Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 09.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 582/2021
Вид
Решение № 149
Подписан
09.03.2022
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 1-3 · Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
  • чл. 4, ал. 1-3 · Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
  • чл. 4, ал. 1-3 · Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
  • чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.97 · Закон за лечебните заведения
  • чл.119 · Закон за публичните финанси

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. София, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20211001000582 по описа за 2021 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от Национална здравноосигурителна каса,представлявана от проф. д-р П. С. в качеството му на управител,адрес: ул. “Кричим" № 1, гр. София против Решение № 900472/31.03.2021 г. по т.д. № 5/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград,с което касата е осъдена да заплати на „МБАЛ ПУЛС” АД, ЕИК 200110954, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул."Славянска” № 62. представлявано от изпълнителния директор Д-р Д. И. дължимата по фактура №200001559/12.04.17г и спецификацията към нея, сума от 54 357лв, представляваща извършена болнична помощ по клинични пътеки на 70 здравноосигурени лица през март 2017г по договор №010633/27.02.15г, изм. с ДС№35/27.05.16г и ДС№55/16.02.17г, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.01.20г, до окончателното й изплащане,сумата 14 902,89лв, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода 01.05.17г - 12.01.20г. и 6 370лв, представляващи направени по делото разноски.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради следното:Съдът неправилно е приел, че НЗОК 1 следва да заплати претендиралите от ищеца суми.Според чл.52, ал.1 от Конституцията на РБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, а според ал.2 здравеопазването се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. Посочените конституционни разпоредби не са самоизпълняващи се - тяхното прилагане е опосредено от друта законова уредба. Тя се съдържа в 330 и в множество други нормативни актове от здравното законодателство.Заплащането на дейност, която надвишава стойността за съответния месец, посочена в Приложение № 2 към индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ, би било в противоречие и с разпоредбата на чл.119 от Закона за публичните финанси. Според него, не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения, които влошават салдото по консолидираната фискална програма, освен в случаите, когато по предложение на Министерския съвет, Народното събрание е приело съответни изменения и допълнения в закона за държавния бюджет и/или в закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и/или в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Решаващият състав при постановяване на решението е пренебрегнал принципа на договорното начало, уреждащо отношенията между страните и е присъдил на ищеца сума, която не е договорно определена от страните, а напротив същата е над договорно определената стойност за процесния месец.Съгласно договорните клаузи на процесния договор, Възложителят заплаща отчетената дейност в рамките на утвърдените стойности, посочени в Приложение 2, неразделна част от подписания между страните договор. Безспорно се установи в първоинстанционното производство, че РЗОК - Благоевград своевременно е уведомила изпълнителя за извършените от него дейности, които надвишават определената стойност за процесния месец, за което самият изпълнител може да направи справка, чрез съответната електронна система - Персонализирана информационна система /ПИС/. Целта на съобщаването е да уведоми лечебното заведение, че изработеното над договорно определената стойност остава за сметка на лечебното заведение. Отчитането на тази дейност, не презюмира задължение за заплащане на същата.По процесния договор изпълнителят е извършил 2 дейност, която надвишава определената стойност за процесния месец /т.нар. надлимитна/, заплащането на която не се дължи от Възложителя. В конкретният случай трябва да се има предвид, че НЗОК заплаща единствено договорената и реално извършена медицинска дейност, които предпоставки следва да са налице кумулативно. Ако определена медицинска дейност реално е извършена от изпълнителя на медицинска помощ, както е в случая и не е спорно, но същата е извън договорената, което също не е спорно, т.е. извън предмета и предвижданията на индивидуалния договор между НЗОК и този изпълнител на медицинска помощ, плащане не се дължи. Да се приеме, че плащане е дължимо за всяка дейност, осъществена от изпълнителя на медицинска помощ, би означавало да се признае правото на този изпълнител по всяко време /едностранно/ да променя /в смисъл да разширява/ предмета на договора си с НЗОК, като не се съобразява с ограниченията, заложени в същия, и с които страните са се съгласили изначално при подписването на договора. Затова всеки изпълнител на медицинска помощ е длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с НЗОК. Излизането извън неговите рамки е допустимо само по един начин - чрез допълнително договаряне. Едностранното изменение /допълване/ на договора, каквато в случая е тезата на лечебното заведение - ищец, е недопустимо /арг. чл.59б, ал.5 ЗЗО/, В този смисъл, следва да се приеме, че излизането извън количествените рамки по договора, може да бъде счетено на практика, като извършване на дейност от изпълнителя, за която страните не са се договаряли. Като претендира възнаграждение за обем на изпълнени дейности над стойността, определена в Приложение № 2 към договора, ищецът сам признава, че поведението му не е съответно на договора. Задължения над размера посочен в Приложение № 2, възложителят - НЗОК не е поемал, а извън тях договорно основание за ангажиране на отговорността му за неизпълнение няма.Въпрос на финансова дисциплина и на правилно планиране на дейността на лечебното заведение е рационалното разпределяне на полагащите му се бюджетни средства. Ищеца няма правомощия да се разпорежда със средства от бюджета на НЗОК, които не са му определени със сключения договор.Ищецът не е единственото лечебно заведение, с което НЗОК има сключени договори за оказване на болнична медицинска помощ. В тази връзка, несъстоятелно е приетото от съда, че НЗОК дължи плащане на всички дейности, извършени от едно лечебно заведение. Лечебните заведения 3 в частност ищецът, са юридически лица, по смисъла на ТЗ и като такива разполагат със собствен бюджет и средства. В чл.96 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/ са посочени, източниците на финансиране на лечебните заведения и НЗОК е само един от тях. В чл.97 от ЗЛЗ са посочени източниците, от които се формират приходите на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ са само един от тях. Ако се приеме, че 100% от дейността на лечебното заведение следва да бъде финансирана от НЗОК, включително със средства от финансовия й резерв, изпадаме в парадоксалната ситуация НЗОК - юридическо лице на бюджетна издръжка, да е задължено да финансира 100% от дейността на всички лечебни заведения в страната, т.е, НЗОК да заплаща нелимитирана, неограничена сума на всички лечебни заведения, многократно надвишаваща определения й бюджет.Обществените отношения, свързани със здравното осигуряване и ползването на медицинска помощ са предмет на регулиране от ЗЗО, разпоредбата на чл.2 от който, дефинира задължителното здравно осигуряване като дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК. Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, което означава, че на този държавен орган е възложено да закупува от изпълнителите на медицинска помощ пакет здравни дейности, определени по вид, обем. цена и качество.Съгласно чл.55а от ЗЗО НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО /описаните в чл.45 от ЗЗО видове медицинска помош, които според алинея 2 се определят като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК/ в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. НЗОК е създадена като специализиран орган, за което разполага със самостоятелен бюджет, който се формира и изразходва по точно определен начин w /чл.6, чл.22 - 32 от 330/. Бюджетът на НЗОК е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година - чл.22 от ЗЗО.Бюджетът, като финансов план предполага и изисква строга бюджетна дисциплина. Затова чл.24, т.1 от ЗЗО 4 гласи: средствата на НЗОК се разходват за заплащане на медицинска помощ, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Това правило несъмнено има императивен характер и според него се заплаща не всяка медицинска помощ, а само договорената, т. е. тази, която е предвидена с бюджета като финансов план.Нормата на чл.4, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/ за 2017 г. /приложим за спорното правоотношение/ предвижда в рамките на предвидените със закона стойности Надзорния съвет /НС/ на НЗОК да утвърди за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, а РЗОК да разпределят утвърдените стойности на разходите по тази алинея по изпълнителите на болнична медицинска помощ по месеци. Изпълнението на дейностите се наблюдава, анализира и контролира ежемесечно и на тримесечие. Изпълнението на закона е възложено на органите на управление на НЗОК, а на Надзорния съвет е предоставена компетентност да приема съответните правила за прилагане на ЗБНЗОК за 2017 година. Изрично в чл.4, ал.1, т.2, б. "б." от ЗБНЗОК за 2017 г. е регламентирано директорите на РЗОК да закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ здравни дейности от пакета по чл.2, ал. 1 от ЗЗО в рамките на обемите и стойностите на разпределените им годишни бюджети. Видно от посочената разпоредба, законодателят е установил задължителни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ за всеки изпълнител на болнична помощ /т. е., за всяко лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ/.В нормативен акт с ранг на закон е предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределените на РЗОК за съответния период разходи, т.е. заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено, а нарочно регулирано - в рамките на административно разпределени обеми. Това ограничаване не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги, а тъкмо обратното - осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин, че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година. Това е така, защото като всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла на ЗЗО налага необходимост от планиране и контрол за ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са неограничени. От тази гледна точка финансовият план 5

/бюджет/ и предписаните от закона правила за изпълнението му са предпоставка за регулярното извършване на финансови плащания срещу предоставените на здравноосигурени лица медицински услуги.

Закупуването на неограничени по обем здравни услуги /надлимитни такива/ с ограничени и предварително рамкирани /бюджетни/ средства е икономически неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение на разходната част на бюджета на НЗОК. В този смисъл установените правила в сключения между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ в рамките на суми, за които изпълнителятищец е дал изричното си съгласие да бъдат в определените в приложение № 2 обеми, не са нищожни, тъй като не противоречат на повелителни правни норми, както се твърди в исковата молба, а са израз на съобразяването на страните с такива именно норми. Самият ЗЗО в чл.58 - чл.62 очертава предметните рамки на индивидуалния договор, сключван между НЗОК, представлявана от РЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ, който при всички положения следва да е в съответствие с НРД и със самия ЗЗО. Предвиденият ред за регламентиране финансирането на конституционното прогламираното социално право на достъпно здравеопазване изключва пълната свободата на договаряне, като сключеният между страните договор за оказване на болнична помощ по КП следва да се тълкува в контекста на нормативно утвърдените финансови отношения между тях. След като договорът е съобразен с бюджета на НЗОК и с неговите принципи на финансиране, отчитане и заплащане на дейностите, то той не би могло да се яви противозаконен. Бюджетът на НЗОК се установява със закон и спазването му е гаранция за валидност на договорните клаузи, а не основание за тяхната нищожност.Сключеният между НЗОК и „МБАЛ Пулс“ АД договор за оказване на болнична помощ по КП, на който се основават исковете, не само не противоречи на закона, а тъкмо обратното същият е в изпълнение на законовите изисквания, включително относно определянето на годишна и месечни стойности на медицинските дейности, посочени в Приложение № 2, представляващо неразделна част от договора.Подържа се,че претенцията за заплащане на медицинска дейност, чиято стойност надвишава определената в Приложение № 2 към договора се явява неоснователна, а решението на Окръжен съд - Благоевград, постановено в обратния смисъл, неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Поради 6 това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат охврълени .Претендират се направените по делото разноски.