Решение № 221 от 25.11.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Сливен, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500419 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260045/25.06.2021г. по гр.д.

№291/2020г. на Новозагорски районен съд, с което: 1. В.С. Г. е осъдена на основание чл.57 от СК да заплати на СТ. Д. Д. сумата от 3361,00лв., представляваща неплатен наем за ползване на собственото на ищеца Д. семейно жилище за периода 01.06.2017г.

– 01.06.2020г., ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба на 19.05.2020г. до окончателното плащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 6910,00лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан;

2. Осъдена е В.С. Г. да заплаща на СТ. Д. Д. месечен наем в размер на 135лв., платими до последно число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, за ползването на семейното жилище, находящо се в ***, считано от 01.06.2020г. до настъпване на законово основание за неговото изменение или прекратяване, като иска над уважения до пълния претендиран размер от 200лв. месечно е отхвърлен като неоснователен; 3. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявеният от В.С. Г. против СТ. Д. Д. насрещен иск за заплащане на направени в имота подобрения след прекратяване на брака, а именно: ремонт на баня, кухненски бокс, две спални, дневна и хол, на обща стойност 12495,00лв. С решението са присъдени по съразмерност разноски на страните.

1

Въззивната жалба е подадена от ответника по първоначалните искове и ищец по насрещния иск в първоинстанционното производство В.С. Г. и с нея се обжалва първоинстанционното решение само в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от нея насрещен иск за заплащане на направените в имота подобрения.

В жалбата си въззивницата В.Г. чрез пълномощника си адв. М.М. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната от нея част, с която е отхвърлен изцяло предявения от нея насрещен иск, е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с фактите по делото, установени чрез събраните писмени и гласни доказателства. Счита, че решението е и немотивирано, с объркани и хаотични изводи по отношение на насрещния иск.

Посочва, че съдът не направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства, най-вече на гласните такива. Не бил посочил кои свидетелски показания кредитира и съответно в кои части. Твърди, че районният съд е допуснал събиране на гласни доказателства в противоречие на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и е основал изводите си на тях. Прави анализ на свидетелските показания в частта относно предоставянето на сумата от 12000лв. и счита, че свидетелите са пристрастни. Посочва, че от заключението на вещото лице се установява извършването на ремонтни работи в жилището на обща стойност 11333лв., а от гласните доказателства – техния вид, периода на извършването им и финансирането единствено от нея – ищцата. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи предявения насрещен иск.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - СТ. Д. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемия С.Д. чрез пълномощника адв. Г.С. се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемият счита изложените в жалбата доводи за несъстоятелни, а решението на СлРС намира за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. По отношение на възражението на въззивницата за недопустимост на свидетелските показания посочва, че между страните няма договор и и такъв не се установява с тях. Най-много е налице водене на чужда работа без пълномощие, както е приел районния съд. Посочва, че за него е бил налице интерес да заплати ремонта, тъй като е в неговия имот, а освен това са били в добри отношения с бившата си съпруга – 2 ходили са на почивка в чужбина заедно, заплатил й е операция, а тя е била материално затруднена. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В хода на въззивното производство, на 13.10.2021г. въззивницата В.С. Г. е починала.

С протоколно определение от 20.10.2021г. съдът е конституирал като въззивници наследниците по закон на починалата В.С. Г., а именно: Д. СТ. Д. – син и М. СТ. Д. – дъщеря, родена на 24.04.2009г. На основание чл.29, ал.4 от ГПК с определение от 29.10.2021г. съдът е назначил адв. К.Н. от АК – Сливен за особен представител на малолетната новоконституирана въззивница М.Д..

В с.з., въззивникът Д.Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, в което въззивникът Д. заявява, че не поддържа подадената от починалата му майка въззивна жалба.

В с.з. въззивницата М.Д., редовно призована се представлява от назначеният й особен представител адв. К.Н., който поддържа подадената въззивна жалба, но счита, че въззивното производство следва да се прекрати, поради настъпилата смърт на въззивницата Г..

В с.з. въззиваемият СТ. Д. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. Г.С., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор на изложените в него съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционно решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Изрично заявява, че не претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

Следва да се отбележи, че настъпилата смърт на въззивницата В.Г. не е води до законова последица прекратяване на въззивното производство. В случая съдът следва да процедира по реда на чл.227 от ГПК, както и настоящия състав стори, като с нарочно протоколно определение от 20.10.2021г. конституира в производството правоприемниците – наследниците по закон на починалата въззивница, като предприе всички необходими действия по осигуряване на възможност за надлежното им участие в производството.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата 3 инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: първоначални искове, предявени от С.Д. против В.Г. за заплащане на наемна цена за ползване на семейното жилище, еднолична собственост на ищеца, предоставено за ползване след развода на ответницата до навършване пълнолетие на родените от брака деца, с правно основание чл. 228 от ЗЗД, вр. с чл.57, ал.1 от СК и насрещен иск, предявен от В.Г. против С.Д. за заплащане на извършени след развода в предоставения й за ползване жилищен имот, лична собственост на Д., подобрения в общ размер на 12495,00лв., извършени със знанието и без противопоставянето на собственика, намиращ правното си основание в чл.61, ал.2 от ЗЗД.

Предмет на въззивното производство е единствено насрещния иск, предявен от В.Г. против С.Д..

Безспорно по делото е установено, като не е било и спорно между страните, че в жилищния имот – бившо семейно жилище на страните, лична собственост на съпруга С.Д., предоставен за ползване по силата на бракоразводното решение на съпругата – В.Г., упражняваща родителските права върху двете родени от брака деца, до навършване пълнолетие на децата, са извършени ремонтни работи и подобрения в периода лятото на 2015г. – м.май 2018г. Същите, видно от свидетелските показания и заключението на назначената и изслушана от районния съд СТЕ се изразяват в ремонт 4 на баня, обособяване и ремонт на кухненски бокс, ремонт на две спални, на хол и дневна, включващ смяна на дограма, боядисване на стените, поставяне на ново подово покритие.

Ищцата по насрещния иск – В.Г. се явява държател по отношение на процесния имот, като осъществява фактическа власт върху чужд имот въз основа на облигационно правоотношение с неговия собственик – наемно отношение, възникнало по силата на разпоредбата на чл.57, ал.1 от СК. Извършените от нея в имота на ответника Д. разноски са извън предмета на облигационното /наемно/ правоотношение, тъй като се установи, че договор за извършването им между тях няма сключен.

Съгласно Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията.

В настоящия случай са приложими правилата на гесцията – водене на чужда работа без пълномощие. Безспорно извършването на подобрения попада в тази хипотеза, доколкото представлява въздействие върху чуждо имущество, което трайно увеличава неговата стойност. Работата да е предприета „без натоварване“ - липса на задължение за извършването й /процесните ремонтни работи/, произтичащо ex lege или от договор между страните по делото. Работата е предприета със съзнание, че е управлявана в чужд интерес. Съзнание за водене на чуждата работа е налице при наемните отношения, тъй като наемателят се явява държател на чужда вещ, и като такъв е недобросъвестен (знаещ) относно обстоятелството, че действията му засягат чужда сфера. Наемателят, извършвайки подобрения върху наетия имот, без да е задължен за това, винаги предприема водене на чужда работа без възлагане. Дали наемателят ще разполага с вземане за извършените подобрения, зависи от уместността на извършването им и доброто водене на работата по см. на чл.61, ал. 1 и сл.

ЗЗД. Уместно предприета е тази работа, която съответства на изричната или предполагаемата воля на доминуса. Съгласно практиката, при установено предприемане на работата със знанието и без противопоставянето на заинтересования, се прави извод за уместност.