Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 24.09.2024, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 761/2024
Вид
Решение № 239
Подписан
24.09.2024
В сила
13.03.2025
Състав
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.3,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.2,т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.14, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.14, ал.4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.21, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • § 1 · Закон за местните данъци и такси
  • Чл. 1, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Казанлък, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200761 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Нова Ф 49“ ЕООД гр.К. против наказателно постановление №7404006152/ .......г., издадено от директора на Дирекция „Местни приходи“ при

Община-Казанлък, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.14, ал.4, във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ, на основание чл.53, във връзка с чл.27/чл.83/ и чл.3,ал.2 от ЗАНН, е наложено административно наказание- глоба в размер на 500(петстотин) лева. За жалбоподателя в с.з. се явява негов упълномощен представител- адвокат, който поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност на жалбата и също сочи аргументи в тази посока.

Административно-наказващият орган приел за установено следното от фактическа и правна страна: „НОВА-Ф-49 с ЕИК по БУЛСТАТ ....... с адрес на управление: ....... гр.К. ул."Т.П..... и адрес за кореспонденция гр.К. ул."Т.П..... представлявано от И. И. със седалище и адрес на управление гр.К. ул."Т.П....., като собственик на недвижим имот представляващ УПИ VI-1460 за "ОДО" с площ на земя 650 кв. м., находящ се в гр.К. не е подал в срок данъчната си декларация с което нарушава законовите разпоредби на чл.14, ал.4 от ЗМДТ.

Установено е, че със заповед № 2272/09.11.2023г. на кмета на Община Казанлък, която влиза в законна сила на 01.12.2023 г. изменя и разделя следния урегулиран поземлен имот II-350- „за ОДО" на три нови парцела, а 1 именно: VI-1460- „за ОДО", VII-1461- „за ОДО", УПИ II- 1459 „за жилищно застрояване“, която информация е от значение за определянето на данъка върху имота. Дружеството виновно е нарушило 2-месечния срок определен в законовата разпоредба на чл.14, ал.1, във вр. чл.14, ал.4 от ЗМДТ.

Съгласно нормата на чл.14,ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Чл.14, ал.4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно чл.14, ал.4 ЗМДТ в 2-месечен срок от датата на придобиване, дружеството е следвало да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, като подаде данъчна декларация. Двумесечният срок по чл.14, ал.4 във вр. с ал.1 изтича на 02.02.2024 г., а е подал данъчна декларация с вх.№ **********/ 14.02.2024 г., и направена служебна корекция на 20.02.2024г., което е след изтичане на нормативно определения срок, с което е нарушил разпоредбата на чл.14, ал.4 във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

Според § 1 от ДР на ЗМДТ "предприятие" са лицата по смисъла на Закона за счетоводството, според чл.2, т.1 от който предприятията са търговците по смисъла на Търговския закон. Чл. 1, ал. 2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци, следователно "НОВА-Ф-49"ЕООД с ЕИК ....... представлявано от И. И. със седалище и адрес на управление гр. К. ул."Т.П....., търговско дружество е и предприятие по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването/построяването на 09.11.2023 г. и влиза в законна сила на 01.12.2023 г. да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ данъчната основа за облагане с данък на нежилищните имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, поради това задължението по чл.14, ал.4 от ЗМДТ се отнася само за нежилищни имоти, придобити от предприятията, какъвто е придобития. Дата на извършване на нарушението 02.02.2024г. Декларацията е подадена в дирекция "Местни Приходи" при Община Казанлък гр.Казанлък.

Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е подадена в ДИРЕКЦИЯ "МП" при ОБЩИНА КАЗАНЛЪК и е заведена в регистрите на службата с вх.№ **********/ 14.02.2024 г.

Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти е подадена в ДИРЕКЦИЯ "МП" при ОБЩИНА КАЗАНЛЪК и е заведена в регистрите на службата с вх.№ **********/ 20.02.2024 г.“.

Директорът на Дирекция „Местни приходи“ при Община-Казанлък първоначално е приел, че дружеството-жалбоподател с описаното по-горе 2 деяние е извършило нарушение на чл.14, ал.4, във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ , а впоследствие обратното- че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.14, ал.1, във вр. с чл.14, ал.4 от ЗМДТ, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.53, във връзка с чл.27/чл.83/ и чл.3,ал.2 от ЗАНН е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева.

НП е връчено на нарушителя на 29.05.2024г., като негов служител е получил препис от него.

В законоустановения срок е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба, поради което последната е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно- показанията на актосъставителя Р. И. П., които съдът кредитира изцяло.

Настоящият състав, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП се констатираха допуснати съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН- чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно нормата на чл.14,ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

От своя страна чл.14, ал.4 от ЗМДТ изисква за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал.1 предприятията да подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. За дефиницията на понятието "предприятие" § 1 от ДР на ЗМДТ препраща към Закона за счетоводството, а според чл.2, т.1 от последния предприятия се явяват търговците по смисъла на Търговския закон.

Чл.1, ал.2 от ТЗ посочва, че търговските дружества са търговци, следователно доколкото санкционираното лице е търговско дружество, същото се явява предприятие по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗМДТ и за него е възникнало задължението, след придобиването на съответните идеални части от процесния имот, да подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

3

Наказващият орган е приел, че срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ започва да тече от момента на издаване на заповед №2272/ 09.11.2023 г. на кмета на Община Казанлък, с която е бил изменен и разделен урегулиран поземлен имот II-350 „за ОДО" на три нови парцела, а именно: VI-1460 „за ОДО", VII1461 „за ОДО", УПИ II- 1459 „за жилищно застрояване“, която е влязла в законна сила на 01.12.2023 г.. По делото обаче липсва отбелязване кога същата е била връчена на жалбоподателя. При това положение не може да се установи от кой момент е започнал да тече срока по чл.14, ал.1 от ЗМДТ по отношение на въззивника, респ. да се установи дали той е изпълнил задължението си в законоустановения двумесечен срок. Ето защо посоченото административно обвинение се явява недоказано, а обжалваното НП- издадено в нарушение на материалния закон. По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Отделно от изложеното в АУАН и в НП е посочено, че: „Двумесечният срок по чл.14, ал.4, във вр. с ал.1 изтича на 02.02.2024г., а е подал данъчна декларация с вх.№ **********/ 14.02.2024г., и направена служебна корекция на 20.02.2024г., което е след изтичане на нормативно определения срок, с което е нарушил разпоредбата н чл.14, ал.4, във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ.“.

Изготвените с това съдържание АУАН и НП създават неяснота за какво точно нарушение се ангажира обективната отговорност на дружеството с наложената санкция от 500 лв.- за непосочване в срок на отчетната стойност на придобития недвижим имот по чл.14, ал.4 от ЗМДТ или за неподаване в срок на декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти по чл.14, ал.1 от ЗМДТ или и за двете. При цитираното описание на фактите, свързани с нарушението и правната му квалификация в АУАН и на НП и посочената като нарушена разпоредба на чл.14, ал.4, във връзка с чл.14, ал.1 от ЗМДТ, е създадена такава неяснота на обвинението, която прави невъзможно да се разбере за какво точно нарушение се налага санкцията както от субекта, чиято отговорност се ангажира, така и от съда при съдебната проверка. Смесването в АУАН и в НП на изпълнителните деяния, осъществени от дружеството чрез бездействие в законоустановения срок, цифрово и словесно, както вече беше отбелязано по-горе в мотивите на съда, е квалифицирано като нарушение на чл.14, ал.4, във вр. с чл.14, ал.1 от ЗМДТ и едновременно с това като такова по чл.14, ал.1, във вр. с чл.14, ал.4 от ЗМДТ.

Това обосновава извод за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила в производството, тъй като е ограничено правото на защита на дружеството и издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради налагането на една санкция за описаното в него обвинение за две нарушения.

Задължителен реквизит от съдържанието на НП са отегчаващите и смекчаващи обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В процесния случай такова посочване няма. В този смисъл се налага извода, че в НП не е налице реквизит по чл.57,ал.1,т.9 от ЗАНН.

Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност от съда.

4

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съгласно чл.63д,ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК и при този изход на делото и тъй като жалбоподателя е направил изрично искане да му бъдат присъдени същите, следва да му се присъдят такива в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените пълномощно и договор за правна помощ.

Съдът не споделя възражението на юрисконсулта, представляващ наказващия орган, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минимално определения размер, съобразен с чл.36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.18,ал.2, във връзка с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/ 09.07.2014г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл.63,ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №7404006152/ .......г., издадено от директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община-Казанлък, с което на „НОВА Ф-49“ ООД С ЕИК по БУЛСТАТ ....... с адрес на управление и кореспонденция: ....... гр.К., ул. „Т.П..... е наложена имуществена санкция в размер на 500/петстотин/ лева.