Разпореждане № 1158 от 03.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1158 гр. Разград, 03.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100599 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411 във вр. с чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 за издаване на заповед за изпълнение срещу И. К. И., ********** за следните суми: 400.08 EUR неплатена главница по договор за потребителски кредит за общо ползване № 72003112*** за периода 05 юни 2024г. до 05 март 2026г., сключен с ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 669.32EUR, начислена за периода 05.06.2024 г. - 31.07.2025 г., обезщетение за забава в размер на 247.01EUR, начислена за периода 06.06.2024 г. - 26.03.2026 г. , както и разноски по делото.

Към заявлението са приложени договора за кредит, декларация и сертификат за застраховка, договор за цесия.

Във връзка с извършената дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави и неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че длъжникът по договора е платил сумата 198,02 евро.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът взе предвид, че по делото са представени доказателства за сключен между страните договор за потребителски кредит за общо ползване № 720031125031 от 17.01.2024 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 2150,00 лева и са му е начислена застраховка в размер на 1541,10 лв. и автоматично като размер на кредита е записано 3 691,10 лв. В договора са посочени ГПР 38,75 %. Договорът е с краен срок 05.01.2029 г. с план за погасяване на кредита на 60 месечни анюитетни вноски и общ размер на дължимата сума 7734,91 лева.

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, 1 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер 38,75 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Сключването на договор за застраховка към Потребителския договор за кредит е посочен като правна възможност по чл.19 от Договора за предоставяне на потребителски кредит от кредитора. Видно от представения Погасителен план, застрахователната премия е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора за кредит, върху нея се начислява възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като в самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска кои разходи по кредита покрива.

Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“.

Въпреки че в договора за заем е посочено, че застраховката не е задължителна и от нея не зависи сключването на договора, в конкретния случай такава застраховка е сключена още със сключването на договора, като дори цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание член 22 ЗПК. Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес. Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и като нелоялна търговска практика от страна на кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март 2012 г. по дело C-453/10 Jana Perenicova и Vladislav Perenic срещу SOS financ spol. s r. o. търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на понисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики, доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да 2 вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Ето защо, съдът приема, че с посочване на ГПР 38,75 % /при много по-висок действителен такъв, ако се вземе предвид и начислените застраховки/ е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания. Това от своя страна води до недействителност на целия договор на основание член 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което обуславя приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на други акцесорни вземания.

В тази връзка и доколкото заявителя признава, че са извършени плащания в общ размер на 198,02 евро, с които след погасяване на главницата, начислена за периода до 05.06.2024 г. по погасителния план, която е в размер на 74 лв. / 37,84 евро, остатъка от платената сума от 160,18 евро следва да бъде приспаднат от дължимата главница за процесния период 05.06.2024 г. – 05.03.2026 г. В този период в колона главница е посочено вземане от 782,49 лв./400,08 евро. В тази сума освен истинска главница е записана и сумата за застраховка. От тази сума само 422,79 лв. са чиста главница /изчислена при използване на съотношението между 2150 лв. чиста отпусната главница и 3691,10 лв. сбор от тази главница и сумата за застраховка/ . 422,79 лв. са равностойност на 216,17 евро. Така след приспадане на сумата 160,19 евро остават дължими като главница за процесния период 55,99 евро главница Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И.

К. И., ********** Настоящ адрес: гр. Р, ул. Св. К, бл./№ ***, вх. *, ап. *, общ.

Р, обл. Р да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 Седалище / адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, п.к. 1527, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 55,99 евро дължима неплатената главница по договор за потребителски кредит за общо ползване № 720031125031 за периода 05 юни 2024г. до 05 март 2026г., сключен с ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното и изплащане, както и за сумата 10,86 евро заплатена държавна такса, намалена съразмерно уважения интерес и 50 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 Седалище / адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, п.к. 1527, общ.

Столична, обл. София (столица) за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И. К. И., ********** Настоящ адрес: гр. Р, ул. Св. К, бл./№ ***, вх. *, ап. *, общ. Р, обл. Р за главница над сумата от 55,99 евро до претендирания размер от 400.08 EUR неплатена главница по договор за потребителски кредит за общо ползване № 7200311******* за периода 05 юни 2024г. до 05 март 2026г., сключен с ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ведно със законната 3 лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 669.32EUR, начислена за периода 05.06.2024 г. - 31.07.2025 г., обезщетение за забава в размер на 247.01EUR, начислена за периода 06.06.2024 г. - 26.03.2026 г.както и съдебни разноски над определения от съда размер.

Разпореждането в тази част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4