Решение № 369 от 16.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Благоевград, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20221200500203 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „****“ ООД срещу решение № 905953/17.12.2021г., постановено по гр.д.2049/2020г. по описа на РС Благоевград.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът „****“ ООД дължи на „****“ АД следните суми: сумата от 378,41 лева, представляваща главница за предоставена услуга „Цена за достъп“ за периода 08.03.2019г. до 06.07.2020г., с адрес на електроснабдяване гр. ****, ул. „****“ 34, с клиентски номер № ****, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване; сумата от 21,84 лева – представляваща мораторна лихва за периода 24.04.2019г. до 27.07.2020г.. С решението съдът е осъдил ответника да заплати и сторените по делото разноски от ищеца в размер на 92 лева за заповедно производство и 595 лева за исковото производство.

Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че РС неправилно е отхвърлил възражението му за нищожност на договора за доставка на ел. енергия, като развива съображения в насока, че са налице три от хипотезите на чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, а именно: липса на основание, тъй 1 като ответникът нито е собственик, нито наемател на процесния обект; заобикаляне на закона, тъй като е заобиколено законовото изискване договорът да бъде сключен с ползвател или собственик; липса на съгласие, тъй като собственикът на обекта не е дал съгласие за сключване на договора.

Посочва още, че изводът на РС за предоставена от ищеца на ответника реална услуга достъп до ел.мрежата е неоснователен, тъй като такава е предоставяна на етажната собственост, която е собственик на общите части, но не и на ответника. Не са направени доказателствени искания. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, в който твърди, че постановено решение е правилно, а жалбата – неоснователна. Посочва, че обстоятелството, че ответникът не е бил собственик, а управител на етажната собственост не променя извода за валидно сключен договор за продажба на ел.енергия. Развиват се доводи за доказаност на предоставената от ищеца услуга „Цена за достъп“ до ел. мрежа в размер на уговореното в споразумението, като се позовава на приетите по делото експертизи. Допълва, че ответникът не е поискал прекратяване на електроснабдяването и преустановяване на захранването до обекта. Не са направени доказателствени искания. Иска от съда потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1384/2020г. по описа на РС Благоевград се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6450/04.08.2020г. по ч.гр.д. № 1384/2020г. по описа на БлгРС, с която е разпоредено длъжникът „****“ ООД да заплати на заявителя „****“ АД следните суми: 378, 41 лева, главница за предоставена услуга „Цена за достъп“ за периода 08.03.2019г. до 06.07.2020г., с адрес на електроснабдения имот: гр. ****, ул. „****“ 34, с клиентски номер № ****, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 21,84 лв, представляваща 2 мораторна лихва за периода 24.04.2019г. до 27.07.2020г.; сумата от 67 лева – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и и 25 лева – заплатена държавна такса. След депозирано от длъжника възражение, заявителят е подал в предоставения от съда срок установителен иск за установяване дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение суми.

Ищецът „****“ АД е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция № Л-40917/01.07.2013г.

Видно от представения по делото Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № **** от 15.05.2014г. и Споразумение № 6009169629 от 15.05.2014г. се установява, че за процесния имот с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 34 е образувана партида с клиентски № **** и между ищеца и ответника е сключен договор за доставка и продажба на ел.енергия и за предоставяне достъп до електроразпределителната мрежа, като предоставената мощност е 33 квт. Като основание за ползване на електроснабдения имот е посочено наем. От ищцовото дружество за процесния период и имот са издадени следните 16 броя фактури: фактура № 259599135/10.04.2019г. на стойност 20,87 лева за периода 08.03.2019г. до 04.04.2019г.; фактура № 263043093/10.06.2019г. на стойност 22,99 лева за периода 06.05.2019г. до 05.06.2019г.; фактура № 266510616/09.08.2019г. на стойност 24,42 лева за периода 06.07.2019г. до 05.08.2019г.; фактура № 264588845/10.07.2019г. на стойност 22,07 лева за периода 06.06.2019г. до 05.07.2019г.; фактура № 261475245/10.05.2019г. на стойност 23,38 лева за периода 05.04.2019г. до 05.05.2019г.; фактура № 271447414/08.11.2019г. на стойност 24,42 лева за периода 05.10.2019г. до 04.11.2019г.; фактура № 268025905/10.09.2019г. на стойност 23,63 лева за периода 06.08.2019г. до 04.09.2019г.; фактура № 269907355/10.10.2019г. на стойност 23,63 лева за периода 05.09.2019г. до 04.10.2019г.; фактура № 274831515/09.01.2020г. на стойност 24,42 лева за периода 06.12.2019г. до 05.01.2020г.; фактура № 276719403/10.02.2020г. на стойност 24,42 лева за периода 06.01.2020г. до 05.02.2020г.; фактура № 273254997/10.12.2019г. на стойност 24,42 лева за периода 05.11.2019г. до 05.12.2019г.; фактура № 278304292/12.03.2020г. на стойност 24,42 лева за периода 06.02.2020г. до 07.03.2020г.; фактура № 3

279774774/09.04.2020г. на стойност 22,06 лева за периода 08.03.2020г. до 04.04.2020г.; фактура № 281702530/11.05.2020г. на стойност 24,42 лева за периода 05.04.2020г. до 05.05.2020г.; фактура № 283335348/10.06.2020г. на стойност 24,42 лева за периода 06.05.2020г. до 05.06.2020г.; фактура № 284795464/10.07.2020г. на стойност 24,42 лева за периода 06.06.2020г. до 06.07.2020г.;

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно същото счетоводството на ищеца е водено редовно, а процесните фактури са отразени в него, като липсва отразяване на извършено плащане от страна на ответника. В счетоводството на ищеца има открита партида, което отразява извършено снабдяване с ел. енергия към ответника. Вещото лице констатира, че общият размер на ответника по процесните фактури – главница в размер на 378,41 лева, а дължимата лихва за забава, считано то 09.11.2018г. е в размер на 23,99 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице налице е открита партида за небитов абонат „****“ ООД за ел. снабден обект в гр. ****, ул. „****“ № 34, кл. № ****, абон. № 1410427100, т.на изм. 32Z103003083676J. През процесния период за обекта е бил монтирал СТИ с фабр. № 4118296. Към момента на изготвяне на експертизата вещото лице посочва, че партидата е действаща, като не е депозирана молба нито за намаляване на предоставената мощност, нито за заличаване на партидата. Според заключението през процесния период монтираното СТИ е бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на метрологичните и техническите изисквания. Посочено е, че размерът на дължимите суми за „цена достъп“ за процесния период е 378,41 лева с ДДС.

В хода на процеса е прието и заключение на вещо лице по допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно което функцията на процесния електромер е „рецепция“, декларирано от титуляра по партидата при формирането ù, а електромерът е обслужвал общите части на партера на сградата – при рецепцията. С прекъсването му поради продължително неплащане захранваните чрез него ел. консуматори са прехвърлени към друг електромер – също обслужващ общите части в сградата на хотела.

При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по 4 делото доказателства, РС е уважил предявените искове. За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице валидно сключено облигационно правоотношение, като твърдението на ответника, че договорът е нищожен е прието за неоснователно. Въз основа на доказателствата РС е направил извод, че за процесния период ищецът е предоставил услуга „цена за достъп“, като общият размер на тази услуга е 378,41 лева и същата не е заплатена от ответника. Уважен е и искът за мораторната лихва, поради настъпване падежа на всяко от главните задължения по процесните фактури.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.

Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК, същата се преценява като неоснователна поради следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 107 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед наведените в жалбата оплаквания спорен във въззивното производство е въпросът налице ли е валидно сключен договор за продажба на ел. енергия за процесния имот и предоставена ли е услугата „цена за достъп“ на ответника.

Съдът намира, че ищецът по делото е доказал сключването на процесния Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № **** от 15.05.2014г. и Споразумение № 6009169629 от 15.05.2014г. към него, от които е видно, че за процесния имот с адрес: гр.

****, ул. „****“ № 34 е образувана партида с клиентски № ****. Фактът на откриване на партидата обективира постиганото между тези субекти съгласие за сключване на договор за продажба на ел. енергия за обслужване на „Рецепцията“ в процесната сграда и служи като доказателство за възникване на облигационна връзка между тях.

5

Твърденията на жалбоподателя, че процесният договор е нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона и липса на съгласие, тъй като ответното дружество не е нито собственик, нито ползвател на имота, са неоснователни. Видно от сключения договор и съгласно ОУ ответникът има качеството потребител на електрическа енергия за стопански нужни. В чл. 4, ал.4 от ОУ не е предвидено изискване при продажба на електрическа енергия за стопански или обществени нужди договорът да бъде сключен с потребител – физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към ел. мрежа, каквото е изискването към потребителя на ел. енергия за битови нужди. Поради това възражения в тази насока са ирелевантни. В допълнение съдът намира за нужно да посочи, че не е налице нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – липса на основание.

Посоченият порок е налице, когато липсва основание/причина страните по договора да се задължат. Факта, че дружеството ответник не е собственик/ползвател на имота не може да доведе то този порок, още повече че именно ответното дружество е декларирало, че сключва договора поради наличието на наемно правоотношение. Не може да бъде споделено и възражението, че процесният договор е нищожен поради заобикаляне на закона, а именно – заобиколено е законовото изискване договорът да бъде сключен със собственика или ползвателя на обекта, доколкото както беше посочено – чл. 4, ал. 4 от ОУ не въвежда такова изискване. Ирелевантни за възникване на задължение за заплащане на потребена ел. енергия са и обстоятелствата, кой фактически ползва електрическата енергия в обекта, дали това е Етажната собственост, тъй като страна по договора в качеството на потребител, респективно задълженото лице е титулярът на партидата.