Решение № 7467 от 08.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7467 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Албена Ботева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20251100511813 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 95970/16.09.2025 г., подадена от длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, срещу Постановление от 02.09.2025 г. по изпълнително дело № 20258510402646 по описа на ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ.

Жалбоподателят счита, че Постановлението (посочено като Уведомление) от 02.09.2025 г. е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не дължи разноските по т.

31 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител не му бил предоставил документ за тях. Жалбоподателят оспорва и приетата за събиране допълнителна такса в размер на 12 лева по т. 4 от ТТРЗЧИ – за изпращане на обжалваното постановление. Излага съображения, че е неприложима, тъй като постановлението е било връчено по електронен път..

Взискателят не изразява становище.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага подробни съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20258510402646 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 25.08.2025 г. по молба на „Сървис Уинър“ ЕООД, представлявано от адв. В.С., и въз основа на изпълнителен лист, 1 издаден на 01.07.2025 г. за 50 лева – разноски (прехвърлени с договор за цесия), както и за сумата от 7.10 лева, платени за издаване на изпълнителен лист.

Молбата от 25.08.2025 г. съдържа искане да бъде образувано изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния лист, да бъде наложен запор на движими вещи на длъжника, да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника, както и да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Претендира се и платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

С постановление от 26.08.2025 г., ЧСИ е приел за събиране в изпълнителното производство следните разноски: т. 1 – образуване на изпълнително дело - 24 лв.; т. 3 – извършване на справка на длъжника и неговото имущество – 6 лв.; т. 5 – изготвяне и връчване на покана и др. – 24 лв.; т. 26 – изпълнение на парично вземане – 30.85 лв.; т. 31 – допълнителни разноски – 12 лв.; държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод – 7.10 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело – 200 лв.;

На 26.08.2025 г., на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която не се спори, че е получена от длъжника.

Н а 26.08.2025 г., ЧСИ е изпратил до НАП Уведомление по ДОПК и запорно съобщение до „ОББ“ АД.

Н а 29.08.2025 г., „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е депозирало възражение срещу приетите от ЧСИ разноски.

С обжалваното Постановление (посочено като Уведомление) от 02.09.2025 г., съдебният изпълнител е: отказал да намали приетата за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв., с ДДС,

- отказал е да намали размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – тъй като размерът на същата не се влияе от начислените такси по изпълнителното дело;

- приел е за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв, с ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от 2 извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В настоящия случай, жалбата е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

Относно таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лв.:

Съгласно т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В случая, какво е естеството на същите, предвид, че сочената разпоредба предвижда девет категории допълнителни разноски, не се установява. Нито от постановлението става ясно за коя от хипотезите, предвидени в т. 31 от ТТР е начислена таксата, нито този въпрос е изяснен впоследствие по делото. Поради изложеното, обжалваното постановление, следва да се отмени, в тази част.

Относно такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв., с ДДС, за постановлението за разноски:

Съгласно т. 4 от ТТРЗЧСИ, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв.

В случая, предвидените т. 4 от ТТРЗЧСИ предпоставки не са налице, тъй като постановлението е връчено на посочен от страна адрес на електронна поща, което е различна хипотеза от „изпращане по пощата“ (предвидена в т. 4 от ТТРЗЧСИ) и която изобщо не е била уредена в ГПК при приемането на ТТРЗЧСИ. Обжалваното постановление следва да се отмени и в тази част.

Разноски за настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Постановление от 02.09.2025 г. по изпълнително дело № 20258510402646, в частта, с която ЧСИ, с рег. № 851 в КЧСИ, е оставил без уважение молбата на длъжника да се изключи от разноските таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и е приел, че длъжникът дължи такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв., и вместо това:

ПОСТАНОВЯВА, ч е „СОФИЙСКА ВОДА“ АД не дължи по изпълнително дело № 20258510402646: таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лева, и таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ, в размер на 12 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4