Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 04.09.2024, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 95/2024
Вид
Решение № 305
Подписан
04.09.2024
В сила
17.10.2024
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. гр.Несебър, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100095 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 949/29.01.2024 г., изправена с молба вх. № 2242/07.03.2024 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ***, представлявано от Ц.В.М., срещу В. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „***, М. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, Ф. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Поморие, обл. Б., ул. „Р.“ № 32, П. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, Г. А. С., ЕГН **********, с адрес в с.

Ръжица, общ. Руен, обл. Б., ул. „Д.м.“ № *** и А. А. М., ЕГН **********, с адрес в с.

К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, с която се иска от съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 2294,82 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес с. К., общ.

Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, аб. № ***, и съгласно издадени фактури в периода от 25.11.2021 г. до 24.11.2023 г., с отчетен период по фактури 06.10.2021 г. – 01.11.2023 г., дължима от ответниците разделно, при следните квоти: по 2/6 от главницата за всеки от ответниците В. М. и М. М., представляваща сумата от по 764,95 лева и по 1/6 от главницата за всеки от ответниците Ф. А., П. М., Г. С. и А. М., представляваща сумата от 191,23 лева; сумата от 319,45 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 26.12.2021 г. до 26.01.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, дължима от ответниците разделно, при следните квоти: по 2/6 от главницата за всеки от ответниците В. М. и М. М., представляваща сумата от по 106,48 лева и по 1/6 от главницата за всеки от ответниците Ф. А., П. М., Г. С. и А. М., представляваща сумата от 26,62 лева; както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че ответниците са наследници по закон на починалото лице 1

Ф.К. М., родена на *** г., починала на 29.10.2023 г., като между наследодателят и ищцовото дружество съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден обект с административен адрес: с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6. За ответниците, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдения обект, чрез универсално правоприемство – наследяване по закон, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомера на абонатите, находящ се в двора, се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Ответниците не изпълнили задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени 24 броя фактури в периода от 25.11.2021 г. до 24.11.2023 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 319,45 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането до 26.01.2024 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не са постъпили писмени отговори от страна на ответниците.

С молба вх. № 3470/15.04.2024 г. ответникът В. М. представя доказателства за заплатени към ищеца суми за главница, лихви и разноски, а с молба вх.

№3624/18.04.2024 г. такива доказателства са представени и от ответника М. М..

Ищцовото дружество не изпраща представител в проведените по делото открити съдебни заседания. Депозира становище вх. № 6932/24.07.2024 г., с което моли за постановяване на решение при признание на исковете, както и становище вх. № 7820/21.08.2024 г., с което заявява, че в хода на процеса ответниците са погасили изцяло задълженията си, предмет на исковете, като са платили на ищеца сума в размер на 2769,26 лева. Посочва се, че надвнесената сума от 154,99 лева е отнесена за погасяване на сторените в хода на делото съдебни разноски в размер на 446,79 лева, като поддържа исковете и моли да му бъдат присъдени съдебни разноски в размер на остатъка с оглед плащането.

Ответниците В. А. М., Ф. А. А., Г. А. С., П. А. М. и А. А. М. се явяват лично в съдебно заседание от 25.07.2024 г., не оспорват исковете и заявяват, че са платили изцяло претендираните от тях суми. Ответниците П. М. и Г. С. представят доказателства за извършените плащания.

С протоколно определение № 454/25.07.2024 г. съдът отхвърли направено от ищеца със становище вх. № 6932/24.07.2024 г. искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С определение № 531/10.06.2024 г. по делото, съдът е изложил проекто-доклада по делото, разпределил е доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните, свързани с доставката, отвеждането и пречистването на вода до 2 процесния водоснабден обект, качеството на потребители за отвениците, реално потребното количество вода в обекта за посочения период и размера на задължението на ответниците, както и за получаване на претендираните лихви - размера на претенциите си за главници и изискуемостта им, както и размера на търсените лихви.

В тежест на ответниците е възложено доказване на изпълнението на задължението за плащане, както и направените от тях възражения. Докладът е обявен за окончателен с протоколно определение № 454/25.07.2024 г. и без възражения на страните.

Страните не спорят, че ответниците са наследници по закон на починалото лице Ф.К. М., родена на *** г., починала на 29.10.2023 г., като между наследодателят и ищцовото дружество съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ***, за водоснабден обект с административен адрес: с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, предвид което и за тях по наследство на имота е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ за него. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че в наследения от ответниците водоснабден имот са били потребени услуги, стойността на които е фактурирана в 24 броя фактури в периода от 25.11.2021 г. до 24.11.2023 г. и възлиза на сума в размер на претендираната в общ размер главница, както и че фактурираните задължения не са били платени от ответниците преди завеждане на исковата молба. Тези обстоятелства се установяват и от ангажираните от ищеца и приети без възражения на ответниците писмени доказателства – справка-извлечение, решения на КЕВР, фактури, удостоверение за наследници /л. 7-37, л. 60-61 от делото/, както и от служебно изготвени от съда справки с НБД „Население“ /л. 65-70 от делото/.

Безспорно по делото се установява, че починалата на 29.10.2023 г. наследодателка Ф.К. М. е оставила като свои наследници ответниците, както следва: В. А. М. и М. А.

М. - нейни синове,и Ф. А. А., Г. А. С., П. А. М. и А. А. М. – нейни внуци /деца на починалия на 02.06.2002 г. син Атанас М./. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗНасл. децата на починалия наследяват по закон в равни части, а починалите преди наследодателя низходящи /деца/ се заместват от своите низходящи без ограничение на степените. В този смисъл съдът намира претенциите за надлежно насочени спрямо отвениците и за съответните квоти в наследството /респ. в задълженията за наследеното имущество/ по закон, които не се оспорват от ответниците, а именно – по 2/6 части за синовете и по 1/6 част за всеки от внуците.

Между страните не са спорни и размерите на задълженията за всеки от ответниците, като в тази връзка са налице и неформални съдебни признания за основателността на ищцовите претенции, вкл. по размер – документи за извършени плащания /л. 76, л. 81, л. 92, л. 105 и л. 106 от делото/, съгласно които след 15.04.2024 г. за абонатен номер *** са внесени общо 2551,41 лева.

Същевременно, със свое становище вх. № 7820/21.08.2024 г. ищецът завява, че по партидата на собствения на ответниците имот след завеждане на иска е постъпила сума в общ размер от 2769,26 лева, с която изцяло са погасени претенциите, както и че не поддържа исковете. Независимо от това не е направен отказ от същите.

Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че ответниците са изплатили вцялост задълженията си предмет на настоящите искове към 21.08.2024 г., като са надплатили неоснователно в полза на ищеца сумата от 154,99 лева.

Тук е мястото да се посочи, че съдът многократно е давал указания на ищеца и го е запитвал за правния му интерес да поддържа исковете, предвид потвърждението му за получени плащания. Независимо от опитите на съда да наведе ищеца към извода, че не може да претендира предварително заплащане на разноски, които съдът не е установил по основание и размер ищецът не направи отказ от исковете, предвид което съдът бе задължен да извърши самостоятелна преценка за основателността и 3 дължимостта на претенциите по делото, като развие пълния исков процес и постанови крайното си решение с мотиви по същество на спора.

По реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази правопогасяващия факт, че задълженията на ответниците са погасени изцяло в хода на процеса. Така, предявените осъдителни искове се явяват неоснователни, респективно същите следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от делото, в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се следват сторените разноски, възлизащи общо в размер на 246,79 лева, включващи държавни такси /146,79 лева/ и минимално юрисконсултско възнаграждение /100 лева/.

Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ и ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в минималния размер от 100 лева.

Съдът, взимайки предвид признанието на неизгоден за ищеца факт, че ответниците неоснователно са надплатили по делото сумата от 154,99 лева, намира, че сторените по делото разноски следва да се възложат в тежест на ответниците частично. Действително, ответниците са дали повод за завеждане на делото, като са изплатили изцяло претендираните по делото суми след завеждането му – в хода на процеса. Същевременно, съобразявайки надплащането съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца разноски за исковото производство в размер на сумата от 91,80 лева

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и К.” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № ***, представлявано от Ц.В.М., срещу В. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „***, М.

А. М., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, Ф. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Поморие, обл. Б., ул. „Р.“ № 32, П. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, Г. А. С., ЕГН **********, с адрес в с. Ръжица, общ. Руен, обл. Б., ул. „Д.м.“ № *** и А. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. Несебър, обл. Б., ул. „З.“ № 6, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2294,82 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес с.