по делото съобразно заявеното изменение.
Предвид установената недействителност на договора и приложението на чл. 23 ЗПК, платената над чистата стойност на кредита сума от 96 лв. е получена от ответника без правно основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Следователно осъдителният иск е основателен в разглеждания размер от 49,08 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba8f2506-4991-4366-a289-691fdcef1fcf