Решение № 124 от 21.07.2025, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Гражданско дело 586/2024
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Румен Атанасов Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 115 · Закон за собствеността
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря М. Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20241880100586 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М. В. А. от гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея, както и в допълнително постъпила молба – л. 62 от делото, се твърди, че ищецът е собственик по наследство (за 1/3 идеална част) и по давност (за останалите 2/3 идеални части) на недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. С., представляващ земя с площ от 3070 кв.м. и паянтова сграда. Същият е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана скица от 08.2024 г., като се застъпва с два земеделски имота стопанисвани от общината – *** (частично) и *** (изцяло). А. излага, че нейният наследодател В. А. П. (...) е владял имота като свой собствен от 1965 г. до смъртта си през ... г. и е придобил правото на собственост по давност през 1975 г., но не се е снабдил с документ, който да удостовери това негово право.
След смъртта на наследодателя ищецът е придобила правото на собственост по наследство и по давност, като и до днес владее имота. При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната община, че М. А. е собственик по наследство и давност на реална част от имот с идентификатор *** и на целия имот с идентификатор ***, като процесният имот е с площ от 3070 кв.м и е заключен между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 1, обозначени с червен цвят на приложената комбинирана скица, заедно с изградената там паянтова жилищна сграда със застроена площ от 19 кв.м.
Предявен e положителен установителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс 1
(ГПК), като условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на който ищецът твърди че е собственик, е отразен в кадастралната карта като имоти по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на кмета. Твърди се нередовност на исковата молба, евентуално неоснователност на предявения иск, ако съдът приеме, че е налице редовна искова молба.
Оспорено е твърдението, че през 1975 г. В. П. е придобил правото на собственост, като е представена декларацията му от 1998 г. по отменения чл.
26 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Пълномощникът заявява, че наследодателят на ищеца не би могъл да придобие имота по давност за посочения в исковата молба период, тъй като е имало законова забрана за това.
От своя страна Община Своге е придобила правото на собственост поради това, че земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, съответно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В тази връзка се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Във връзка с възражението за допустимостта на иска срещу общината, в частта му относно паянтовата сграда, съдът приема, че ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като последният има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признание на иска.
Последното по настоящото дело не е налице, поради което искът, и в тази му част, е допустим. В допълнение следва да се посочи, че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. По настоящото дело липсват и твърдения за нещо друго.
Отношенията на ищеца с другите наследници са извън предмета на настоящото дело, тъй като съдебното решение, което ще бъде постановено, поражда действие само между страните – чл. 298, ал. 1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че никой не може да черпи права за себе си, възразявайки чрез позоваването на чужди права. В тази връзка по настоящото дело не могат да се разглеждат възражения от ответника, че до останалите наследници на праводателя не е достигнало знание, че А. държи имота изключително за себе си. Изрично в този смисъл е и чл. 26, ал. 2 ГПК, поради което липсва и правен интерес за излагане на такива твърдения. Същото се отнася и за обстоятелството дали към ... г. В. П. е бил в брак, съответно дали придобитото от него право на собственост е при режим на съпружеска имуществена общност.
В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени 2 защити от адв. П. и от адв. Ц..
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
От заключението на вещото лице се установява, че имотът с площ от 3070 кв.м. е ограден с телена мрежа и колове, като на места оградата е компрометирана. Сградата е отразена през 1993 г. на едромащабната топографска карта (ЕТК), както и на най-старата сателитна снимка от месец юли 2002 г. На ЕТК е отразен един имот – ливада, идентичен със съществуващите днес поземлен имот *** и част от поземлен имот ***. Вещото лице посочва, че сградата е построена много преди 1993 г., поради което представлява „търпим строеж“. В имота има и полуразрушена стопанска постройка. Според свидетелските показания в жилищната сграда се е живеело. Следователно имотът е бил застроен и не представлява и не е бил земеделска земя. Експертизата е изцяло в този смисъл, като вещото лице е приело, че в картата на възстановената собственост (КВС) имотът не е отразен като дворно място извън строителните граници на населеното място или извън строителния полигон на конкретната махала, което е грешка допусната в КВС.
В случая се касае за дворно място, а не за ливада/друг вид земеделска земя, което е видно и от снимковия материал към заключението.
От декларацията по ЗМДТ не може да се прави извод за изявено намерение за своене и или липса на такова, тъй като тя се подава в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който налага специфични изисквания относно начина на попълване на образеца за декларация, а откриването на данъчна партида на недвижимия имот представлява административна дейност. В случая подаването на декларацията е съобразено с изискването за облагане на застроените земеделски земи – за действително застроената площ и прилежащия терен. По делото е представено Протоколно решение № 2 от 15.06.2020 г. за имот ***, но липсва такова решение за имот ***. В извадките от регистъра на земеделските земи, гори и земи в горския фонд е посочено, че имот *** е бивша частна собственост, и е възстановен в стари реални граници с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ от 29.09.1995 г., като днес представлява земи по чл. 19 ЗСПЗЗ с. Ябланица, а другият имот днес представлява земи по чл. 19 ЗСПЗЗ с. Реброво. По делото не се събраха данни имотът да е възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, а и двата имота се намират в землището на с. О., поради което съдът не кредитира тези документи, включително не става ясно как при наличие на частни собственици имот *** е бил предоставен за стопанисване на общината.
Свидетелите са категорични, че в последните шестдесет години имотът се е владеел от М. А. и от баща й В. П. През целия този период от време никой не е оспорвал владението им, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически. Напротив, през целия този период, както и преди това, имотът се е обработвал, а и обитавал, като в него има изградени сгради, включително жилище, в което се е живеело. Точните граници на застъпването са посочени в скицата на вещото лице. Инженер Л.
М. е категоричен, че е налице идентичност между имота на ищците и имотите 3 на ответника – в частта на застъпване. В подкрепа на изводите на вещото лице към заключението му са приложени скици и сателитни снимки от различни времеви периоди. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те кореспондират със заключението на вещото лице, а и по делото липсват данни, които да ги оборват.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. Безспорно се установи, че наследодателят на ищеца е придобил правото на собственост върху имота по давност, като след смъртта му съответната идеална част от правото на собственост е преминало към наследника М. А.. Тя е е започнала да владее целия имот за себе си и е станала през 2014 г. собственик по давност на идеалните части, които не са били нейна собственост по наследство. Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл.
19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване, в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В случая имотът не е бил обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да понесе направените от ищеца разноски по делото. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност. Данъчната оценка на спорната земя е минимална. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед цената на иска, следва да се намали дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение до сумата от 700 лева, колкото е възнаграждението заплатено на пълномощника на другата страна. Разноските за държавна такса и възнаграждение на вещо лице се дължат изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:
Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, предявен от М. В. А. от гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, срещу Община Своге, гр. Своге, ***, представлявана от кмета, че М. В. А. е собственик на имот с идентификатор ***, целият с площ от 366 кв.м., обл. С., общ. С., с. О., местн. Г., стар 4 номер 000996 – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-217/25.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК и на част от имот с идентификатор ***, целият с площ от 5634 кв.м., обл. С., общ. С., с. О., стар номер 000993 – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18-217/25.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, като имотът на М. В. А. е с площ от 3070 кв.м. и е заключен между цифрите : 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 1 на Комбинирана скица (Приложение 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 21.07.2025 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, ведно с намиращата се в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 19 кв.м.