Решение № 891 от 11.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20251100105286 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск от Ю. В. И., ЕГН **********, София, бул. „********, вх. ******** против Ч.

Н. Д., ЕГН **********, София, кв. ********“ № 2, ж.к. „******** с правно основание чл.

124 ГПК вр. чл. 79, ал. ЗС за признаване на установено по отношение на Ч. Н. Д., че Ю. В.

И. е собственик на следния недвижим имот, въз основа на давностно владение с намерение за своене, продължило повече от десет години, а именно: апартамент № 4, находящ се на пети жилищен етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** със застроена площ 96.09 кв.м., състоящ се от дневна - трапезария, три спални, баня, санитарен възел, кухненски бокс и антре, заедно със съответните избено помещение № 5 с площ 3.24 кв. м. и 8.42 % ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху дворното място.

В исковата молба се твърди, че 10.11.2009 г. ответникът Д. предоставил на ищеца за безвъзмездно ползване следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се на пети жилищен етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** със застроена площ 96.09 кв.м., състоящ се от дневна - трапезария, три спални, баня, санитарен възел, кухненски бокс и антре, при съседи: изток - парцел XIV-18, юг - ул. Аспарух, запад апартамент № 3, стълбищна клетка и асансьор и север - двор, заедно с избено помещение № 5, находящо се на сутеренният етаж, със застроена площ от 3.24 кв. м., при съседи: изток парцел XIV-18, юг - абонатна станция, запад - коридор, север - мазе № 4, заедно е 8.42 % ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот, който по нотариален акт представлява парцел XV – 19 от квартал 354 по плана на гр. София, местността „Зона ГГЦ-Г-6-I част, с площ 533 кв.м. по скица, а по 1 нотариален акт - 537 кв.м., при съседи : ул. Аспарух, парцел XVI-20, парцел III-7 и парцел XI-18.

По взаимно съгласие със собственика, ищецът продължил да ползва имота и да се грижи за него необезпокоявано, считано от 10.11.2009 г., до днес, или за период от повече от 16 години, като се е грижил и го е поддържал като собствен, правил е подобрения, извършвал е ремонти.

Приемайки, че собственикът не е предявявал претенции до този момент, като се дезинтересирал от имота, ищеца го е приел като собствен въз основа на давностно владение, считано още от 10.11.2019 г.

В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той – ищецът е собственик на описания по – горе недвижим имот. Не претендира разноски.

Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на свидетели.

Ответникът признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и отчете направеното признание на иска от ответника, намира, че следва да се приложи нормата на чл. 237 ГПК, като съобрази мотивите си с ал. 2 на цитираната разпоредба.

Съдът счита, че в случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова предвидени в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е такова право, с което ответникът може да се разпорежда. С оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се уважава и решението се основава на признанието на иска.

Пред вид изложеното съдът приема, че предявеният иск за признаване на установено, че ищецът е собственик на процесния имот е основателен и доказан и, като такъв следва да бъде уважен, като, пред вид факта, че разноски не се претендират, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Ю. В. И., ЕГН **********, София, бул. „********, вх. ******** против Ч. Н. Д., ЕГН **********, София, кв. ********“ № 2, ж.к. „********, с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. ЗС, че Ю. В. И. е собственик на следния недвижим имот, въз основа на давностно владение с намерение за своене, продължило повече от десет години, а именно: апартамент № 4, находящ се на пети 2 жилищен етаж в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******** със застроена площ 96.09 кв.м., състоящ се от дневна - трапезария, три спални, баня, санитарен възел, кухненски бокс и антре, при съседи: изток - парцел XIV-18, юг - ул. Аспарух, запад апартамент № 3, стълбищна клетка и асансьор и север - двор, заедно с избено помещение № 5, находящо се на сутеренният етаж, със застроена площ от 3.24 кв. м., при съседи: изток парцел XIV-18, юг - абонатна станция, запад - коридор, север - мазе № 4, заедно е 8.42 % ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо урегулиран поземлен имот, който по нотариален акт представлява парцел XV – 19 от квартал 354 по плана на гр. София, местността „Зона ГГЦ-Г-6-I част, с площ 533 кв.м. по скица, а по нотариален акт - 537 кв.м., при съседи : ул. Аспарух, парцел XVI-20, парцел III-7 и парцел XI-18.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3