Разпореждане № 120938 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 120938 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20261110121810 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от Г. Л. Г., чрез адв. Е. Г.а, срещу „**************“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „*****************“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29097,90 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 02.07.2026 г. до 02.01.2027 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 4849,65 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор № 48 от 28.02.2019 г. ищецът заемал длъжността „*****************“ в ответното дружество на пълно работно време. Поради международния характер на компанията и проектите, по които работел, ищецът полагал труд почти изцяло от разстояние, за което било сключено допълнително споразумение от 04.05.2020 г. към трудовия му договор. Твърди, че независимо от оценките и признанията, които получавал за работата си, на 30.09.2025 г. работодателят му предложил намаляване на трудовото възнаграждение без аргументи, с което Г. не се съгласил. На 24.10.2025 г. на ищеца било връчено предложение по чл. 331 КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение срещу обезщетение, което също не било прието от служителя. Твърди, че след тези два отказа срещу Г. Г. бил оказан натиск от страна на работодателя с образуване на няколко дисциплинарни производства с цел да бъде принуден да напусне работа. На 20.04.2026 г. работодателят приел „******************* „**************“ ЕООД“, който влизал в сила на 23.04.2026 г. Тъй като към 20.04.2026 г. ищецът не бил разпределен да работи по конкретен проект, съгласно новите правила, считано от 23.04.2026 г. започнал да полага труд в офиса на работодателя. На 20.04.2026 г. и 1 на 08.05.2026 г. подал заявления до работодателя да му бъде разрешено да работи от разстояние, но и на двете получил отказ. На 20.05.2026 г. на ищеца били връчени две искания за обяснения за преждевременно напускане на работното място на 7-ми и 8-ми май 2026 г. без разрешение на работодателя, по които служителят представил такива. На 24.06.2026 г. на Г. Г. било връчено ново искане за даване на обяснения за преждевременно напускане на работното място на 15-ти, 18-ти и 19-ти май 2026 г., както и за нерегламентирано използване на TeamViewer, за да достъпва ресурсната среда на работодателя. Ищецът депозирал поисканите писмени обяснения в срок. На 02.07.2026 г. на Г. Г. била връчена Заповед № 00302/02.07.2026 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, т. 1, предл. 2 и чл. 187, т. 10 КТ. Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна, издадена в условията на злоупотреба с права, вкл. и неравноправно третиране от страна на ответното дружество спрямо ищеца. Възразява, че не бил извършил твърдените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. От изложените факти не можело да бъде извършена преценка за системно нарушаване на трудовата дисциплина и за налагане на съразмерно наказание. Твърденията за злоупотреба с доверието на работодателя били бланкетни, голословни, немотивирани и недоказани. Процесната заповед била издадена в условия на злоупотреба с право и в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, доколкото единствената й цел била освобождаване на ищеца от работа с едностранно изявление на работодателя. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**************“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.

А.Б.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Твърди, че оспорената заповед била законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 193 КТ, в сроковете по чл. 194 КТ, при наличие на извършено нарушение на трудовата дисциплина, правилна правна квалификация и съобразяване на критериите по чл. 189 КТ. Наложеното наказание било съразмерно с установеното поведение на ищеца, което се изразявало в системни нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка подчертава, че предходните две наказания „забележка“, които били оспорени от служителя по съдебен ред, не формирали системността по чл. 190, ал. 1, т.

3 КТ. Възразява, че работата от разстояние не била безусловно право на ищеца за всеки работен ден, а част от установен смесен режим на работа, допустима при предвидените от работодателя условия. Освен това Г. бил запознат с обичайната за дружеството практика, когато няма подходящ проект, по който да се включи да работи даден служител, на същия да се предлага временно намаляване на възнаграждението до намирането на нов проект.

Именно при тези условия било отправено и първото предложение до ищеца, което той отхвърлил. С оглед липсата на проект, в който служителят да участва към този момент, а и още един месец след това му било предложено прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 КТ, което също не било прието. Изложените от ищеца обстоятелства нито поотделно, нито разгледани в тяхната съвкупност установявали упражняване на 2 работодателските права в отклонение от предназначението им или с единствена цел прекратяване на трудовото му правоотношение. Липсвали факти, които да оборват законовата презумпция за добросъвестност по отношение на работодателя. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Страните не спорят, че между тях през процесния период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 48 от 28.02.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „*****************“ в ответното дружество на пълно работно време; че на 20.05.2026 г. и на 24.06.2026 г. на ищеца били връчени искания за даване на обяснения и той депозирал такива; както и че трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 00302/ 02.07.2026 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която била връчена на ищеца на 02.07.2026 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението и размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;

2. твърдяната злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение (обстоятелства, оборващи презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ);

3. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже:

1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца;

2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника;

3. предпоставките за квалифициране на описаните в заповедта за уволнение нарушения като системни – наличието на съвкупност от три или повече еднородни или три или повече разнородни нарушения на трудовата дисциплина, като работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях или да не е бил санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ;

4. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание;

5. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, 3 които не били изпълнени виновно от ищеца;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба, към молба на ищеца от 12.08.2026 г. и към отговора на ответника писмени доказателства, както и да бъдат допуснати един свидетел на ищеца и трима свидетели на ответника при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на изложените в исковата молба, респ. в отговора обстоятелства. Неоснователни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебна компютърно-техническа и съдебно-икономическа експертизи с поставени в исковата молба задачи, доколкото част от тях са неотносими към предмета на спора, а останалата част са за установяване на обстоятелства, за които на страната са допуснати гласни доказателствени средства. Следва да бъде оставено без уважение и искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи копие от договорите за наем на всички помещения на бул. ****************** като неотносимо.

Основателно е искането му за издаване на съдебно удостоверение след представяне на проект на същото. По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в молбата от 12.08.2026 г. задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, а по това за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялото му трудово досие съдът ще се произнесе след посочване на конкретни документи и тяхната относимост към спора.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „*****************“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29097,90 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 02.07.2026 г. до 02.01.2027 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 4849,65 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях през процесния период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 48 от 4

28.02.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „*****************“ в ответното дружество на пълно работно време; че на 20.05.2026 г. и на 24.06.2026 г. на ищеца били връчени искания за даване на обяснения и той депозирал такива; както и че трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 00302/ 02.07.2026 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, която била връчена на ищеца на 02.07.2026 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.