Определение № 1324 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1324 гр. София, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20241000501683 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

В срока за обжалване на решение №127 от 01.02.2026 г., по гр.д.

№1683/2024 г. по описа на САС, 2-ри състав, е постъпила молба от въззиваемото дружество „Разпространение“ ООД, чрез адв.К. М. с искане за допълване на решението в частта относно разноските.

В нея твърди, че въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе по разноските сторени от дружеството в хода на касационното производство по гр.д.№2409/2023 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение. Релевирани са доводи, че при повторното разглеждане на делото, каквото се явява настоящето производство, съдът е следвало да присъди разноски на въззиваемото дружество за заплатен адвокатски хонорар в размер на 13 602 лева с ДДС, доказани с представени своевременно пред ВКС списък по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ и съдействие, фактура и авизо за получен банков превод. Моли решението да бъде допълнено в горния смисъл.

Въззивникът в производството, „Сиесайеф“ АД, чрез адв.К. Ж.-М., изразява становище за неоснователност на искането.

За да се произнесе по искането настоящият състав приема за установено следното:

С постановеното по делото решение № 127 от 01.02.2026 г. е потвърдено изцяло Решение № 266961 от 15.12.2021г., постановено по гр. дело № 1

12505/2017г., Софийски градски съд, ГО, 6 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Сиесаейеф“АД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Разпространение“ООД за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху частта от поземлен имот с идентификатор ***, която ответното дружество владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., която представлява реална част от поземлен имот, който имот и съобразно КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД18-53 от 23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор *** целият с площ от 37 251 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, съгласно скица на поземлен имот № 15-359909 от 27.07.2017 г. на СГКК-гр.София, и за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 164 880 лева, представляващо обезщетение за неправомерното ползване на 3 435 кв.м. от поземления имот за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба-02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от предявените искове, както и за осъждането на ответника да премахне изградената в поземления имот ограда.

С решението въззивната инстанция в настоящия си състав е осъдила въззивника да заплати на „Разпространение“ ООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3781.30 евро, представляваща разноски по въззивното производство.

Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК постановеното съдебно решение може да бъде допълнено и изменено в частта за разноските по искане на страната, направено в срока за обжалване на решението.

Като съобрази, че решението по настоящото дело е връчено на „Разпространение“ ООД на 16.02.2026 г., а молбата е депозирана на 16.03.2026 г. чрез Системата за сигурна електронно връчване, както и че срокът за допълване и изменение по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК е срокът за касационното обжалване, който е едномесечен от датата на връчване, то и 2 настоящата молба е подадена в срока за обжалване и е допустима.

Разгледана по същество молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна по следните съображения :

С разпоредбата на чл.248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските.

Разноски се присъждат за всяка инстанция, поради което и следва да бъдат заявени именно при разглеждане на спора пред нея. Съгласно константната съдебна практика и по аргумент от мотивите по т.11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС крайният срок за предявяване на исканията за разноски, за представянето на доказателства за тяхното реално извършване, както и за възражения срещу същите, в т. ч. и по чл.78, ал.5 ГПК е именно съдебното заседание, в което е даден ход по същество на спора в съответната инстанция. Вмененото с нормата на чл.294, ал.2 задължение на въззивния съд да се произнесе и по направените разноски в производството пред ВКС в хипотезата на отменено решение и върнато за ново разглеждане, не дерогират това правило.

В случая въззивната инстанция, в качеството си на такава за ново разглеждане на делото, каквото се явява настоящето производство, е потвърдила решението на Градския съд, с което предявените от „Сиесаейеф“АД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, против „Разпространение“ООД, са отхвърлени.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция са присъдени разноски на въззиваемото дружество само за въззивното производство, но не и такива за касационното производство.

Видно е, че в хода на касационното производство по гр.д.№2409/2023 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение, ответникът по касационна жалба „Разпространение“ООД, е представил списък на разноските на основание чл.80 от ГПК (л.47-50 от касационното производство). Към този списък дружеството е ангажирало доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар, както следва: препис от договор за правна защита и съдействие от 22.05.2023 г. между дружеството и адв.К. М., в което е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 11 335 лв. без ДДС или 13 602 лв. с ДДС за 3 обжалване на съдебно решение, постановено по гр.д.№1217/2022 г. по описа на САС, ГО, 7-ми състав; препис от фактура №618/01.06.2023 г. и препис от авизо за получен банков превод за уговорената сума.

В проведеното на 14.05.2024 г. открито съдебно заседание пред касационната инстанция, касатора „Сиесаейеф“АД, чрез процесуалния си представител, е възразил по отношение на претендираните от „Разпространение“ООД разноски за заплатен адвокатски хонорар.

С отхвърляне на исковете при постановяване на въззивното решение, с което е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение и съобразно съдопроизводствени правила относно отговорността на страните за разноски по чл.78 ГПК, за ответника „Разпространение“ООД (въззиваем и сега молител) е възникнало вземане за направените разноски пред касационната инстанция, по което делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Относно направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК настоящият състав приема, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. На молителя следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 13 602 лева с ДДС, доказателства за което са представени своевременно пред ВКС със списък по чл.80 ГПК, договор за правна помощ и съдействие, фактура и авизо за получен банков превод.

Определеният размер е съобразен с практиката на ВКС, според която под "материален интерес" по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно (в случая искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД), като за защита по всеки от съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. Аргумент в тази насока е и изменението на самата наредба (обн. ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.) с приемането на нова ал.5 на чл.2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

В случая, като съобрази цената на всеки от съединените искове, този състав на САС приема, че на молителя следва да се присъдят допълнително 4 разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 13 602 лева с ДДС за касационната инстанция на основание чл.294, ал.2 от ГПК. В този смисъл следва да бъде допълнено постановеното по делото решение.

По изложените съображения Софийски апелативен съд, 2 състав, Гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 127 от 01.02.2026 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, постановено по гр. дело № 1683/2025 г., в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Сиесаейеф“АД, ЕИК 131385285, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.“Славянска№2, със съдебен адрес гр.София, бул. “Витоша№3, ет.6, чрез АД“В. и Ко“ да заплати на „Разпространение“ООД, ЕИК 201239197, със седалище и адрес на управление гр.София, район Сердика, ул.“Клокотница“№2А, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“№42Б, ет.1, ап.11, чрез адв. К. М., на основание чл.294, ал.2 вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 6 954.59 евро с ДДС (с левова равностойност 13 602 лева), представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар в касационното производство по гр.д.№2409/2023 г. по описа на ВКС, ГК, Второ отделение.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5