Решение № 235 от 19.06.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. К., 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101967 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД предявен от Н. Н. Б., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***, чрез адв. А. Д., адрес за призоваване и съобщения: гр. *** против Ф. О. Ю., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. ***

По искане на ответника, съдът е конституирал на основание чл.219 от ГПК, като ТРЕТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ по делото ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:

831830482, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул.

„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., против когото Ф.

О. Ю., ЕГН: ********** е предявил ОБРАТЕН ИСК с правно основание чл.54 от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.2, вр с. чл.435 от КЗ.

Ищцата твърди, че на 15.03.2022 г. в гр. К., около 16,00 ч., се движела по тротоара към кръстовището между улиците „***“ в града. Посоката на движение била от изток на запад, като тя имала намерение да пресече улица „***“, но се спряла преди пътното платно, за да си почине. Тъй като била бавноподвижна, изчакала и в това време се огледала наоколо. Тогава видяла, че срещу нея на улица „***“ имало паркиран лек автомобил, като до него стояли няколко човека, които си говорели. Ищцата искала да пресече улица 1

„***“ и да отиде на отсрещната страна, за да повърви, след което да се върне към дома си. Преди да пресече, ищцата отново се огледала, като насочила вниманието си към паркирания на ул. „***“ автомобил, виждайки, че хората качвали в автомобила багаж. При това положение тя решила, че обстановката, предвид липсата на движещи се моторни превозни средства, ще й позволи да пресече пътното платно на ул. „***“ в посока от изток на запад.

Паркираното моторно превозно средство на ул. „***“, което ищцата възприела, представлявало лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № *** АН, чийто водач бил ответникът Ф. О. Ю.. Последният спрял горепосочения автомобил на улица „***“ на кръстовището между нея и *** без да гаси двигателя. В това време той видял, че покрай автомобила му минават негови роднини, леля му, както и снаха й с детето й. Те го помолили да им помогне да закара багажа до дома им, тъй като били натоварени.

Ответникът се съгласил, като заедно с негов приятел поел багажа през прозореца. За да откара багажа до дома на леля си, ответникът следвало да обърне посоката на движение, като за целта предприел с автомобила си маневра „движение на заден ход“, за да излезе на ***. Преди да предприеме маневрата той се огледал наоколо и тогава възприел, че по тротоара, в посока към неговия автомобил, се движи непозната за него възрастна жена, която вървяла много бавно. За да извърши маневрата „движение на заден ход“, ответникът включил предавката на съответната позиция с намерение да потегли назад, след което с малка скорост придвижил автомобила назад, т.е. предприел маневра на заден ход, но без да извърши наблюдение на пътя зад управляваното от него моторно превозно средство и без да погледне дали пътят зад него е свободен. Ф. Ю. придвижил автомобила на около метър, когато чул шум от тъп предмет, поради което веднага спрял движението на автомобила. Слязъл и отишъл отзад, където видял, че на улицата имало легнала на дясната си страна възрастна жена – същата, която се движила по тротоара – ищцата Н. Б.. Той й помогнал да стане и я настанил да седне на намиращата се в близост циментова ограда, като пострадалата го помолила да извика дъщеря й Д. Н.. Докато това се случвало, до автомобила много бързо дошла именно дъщерята на ищцата. Д. Н. разбрала, че непознатият за нея мъж току-що, при управление на заден ход на намиращия се на улицата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, бутнал майка й при пресичане на улицата, в резултат на което тя паднала на земята. Майка й се оплакала, че 2 изпитва болка в левия крак, в областта на глезена. Видимо било, че кракът е отекъл, бил охлузен от външната страна и имало кръв по него. Ф. Ю. заявил на Д. Н., че той е водачът на моторното превозно средство, който при маневра на заден ход ударил майка й. Обяснил й, че се е обадил в полицията и че трябва да останат на място, докато полицаите пристигнат. Дъщерята на ищцата преценила, че следва незабавно майка й да бъде закарана в болнично заведение, за да й се окаже медицинска помощ, което и направила – откарала я до болницата в гр. К. с неин личен автомобил. В автомобила на Д. Н. се качила и лелята на ответника. В болницата в гр. К. съС.ието на ищцата се влошило и вдигнала кръвно. След като направили рентгенова снимка, посъветвали Д. Н. да отведе майка си до гр. П., но тъй като нямало свободни линейки, се наложило тя сама да я откара.

Още на същия ден в *** в гр. П. била направена втора рентгенова снимка, при което се установило, че левият крак на Н. Б. е счупен и поконкретно: счупване на вътрешния глезен на левия крак и контузия на лявата подбедрица, поради което й била направена операция и поставена метална остеосинтеза на ляв глезен. Пострадалата заплатила сложените й два заключващи винта, 3,5мм., всеки от който струвал 10 /десет/ лева или общо 20 /двадесет/ лева. Ищцата била хоспитализирана от 15.03.2022г. до 21.03.2022г.

След изписването й, тя повече от 40 дни не можела да стъпва на крака си.

Започнала физиотерапия и процедури за възстановяване. Болките обаче не спирали, като от ПТП-то изпитвала болка не само в левия крак, но и в десния.

Първоначално (повече от 40 дни след деянието, от което била пострадала) Н.

Б. се придвижвала с проходилка, по-късно с патерици, а след това и с два бастуна. Към настоящия момент ищцата продължавала да се придвижва трудно, с помощни средства, използвайки един бастун.

На 30.05.2022г. ищцата посетила д-р М.С., тъй като от няколко дни имала оток и зачервяване на кожата на лявата подбедрица, като лекарят констатирал, че кожата на лявата подбедрица действително е оточна и зачервена, мацерация и рагади в междупръстията на краката. Поставена била диагноза „***“ и било предписано лечение.

На 22.07.2022г. ищцата отново се оплакала от болки, този път в дясното коляно, като болката била еднаква при слизане и качване по стълби и се засилвала нощно време. Лекуващият лекар д-р Г.О. констатирал деформирани 3 коленни стави, по-изразено вдясно, като дясното коляно било със значително ограничена флексия и екстензия, а при движение се усещал хруст и имало леко повишена локална температура.

Поради травмата и дълго продължилото лечение, цялостното здравословно съС.ие на ищцата се влошило. Така на 05.04.2023г. тя постъпила за лечение в МБАЛ „Д-р Киро Попов“ - гр. К. с оплаквания за отпадналост, намален физически капацитет, гръден дискомфорт, безапетитие, измерени високи стойности на азотните тела. След преглед, ищцата била насочена за хоспитализация от спешен порядък и изписана на 10.04.2023г.

Ищцата твърди, че последиците от реализираното ПТП не се изчерпвали с описаното дотук. След извършеното от ответника непозволено увреждане, на 15.03.2022г., здравословното й съС.ие значително се влошило. Във връзка това и на 07.04.2023г. тя започнала хемодиализно лечение три пъти в седмицата в отделение по хемодиализа при МБАЛ „Д-р Киро Попов“ - гр. К., а на 15.06.2023г. ищцата отново посетила лекар, поради непрестанни болки в колената – по-изразено в дясното коляно.

По случая било образувано ДП № 115/2022г. по описа на РУ - К., по което привлечен като обвиняем бил именно Ф. О. Ю. за извършено престъпление по чл. 342а, ал. 1, б. „а“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1, б.

„б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК. След извършване на разследването, било образувано АНД № 202/2023 г.по описа на Районен съд - К., като с Решение № 52 от 30.05.2023г. Ф. О. Ю., с бил признат за виновен за това, че на 15.03.2022г., в гр. К., обл. П., на кръстовището между *** и улица „***“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № *** АН, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.40, ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“;

4 чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора“, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.

Н. Б., изразяваща се в счупване на вътрешния глезен на левия крак, контузия на лявата подбедрица, декломан на лява подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „а“, предл. 2-ро, във вр. с чл.343, ал. 1, б.

„б“, предл. 2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 предл. 3-то от НК, във вр. с чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“.

Ищцата посочва, че във връзка с изложеното и постановеното решение от наказателния съд, съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деяние и извършено ли е виновно от дееца. Относно обстоятелствата, посочени в чл.

300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.

Съгласно Решение №75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., IV ГО Г К „Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като разликата се състои само във вида на отговорността освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда“.

От осъщественото ПТП, ищцата твърди, че претърпяла следните неимуществени вреди – изпитала болки, страдания, страх, тревожност и изпаднала в депресия. Непосредствено след инцидента, поради силните болки, 5 които изпитвала в ляв и в десен крак, тя била принудена да приема болкоуспокояващи. Не искала да излиза навън, притеснявала се и изпитвала страх да остава сама. Ищцата и към настоящия момент се страхувала да се движи в града самостоятелно, както и да пресича улицата сама и без придружител. Около седмица след деянието, Н. Б. изпаднала в депресия, тъй като имала поС.но тревожни мисли, че вече никога няма да проходи, а болките и страданията не отминавали. Тя станала затворена, започнала непрекъснато да се притеснява за близките си, влошило се и качеството на съня й. Поради болките, които изпитвала и усложненията, които настъпили вследствие осъщественото от ответника, ищцата ежемесечно посещавала лекари и лечебни заведения. Претърпяното ПТП внесло в живота на Н. Б. рязка и неочаквана промяна, както на физическо, така и на психическо ниво. Тя претърпяла спешна операция на увредения ляв долен крайник. В продължение на месеци самостоятелното й обслужване било невъзможно. Наложителна била необходимостта от чужда помощ, като ищцата била зависима изцяло от грижите на дъщеря си. Вече не можела да участва по адекватен начин в живота на близките си и да им помага. Вместо това те се грижели за нея.