Определение № 92 от 07.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500067 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№12372/05.10.2023 г. от регистратурата на ОС – Благоевград, подадена от Р. Б. М.. В титулната част на същата е посочено, че е насочена срещу Определение №857/30.08.20023 г., постановено по гр.д.№67/2022 г. на ОС – Благоевград. От посоченото определение е видно, че с него на основание чл.227 от ГПК жалбоподателката Р. Б. М. и нейния баща Б.М.С., са били конституирани като страни, в качеството на наследници по закон на първоначалната ищца Ж.П.С. – майка на жалбоподателката и съпруга на Б.М.С., като е разпоредено на новоконституираните страни да се връчи препис от Определение №663/07.07.2023 г., постановено по същото дело, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо, и е осъдена първоначалната ищца Ж.П.С. да заплати на ответниците ВСС и А.с.-С. разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдържанието на частната жалба са изложени съображения за нарушаване на правото на жалбоподателката на ефективен процес и правни средства за защита, и за препятстване достъпа й до правосъдие.

В петитума на жалбата е отправено искане до съда за отмяна на обжалваното определение, като бъде постановено продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Съдът констатира, че със Съобщение №202312012269 от 31.08.2023 г. /на л. 60 от гр.д.№67/2022 г. на ОС – Благоевград/ на частната жалбоподателка едновременно са връчени Определение №857/30.08.20023 г. /с което съдът я е конституирал на осн. л.227 от ГПК като страна по делото/ и Определение №663/07.07.2023 г., постановено по същото дело /с което е прекратено производството по делото и е осъдена първоначалната ищца да заплати на ответниците разноски за производството/.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор на частна жалба вх.№14585/17.11.2023 г., подаден от В.с.с., чрез юрк. Д.Г., надлежно упълномощена с пълномощно на л.42 от гр.д.№67/2022 г. на 1

ОС – Благоевград. Поддържа се становище за недопустимост на частната жалба, в случай че съдът приеме, че същата е депозирана срещу необжалваемото определение №857/30.08.2023 г., а при условията на евентуалност, ако се приеме, че същата е подадена срещу прекратителното определение №663/07.07.2023 г., то се поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна, и се настоява за оставянето й без уважение. Обжалваното определение №663/07.07.2023 г. на ОС – Благоевград е правилно и законосъобразно – съдът правилно е приел, че ответниците не се явяват надлежни страни и е недопустимо спорът за претендираните неимуществени вреди да бъде разглеждан при условията на солидарност между различни като вид и функции конституционно създадени държавни органи с несъвместими помежду им правомощия. Поддържат се изложените съображения в отговора на исковата молба, депозиран от ВСС, относно липсата на пасивна процесуална легитимация на ВСС. Не е налице основание за отмяна на определението, като мотиви за правилността му се съдържат и в постановеното Определение №1330/18.05.2023 г. по ч.гр.д.№369/2023 г. на САС, 13-ти гр.с-в., постановено по идентичен казус, което се прилага за сведение.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на частна жалба вх.

№14983/24.11.2023 г., подаден от А.с.-С., чрез И. Г. – съдебен помощник, надлежно упълномощен с приложено към отговора пълномощно. Поддържа се становище за недопустимост на частната жалба, тъй като същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – Определение №857/30.08.2023 г., което е постановено по реда на чл.227 от ГПК, за което не е предвидена самостоятелна възможност за инстанционен контрол. Изложени са съображения, които са несъотносими към предмета на обжалваното определение №857/30.08.2023 г., а са насочени към друг вид съдебни актове, които са с преграждащ характер, за разлика от определението, постановено по реда на чл.227 от ГПК, което цели да обезпечи движението на производството. Останалите оплаквания са бланкетни, като най-общо се сочи наличие на нарушения, свързани с провеждането на ефективен процес и правни средства за защита, без да се сочи в какво конкретно се състои нарушението. Настоява се жалбата да се остави без разглеждане, като недопустима, а при условията на евентуалност – да се остави без уважение, като неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, включително при прекратяване на производството.

Производството по частната жалба първоначално е било образувано пред А.с.-С. като в.ч.гр.д.№3248/2023 г. по описа на САС. Като е констатирано, че САС е и ответник в производството, с Определение №219/29.01.2024 г. по в.ч.гр.д.№3248/2023 г. на САС – 9-ти търг.с-в., на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, производството по делото е прекратено, и делото е било изпратено за разглеждане на най-близкия родово компетентен съд – Апелативен съд – Пловдив, пред който е образувано настоящото производство.

Предвид изложените в мотивната част на жалбата съображения за накърняване правото на жалбоподателката на ефективен съдебен процес и на достъп до правосъдие, и кореспондиращият на мотивите петитум за отмяна на определението и продължаване на 2 съдопроизводствените действия, съдът намира, че частната жалба е насочена срещу обжалваем съдебен акт - прекратителното определение №663/07.07.2023 г., постановено по гр.д.№67/2022 г. на ОС – Благоевград, от процесуално легитимирана страна, конституирана с Определение №857/30.08.20023 г., на мястото на първоначалната ищца Ж.П.С., и следователно – частната жалбоподателка има правен интерес от обжалването. Същата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК. В срок са изпълнени дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности, поради което частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

На основание чл.278 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на образуваното пред него производство, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, при условията на пълен въззив, съдът намира следното:

Прекратеното производство по гр.д.№ 67/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград е образувано по искова молба вх.№5784/11.12.2021 г. от регистратурата на Окръжен съд – П., подадена от Ж.П.С. срещу ответниците Окръжен съд П., Апелативен съд С., и В.с.с., с която са предявени искове с посочено в исковата молба правно основание чл.4 §3 от ДЕС, във връзка с нарушения на чл.47, ал. втора от Хартата и чл.19, пар.1, втора алинея от ДЕС, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, настъпили от решението на ОС –П. по гр.д.№597/2017 г., потвърдено от Апелативен съд С., „постановени в нарушение на принципа на ефективна защита, поради създадени пречки с процесуален характер по адм.д.

№383/16 по описа на Административен съд П. с оглед изхода от спора за подсъдност по горепосоченото дело и правилото за разглеждане на делата в разумен срок“. В исковата молба се сочи, че Административен съд – П. е прекратил образуваното пред него адм.д.

№383/2016 г., като е приел, че спорът е подсъден на гражданският съд, и е изпратил делото за разглеждане от ОС – П.. От своя страна ОС – П. повдигнал спор за подсъдност пред ВАС и ВКС. Петчленният състав на ВАС и ВКС променил предмета на спора, и спрял делото, на основание издаване на постановление по тълкувателно дело №1/2016 г. на колегиите на ВАС и ВКС. Друго дело на ищцата – адм.д.№380/2016 г. на АС – П., било прекратено, без да бъде дадена възможност на ищцата да обжалва определението, и изпратено на ОС – П., където било образувано гр.д.№580/2016 г. Отново бил повдигнат спор за подсъдност по гр.д.№27/2016 г. на Петчленен състав на ВКС и ВАС, което дело също било спряно за постановяване на тълкувателно решение по ТД №1/2016 г. Такова постановление не било издадено до изтичане на 6-месечен срок от образуването му. Поради тази причина ищцата предявила иск пред ОС – П. срещу Н.с., В.К.С., В.А.С. и АС-П., за това, че със своите действия тези институции нарушили правото на ищцата, произтичащо от чл.47 от ХОПЕС във връзка с предявените от нея искове за обезщетение от нарушението на правото на Съюза по адм.д.№383/2016 г. по описа на АС – П.. Впоследствие ищцата предявила същата 3 искова молба още два пъти пред АС – П., при което съдиите си направили отвод, и делата по тези искови молби били изпратени за разглеждане от АССО, където били образувани адм.д.

№47/2017 г. и адм.д.№1046/2017 г. Двете дела били с идентичен предмет на образуваното по-рано адм..№383/2016 г. на АС – П., но съдиите в АССО променили предмета на спора и не прекратили по-късно образуваните дела, а ги разглеждали, с което нарушил процесуалните правила, принципите на равнопоставеност и безпристрастност. Образуваното гр.д.№597/2016 г. пред ОС – П. било разгледано от съдия Рени Ковачка, която не приложила коректно правото на Съюза и българското законодателство, и отсъдила в полза на ответниците НС, ВКС и ВАС. Ищцата обжалвала решението по гр.д.№597/2016 г. на ОС – П., като направила множество искания пред А.с.-С., които били оставени без уважение, и решението на ОС – П. било потвърдено. Ищцата подала касационна жалба и платила такса 5лв. за разглеждането й, но вместо да бъде разгледана, производството по нея било прекратено от САС, по разпореждане от ВКС. Според ищцата неправомерните процесуални действия на съдиите по цитираните съдебни производства, били резултат от липса на необходимите умения и способности за коректно прилагане на правото на Съюза и за спазването на Етичния кодекс на българските магистрати, което ищцата счита, че е проява на бездействие от страна на ответника ВСС, като кадрови орган на съдебната система, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, произтичащи от Закона за съдебната власт да гарантира прозрачен и ефективен съдебен процес. Ищцата, в качеството си на потребител на услугите, предоставяни от съдилищата, има право да получи качествена услуга, каквато не й била предоставена.

С обжалваното Определение №663/07.07.2023 г. по гр.д.№67/2022 г. на ОС – Благоевград съдът е приел, че е сезиран с иск по реда на чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, с правно основание чл.4§3 от ДЕС, с твърдения за неизпълнение от ответниците на задълженията, „произтичащи от учредителните Договори и актове на Съюза, или по-точно на показателите в анекса към Решение 2006/929/ЕО част от договора за присъединяване на България към ЕС, довели до нарушаване на принципа на правната сигурност и оправданите очаквания, ефективни средства за защита, заложени в чл.47 от ХОПЕС и във всички случаи от чл.19, ар.1, втора алинея ДЕС спрямо ищцата по гражданско дело №597/2017 г. по описа на ОС – П., чийто предмет попада в обхвата на Правото на Съюза.“. Съдът е приел, че предявените искове по отношение на ответниците са недопустими, тъй като ОС – П. не е процесуално легитимиран да отговаря за вреди от постановен от него първоинстанционен съдебен акт, който е бил потвърден с решение на въззивния съд – АС – С.. Посоченото гр.д.№597/2017 г. на ОС - П. е било образувано по предявен от Ж.П.С. иск против Н.с. на РБ, ВКС, ВАС и Административен съд – П., с който се твърди, че ответниците не са изпълнили свои задължения, произтичащи от учредителните договори и актове на Съюза във връзка с административно дело №383/2016 г. на Административен съд – П., поради което е поискала да бъдат осъдени да й заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С решението по гр.д.№597/2017 г. на ОС – П. съдът е отхвърлил исковете като неоснователни, а в образуваното по нейна въззивна жалба в.гр.д.№332/2018 г. на А.с.-С. е постановено Решение №2022/27.07.2018 г., влязло в сила, с което е потвърдено първоинстанционното 4 решение. След като актът на ОС – П. е бил потвърден с въззивното решение, влязло в сила, то ОС – П. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за вреди, а процесуално легитимиран ответник е съдът, постановил окончателния съдебен акт. Предявеният срещу ВСС иск за обезщетение за неимуществени вреди, в качеството му на орган по назначението на съдиите, постановили актовете в производството пред първостепенния и въззивния съд, също е приет за недопустим, поради наличие на функционален имунитет на съдиите по чл.132, ал.1 от КРБ, както и поради необжалваемост на решенията на ВСС от трети лица, които не са страна по създадените по силата на тези решения правоотношения. В обжалваното определение е прието, че тъй като в петитума на исковата молба е визиран и Върховния касационен съд, то е предявен иск и срещу ВКС като ответник, който също е приет за недопустим, тъй като ВКС е бил страна по гр.д.№597/2016 г. по описа на ОС – П., със същия предмет, и решението по делото е влязло в сила. Наред с това, предявяването на претенциите при условията на солидарност между различни като вид и функции конституционно създадени държавни органи с несъвместими помежду им правомощия, е прието за ненадлежно предявяване на иска, и самостоятелно основание за неговата недопустимост. По тези съображения производството е прекратено изцяло, като недопустимо, и ищцата е осъдена да заплати на ответниците ВСС и АС – С. разноски за процесуално представителство.