Решение № 4990 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4990 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506363 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска Л. Т. М., чрез назначения му особен представител адв. С. В., срещу решение от 19.04.2022 г. по гр.д. № 11490/2021 г. на СРС, ГО, 156 състав, в частта, с която е признато за установено, в отношенията между страните, че Л. Т. М. дължи на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сумата 410,96 лв. – цена на доставена за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

*******, *******, аб. № 160371, ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 67,86 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 16.02.2021 г. и сумата 12,38 лв. – цена на извършена в периода 01.02.2018 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 474,36 лв. деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с чл. 154, ал. 1 ГПК, чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 51, ал.

1 ЗН и поради необоснованост на същото. Твърди се, че ищецът не е доказал факта на приемане на наследството от ответника Л. Т. М., оставено от майка му Ж.М. М.а, поради 1 което същият не е собственик на процесния имот и не се намира в договорни отношения с ищцовото дружество. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове.

Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба. С молба от 08.06.2023 г. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството се излагат съображения за правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира 2 средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая не се доказва въззивникът Л. Т. М. да е страна по това неформално правоотношение с въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД - нито като собственик на процесния имот, нито като вещен ползвател на същия, нито като облигационният ползвател на апартамента със сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия.

По делото не се спори, че Ж.М. М.а (до смъртта си) е притежавала процесния недвижим имот. Това обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства по делото договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавните имоти от 11.10.1991 г., заповед от 23.04.1991 г. по чл. 13 ЗС и чл. 120 от Наредбата за недвижимите имоти, молба от Ж. М.а за откриване на партида при ищцовото дружество, списък на етажните собственици на вх. А, бл. 12, находящ се в гр. София, ж.к.

„Люлин“.

По делото не се спори, а и от удостоверение за наследници от 12.03.2021 г. се установява, че Ж.М. М.а е починала на 04.06.2015 г., като е оставила за свой законен наследник сина си Л. Т. М..

За да придобие по наследство от майка си правото на собственост върху процесното жилище, ответникът Л. Т. М. е трябвало да приеме наследството, оставено от Ж.М. М.а.

Приемането на наследство е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането може да стане изрично или мълчаливо. За да е налице мълчаливо приемане на наследство, е необходимо наследникът да извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник (чл. 49, ал. 2 ЗН). Касае се за фактически действия, които по един положителен и безспорен начин създават убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. За недвусмислени действия практиката приема актове на разпореждане с наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на наследствен имот, предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск, получаване на трудовото възнаграждение на наследодателя, сключване на споразумение за използване на оставения в наследството имот, изплащане на задължения на наследодателя, цедиране на вземане на наследствената част от влог и др. Не може да се счита обаче, че има мълчаливо приемане на наследство, когато наследникът извърши действия, влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти. Това са действия по запазване на наследственото имущество, напр. предявяване на владелчески иск за защита на същото.

Използването на обикновената покъщнина, както и подаването на декларация за облагане с данък върху наследството не съставляват мълчаливо приемане на наследство.

В случая, по делото не се съдържат никакви данни, от които може да се направи извод, че Л. Т. М., като наследник на Ж.М. М.а, е приел изрично или мълчаливо, с конклудентни действия (примерно и неизчерпателно изброени по-горе и други такива) 3 наследството на майка си. Напротив, пред първоинстанционния съд процесуалният му представител адв. В. е заявил, че не е собственик на апартамента, тъй като не е приел наследството от майка си.

В закона не е предвиден давностен срок за приемане на наследството. Наследникът обаче, по искане на всеки заинтересован, може да бъде заставен от районния съд, в определен от последния срок, да заяви приема ли наследството или се отказва от него (чл. 51 ЗН). Ако в исковото производство липсват данни за приемането на наследството по предвидения в ЗН ред от ответника, ищецът е длъжен да поиска от съда, пред който делото е висящо по предявения от него иск, да предприеме процедура по чл. 51, ал. 1 изр. 2 ЗН, като даде срок на лицето, имащо право да наследява, да заяви дали приема или се отказва от наследството (решение № 161 от 15.11.2017 г. по т. д. № 345/2017 г. на ВКС, I т. о.). Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството (чл. 51, ал. 2 ЗН). В случая, с доклада по чл. 146 ГПК районният съд е указал на ищцовото дружество, че негова е тежестта да докаже, че ответникът е приел наследството на праводателя си. Въпреки дадените изрични указания „Топлофикация София“ ЕАД не е инициирало процедурата по чл. 51, ал. 1 ЗН и няма данни Л. Т. М. да приел наследството от майка си Ж.М. М.а.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не би могло да се направи извод, че ответникът Л. Т. М. е собственик на процесния имот или идеална част от него нито по наследствено правоприемство от майка си Ж.М. М.а, нито на друго придобивно основание. Няма данни същият да е вещен ползвател или облигационен ползвател на апартамента. Ето защо следва да се приеме, че между Л. Т. М. и „Топлофикация София“ ЕАД липса на облигационна връзка относно процесния имот и въззивникът не дължи процесните суми на въззиваемото дружество.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в обжалваните части и вместо него - постановено друго, с което предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Т. М. искове бъдат отхвърлени.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 19.04.2022 г. по гр.д. № 11490/2021 г. на СРС, ГО, 156 състав, в частта, с която е признато за установено, в отношенията между страните, че Л. Т. М. дължи на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 410,96 лв. – цена на доставена за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, *******, аб. № 160371, ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 67,86 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от 4

15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 16.02.2021 г., и сумата 12,38 лв. – цена на извършена в периода 01.02.2018 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 474,36 лв. деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Т. М., искове за осъждане на Л. Т. М. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 410,96 лв. – цена на доставена за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, *******, аб. № 160371, ведно със законната лихва от 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 67,86 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 16.02.2021 г., и сумата 12,38 лв. – цена на извършена в периода 01.02.2018 г. – 30.04.2019 г. услуга дялово разпределение.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.