Решение № 116 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20215300900847 по описа за 2021 година Предявени са искове по чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б „а“ КЗ.

Ищецът Р. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. *****, област ****, община *****, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.ф. – гр. *****, ул. „******“ № *, ет.*, да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на *****г. ПТП в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 02.11.2020г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на ****г. между с. ***** и с. ****, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******, А. В. Я. нарушил правилата за движение, като ударил движещата се в същата посока каруца, с което реализира ПТП и в резултат на което пострадал ищецът, който пътувал като пътник в лекия автомобил. Твърди, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 447/ 2020г. по описа на РУ ****, нов № 576/ 2020г. Твърди , че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № **** не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е получил следните травматични увреждания: разкъсно- контузна рана в областта на шията преларингорано, достигаща до външните мускули, с дължина около 7 см и разкъсно- контузна рана в областта на горна лява вежда и ляво слепоочие; наличие на множество двигателни артефакти; наличие на костен фрагмент /вероятно зъб/ в стомаха; наличие на задебеляване на лигавицата на десния максиларен синус; дискова протурзия на ниво Л3-Л4 към спиналния канал и оформен заден остеофит. Проведено е стационарно медикаментозно лечение и оперативна интервенция – ексцизия на лезия на кожа. Настъпили са усложнения при лечението на прорезната рана в областта на шия, диагностицирана е фистула в областта на оперативната рана, назначено е консервативно лечение и е направена втора операция, при която е затворена фистулата на ларинкса. Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания от получените травматични увреждания, както и болки и страдания, изпитани в периода на лечението и възстановяване. Твърди, че силно ограничил социалните си контакти поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал от раните по шията. Засегнати са били и силно ограничени движенията на главата поради дълбочината на нараняванията. Оплаквал се от болки при преглъщане, хранене и говорене. При заемането на определено положение на тялото изпитвал болезненост и бързо умаляване заради нараняванията по тялото. Изпитвал трудности при извършването на ежедневни дейности. Срамувал се от раните на шията и по лицето, както и от оперативните белези. Не желае да излиза сред хора, защото чувства неудобство от загрозения външен вид. Страдал от главоболие и остри болки в лицевата област поради травмата и раната в областта на слепоочието. Оплаквал се от болки в мускулите на шията. Все още изпитва болезненост и дискомфорт от нараняванията. Твърди, че изживял силен стрес, който рефлектирал върху общото му емоционално съС.ие. Станал раздразнителен, избухлив и с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на страх и безпокойство, изпитва страх и неувереност от МПС, не може да спи спокойно и сънува кошмари. Загубил апетит. Станал апатичен, тревожен и се затворил в себе си. Ищецът твърди, че на 12.10.2020г. е предявил претенция към ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за което е образувана съответна щета, като на 29.12.2020г. ищецът е получил отказ.

Ответникът Г.ф. – гр. **** с отговора на исковата молба е оспорил оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция, по която е образувана щета, но твърди, че се касае за бланкетно подадена молба, към която не са били приложени доказателства за наличието на ПТП и причинна връзка с уврежданията. Твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство между водача на превозното средство, теглено от животинска тяга, и водача на МПС-то. Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал без предпазен колан.

С допълнителната искова молба ищецът твърди, че е пътувал на предна дясна седалка в автомобила, като в резултат на удара между автомобила и движещата се пред него каруца, последната се разцепила на две части /предна и задна/, като водачът Я. не е успял да овладее автомобила, същият е напуснал платното за движение в дясно, преобърнал се е по таван и се установил на четирите 1 си гуми в храсти край пътя. С допълнителната искова молба се оспорват направените от ответника възражения, като се излагат доводи за тяхната неоснователност.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба. С допълнителния отговор на исковата молба се поддържат направените с отговора на исковата молба искания, възражения и оспорвания. Оспорват се направените с допълнителната искова молба възражения, по изложени с отговора съображения.

В първото по делото съдебно заседание, преди изготвяне на доклада по делото, ответникът допълва възражението си за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищецът е знаел, че водачът на автомобила, в който е пътувал, е непълнолетен и неправоспособен. Възражението е допустимо, налице е хипотезата на чл.147, ал.1 от ГПК относно обстоятелствата, на които се основава възражението.

По същество ищецът, чрез пълномощника си адв. Т., пледира за уважаване на иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

По същество, ответникът чрез пълномощника си адв. П. пледира за отхвърляне на иска изцяло, в условията на евентуалност за присъждане на намален размер на обезщетение при отчитане на съпричиняване на вредите от пострадалия, и за присъждане на разноските в производството. Развива подробни съображения в представена писмена защита.

По делото е конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, А. В.

Я., ЕГН **********, с поС.ен адрес с. *****, община ******. Третото лице не взима становище по основателността на предявения иск.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

От събраните по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и албум за посетено местопроизшествие /л.197- л.201/ се установява, че на ****г., на пътя между с. ****** и с. ****, е настъпило ПТП, с участници лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. №***** управляван от А. В. Я. и ППС, теглено от животински впряг /каруца/. Автомобилът се е движил в посока с. *****, като в същата посока се е движила и каруцата, ударът е настъпил на около 1.9 км от с. *****, в посока с.

*****, в дясната лента на платното за движение.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и за установяване на причинноследствената връзка между процесното ПТП и претърпените от ищеца телесни увреждания по делото са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетелите С. И. и М. К., както и е изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж. М. и от в.л. д-р Б.. Изслушана е и повторна САТЕ /по въпросите, касаещи автотехническата част/, изготвена от в.л. инж. П..

Безспорно се установява от показанията на двамата свидетели, че ищецът е пътувал като пътник в автомобила, на предна дясна седалка, като показанията на двамата свидетели за тези обстоятелства са еднопосочни.

Показанията на двамата свидетели са противоречиви относно обстоятелството къде се е намирала каруцата преди да настъпи ударът между нея и автомобила. Съгласно показанията на св. С. И., който е пътувал в каруцата и е седял отзад в нея, каруцата се е движила по главния път, А. е карал силно, зад каруцата, опитал се е да я изпревари, но отсреща е идвала кола, А. не е могъл да спре и е ударил каруцата отзад. Според свидетеля колата е ударила каруцата отзад в лявата част на каруцата. След удара колата се изхвърлила отдясно на посоката на движение на каруцата и била по таван в шипките. По пътя между двете села пътят е прав, има един завой, който е надясно в посоката на движение на каруцата, колата не ги е ударила в завоя, а след това на правото.

Съгласно показанията на св. К. каруцата се е появила внезапно на пътя, А. е ударил спирачки, но отпред е идвала друга кола. Ударили се в дясната част на колата, а ударът бил в лявата част на каруцата. На пътя между двете села има завой на ляво, в завоя е станал ударът, точно там имало отдясно черен път, каруцата излязла от него, искала да се включи пред колата, движела се бавно, не видели каруцата, защото били в завоя. След удара колата се обърнала по таван и после пак на гумите.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.

Съгласно заключението основа причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил не е реагирал с намаляване на скоростта или спиране, когато е получил възможност да забележи каруцата.

Независимо дали каруцата се е движила по платното за движение пред автомобила или каруцата е навлязла в платното за движение от черен път отдясно пред автомобила, то водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, при своевременна реакция от негова страна.

Еднопосочни са изводите на вещото лице и по повторната САТЕ, съгласно което и в двата случая – при движение на каруцата по платното за движение и при навлизане на каруцата от дясно на платното за движение, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне удара, ако задейства своевременно спирачната система на автомобила. Настоящият съдебен състав кредитира 2 изцяло заключението по повторната САТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.

Съгласно заключението по КСМАТЕ в резултат на процесното ПТП ищецът е получил разкъсно- контузна рана в областта на шията отпред с дължима около 7 см, разкусно- контузна рана в областта на горната лява вежда, ляво слепоочие, на главата, на горната устна и брадата. Като усложнение се е получила фистула между гръкляна и кожата в предната част на шията, която е била излекувана оперативно. Това усложнение се дължи на травмиране на тъканите в предната част на шията, вкл. на гръкляна, с насложена инфекция от замърсяването на раната. Фистулата се дължи на инфекция, внесена от травмиращия елемент, нараняването е станало с нестерилен предмет, поради което вещото лице приема, че е налице причинно- следствена връзка между фистулата и процесното ПТП /о.с.з. от 12.09.2022г./. Лечението на ищеца е било оперативно и медикаментозно, претърпял е две операции: първата е била за възстановяване на тъканите в областта на нараняванията, втората – по повод образувалата се фистула. Ищецът е изпитвал болки, които са били по- интензивни в началото. След зарастването на раните са останали белези по кожата, които са козметичен дефект до края на живота. Според вещото лице, с оглед на това, че няма медицински документи от проведени контролни прегледи и актуална медицинска документация, консултации по повод на оплаквания и изследвания, към момента ищецът е в добро здравословно съС.ие с налични козметични дефекти. В о.с.з. от 12.09.2022г. вещото лице д-р Б. пояснява, че и след двете операции теоретично възстановяването трае около 2-3 седмици, като в случая възстановителният период след първата операция се е застъпил с втората операция. През този период ищецът е изпитвал по- интензивни болки, в началото е изпитвал болки, които са били отшумаващи в хода на лечението и след приключване на възстановителния период ищецът не би следвало да изпитва болки.