Решение № 429 от 02.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. П., 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220103795 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. А. С., с ЕГН **********, с адрес с. К., общ. С., ул. „***“ № 4 против И. Б. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „П.“ № 11, като моли съда да постанови решение, по силата на което да измени определените мерки с Решение № 464/2007 г., постановено по гр. д. № 454/2007 г. по описа на PC П., като упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Д. С. да се предостави на бащата Д. С., където да бъде определено местоживеенето му; на майката да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща в размер на 300 лева, платима до 5 – то число на месеца, за който се отнася, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Ищецът твърди, че с Решение № 464/2007 г., постановено по гр. д. № 454/2007 г. по описа на PC П. бракът между страните е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като е утвърденото постигнатото между страните споразумение, съгласно което родителските права по отношение на непълнолетното дете Б. Д. С., с ЕГН **********, роден на 23.12.2006 г. ще се упражняват от майката, при режим на лични отношения на детето с бащата всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и един месец в годината - през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Б. чрез неговата майка и законен представител.

Посочва се, че след развода между страните основните грижи за отглеждането на непълнолетното дете Б. са полагани от неговата баба по майчина линия – М. Х.. Излага 1 твърдения, че ответницата е сключила още два брака, последният от които с немския гражданин – М. К., не е прекратен. С втория си съпруг ответницата живяла в гр. Пловдив, а с настоящия си съпруг за известно време живели в Г., както и на квартира в гр. П., но без детето Б., като през цялото това време Б. бил отглеждан от неговата баба по майчина линия.

През годините ответницата няколко пъти била настанявана за лечение в ДПБ гр. П., през което време за детето на страните се грижила отново неговата баба. Ищецът твърди, че Б. бил много привързан към баба си и затова той се съобразявал с това негово желание.

Посочва, че помагал в отглеждането и възпитанието му, както и че не е преустановявал общуването си с него и подкрепата, която му оказвал.

Посочва, че на 14.10.2023 г. детето Б. поискало спешно да се види с ищеца, като от разговора с него разбрал, че баба му М. е починала на 10 октомври, а майка му И. от около месец била настанена в ДПБ гр. П.. В дома, където до момента живеел Б., се била настанила Албена, племенница на М. Х.. В тази връзка на 16.10.2023 г. ищецът подал сигнал и потърсил помощ от Отдел „Закрила на детето“ гр. П., като социалните работници организирали среща между ищеца и Б., при която ищецът разбрал, че Б. е много настроен срещу него. Ищецът подал заявление за ползване на социални услуги и Б. бил настанен в Център за обществена подкрепа при КСУДС гр. П..

Ищецът твърди, че ответницата през всичките тези години не се е грижила за Б., а и здравословното й състояние не е подходящо тя да е родителят, който да полага грижи за сина им. Твърди, че тя редовно изпада в кризи и се лекува в ДПБ гр. П. като системно употребявала и алкохол.

Ищецът заявява, че много обича сина си, може и желае да полага грижи за него.

Посочва, че за отглеждането му изключително разчита на подкрепата и помощта на своите родители - Павлина Иванова А. и А. С. А., с които ищецът живее в една къща. Твърди, че Б. е много привързан към баба си и дядо си по бащина линия, както и те към него.

Ищецът сочи, че към момента на депозиране на ИМ е пенсионер, но дълги години е работил като международен шофьор и може да осигури издръжката на сина си, а също му предстои и започване на нова работа.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник – адв. А.

Т. от АК П.. Молят съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Б. К. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва обстоятелствата, че с ищеца са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 464/2007 г. по гр. д. № 454/2007 г. по описа на РС П., влязло в законна сила на 09.06.2007 г.

Не е спорно, че страните са родители на непълнолетното дете Б. Д. С., роден на 23.12.2006 г. Заявява, че родителските права по отношение на детето са упражнявани от нея, подпомагана от своята майка – М. Х..

2

Не се спори, че със съдебно решение, постановено по гр. д. № 3795/2022 г. ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Б. в размер на 300 лева.

Оспорва твърденията, че ищецът е заплащал ежемесечно дължимата в полза на сина си издръжка, както и че редовно е общувал с него. Твърди, че е имало период от 5 години, през които не го е търсил. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищецът е помагал в оглеждането и възпитанието на Б..

Посочва, че през времето, докато е живяла с настоящия си съпруг в Г., не е прекъсвала връзката си с детето Б., както и че се е интересувала от него ежедневно, помагала му е, изпращала му е пари.

Ответницата твърди, че между нея и Б. винаги е имало силна емоционална връзка, но не такава е връзката му с неговия баща. Посочва, че Б. се страхува от баща си. Оспорва твърденията, че ищецът е имал отлични отношения с Б., както и че тя не се е грижила за детето и системно е употребявала алкохол.

Заявява, че желае и има възможност да продължи да се грижи за Б.. Посочва, че през последната година със съпруга й са живеели на квартира в гр. П., но ежедневно посещавала дома на своята майка и никога не е прекъсвала връзката с детето си Б., нито е преустановявала грижите си по отношение на него. Посочва, че детето Б. може да се грижи дори сам за себе си, така както неговите връстници, които учат в гр. П. и са на квартира.

Счита, че е в негов интерес да продължи да живее в жилището на адрес гр. П., ул. „Е. Й.“ № 40, ет. 3, ап. 26.

Не оспорва обстоятелството, че е била на лечение в ДПБ гр. П..

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв. М. П. от АК П..

В хода по същество молят съдът да отхвърли исковата претенция.

Дирекция „Социално подпомагане” – гр. П. в съдебно заседание по същество не изпращат законен или процесуален представител. Депозирана е молба, в която предлагат при постановяване на решението съдът да задължи родителите и детето да ползват социални услуги на основание чл. 138а, ал. 3 от СК.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1651 от 28.12.2006 г. на Столична община, че страните са родители на непълнолетното дете Б. Д. С., с ЕГН **********, родено на 23.12.2006 г.

С решение № 464/2007 год., постановено по гр. д. № 454/2007 год. по описа на РС П., е прекратен бракът между И. Б. Х.-С.а и Д. А. С., сключен на 17.06.2005 год. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство и на основание чл. 99, ал. 3 от СК /отм./ е утвърдено постигнатото между страните споразумение. По силата на последното 3 упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Д. С. са предоставени на майката. На бащата е определен режим на лични контакти с детето Б., както следва: всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск. Бащата Д. С. е задължен да заплаща на детето Б. месечна издръжка в размер на 30 лева. С решението на утвърдено и споразумението между страните относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „Е. Й.“ № 40, като същото е предоставено на майката. Постановено е майката да носи предбрачното фамилно име Х..

С Решение № 176 от 22.02.2023 г., постановено по гр. д. № 3795/2022 г. по описа на РС П. е изменен размерът на присъдената с Решение № 205/21.03.2017 г., постановено по гр. д. № 3665/2016 г. по описа на РС П. издръжка като е увеличен от 150 лева на 300 лева и бащата Д. С. е задължен да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева в полза на непълнолетното си дете Б. С..

Не е спорно по делото и от приложените по делото справка от НБД „Население“, удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0207 от 15.06.2017 г. на Община П., се установява, че ответницата през 2017 г. е сключила граждански брак с М. К. - настоящият й съпруг, който граждански брак е трети по ред.

Представено е като доказателство разпореждане № ********** на ТП на НОИ София град от 10.07.2023 г., от което се установява, че бащата получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 549,19 лева.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото – епикризи, издадени от Държавна психиатрична болница П. за настаняване за лечение в периода от 10.11.2023 г. до 22.11.2023 г., за периода от 30.01.2018 г. до 02.03.2018 г., за периода от 13.06.2018 г. до 02.08.2018 г., се установява, че ответницата страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, което през определени периоди от време налага настаняването й в ДПБ П..

От приетите по делото социални доклади, които съдът цени доколкото по вторичен път отразяват релевантни за спора факти се установява следното:

От социален доклад с вх. № 27 272/20.11.2023 г. се установява, че след развода на родителите грижата за детето е поета от неговата баба по майчина линия М. Х., която е починала на 10.10.2023 г. Постановеният режим на лични контакти на детето със своя баща до месец януари 2023 г. е спазван, а седем месеца по - късно бащата и непълнолетният са във видимо влошени взаимоотношения и силно отчуждени. При общуване взаимно провокират агресия един към друг. На 16.10.2023 г. бащата предоставил информация в ДСП/ОЗД град П., че синът му е в риск, но в края на проведената среща в същия ден изразил мнение, че ако детето не тръгне доброволно с него, ще прояви разбиране и няма да го притиска. Близка на детето по майчина линия е заявила готовност да се грижи за Б. предвид отказа на непълнолетния да живее съвместно със своя баща. Считано от 17.10.2023 г. грижата за непълнолетния е поета от специалистите в Център „Спешен прием“ при КСУДС град П.. На 16.11.2023 г. след проведена екипна среща и вземайки предвид ситуацията, в 4 която е попаднал Б., доколкото майка му била в невъзможност да полага грижи за него поради настаняването й в ДПБ П., и категоричното нежелание на детето да живее със своя баща, всички участници в срещата взели решението, че е в интерес на непълнолетния Б. Д.

С. да продължи ползването на социалната услуга - Център „Спешен прием“ при КСУДС град П., поради което е удължено ползването на социаната услуга за един месец, считано от 18.11.2023 г. Към момента на изготвяне на доклада Б. категорично отказвал да общува със своя баща, тъй като не е получил морална подкрепа от него и е разочарован от реакциите му след смъртта на неговата баба. В проведените срещи и разговори Б. предоставил информация за свои близки, предимно от семейството си по майчина линия. При среща с неговата майка след изписването й от ДПБ П. се наблюдавала силна емоционална връзка между майката и детето. В проведен разговор с класния ръководител на непълнолетния Б. същата информирала, че никога не е търсена от родителите на Б.. През цялото време е поддържала връзка с неговата баба.