Решение № 1480 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113471 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. Р. Р. от АК – ****, против „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6 и „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Самболийски“ № 24, ет. 3, ап. 7, с която са предявени частични осъдителни искове за осъждане на ответника „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД да заплати на ищцата сумата от 100,00 лв., част от общата сума от 834,17 лв., получена без основание по Договор за потребителски кредит Кредитна линия № *****/30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за осъждане на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 1250,00 лв., част от общата сума от 2201,04 лв., получена без основание по Договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.08.2025 г., до окончателното погасяване на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия № *****/30.07.2024 г., сключен с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, по силата на който й бил разрешен кредитен 1 лимит за усвояване в максимален размер от 6000,00 лв., при годишен лихвен процент в размер на 36 %. Годишният процент на разходите бил определен в приложение № 1 към Договора и обвързан с усвоената сума и избран период.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора ищцата следвало да предостави по Договора едно от следните обезпечения – поръчителство на две лица, отговарящи на посочени в Договора условия, одобрени от кредитодателя, неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка или дружество – поръчител. Било договорено обезпечение от дружество-поръчител, като за целта на 30.07.2024г. бил сключен Договор за възлагане на поръчителство с посредничеството на първия ответник с дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД, на което се дължало възнаграждение, което се определяло допълнително спрямо размера на усвоената сума и период на договора.

Ищцата избрала да усвои сума в размер на 2000,00 лв. за период от 24 месеца и й бил предоставен погасителен план, съгласно който ГПР възлизал на 42,73 %. Кредитът следвало да се издължи на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 118,09 лв., като общо дължимата за периода сума с включена главница и лихва възлизала на 2834,16 лв. На кредитополучателя бил предоставен и допълнителен погасителен план към усвоения кредит, съгласно който възнаграждението за поръчителство възлизало на 2201,04 лв. и се разсрочвало за срок от 24 месеца на равни вноски, всяка от които в размер на 91,71 лв., платими на падежните дати на вноските по кредита. Така общата месечна вноска за кредитополучателя станала в размер на 209,80 лв. Твърди се, че задълженията по процесните договори са изцяло заплатени от кредитополучателя.

Ищцата излага доводи за недействителност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР – 42,73 %, е различен от действително приложения, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, довела до заблуда на потребителя – ищец, и поради това, водеща до неравноправност на уговорката за ГПР, респективно до нейната нищожност. Освен това се посочва, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е разход за кредитора, който трябва да бъде включен в ГПР, като изводът за това се прави от легалната дефиниция на понятието в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но в нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК то не било взето предвид при пресмятането му. Твърди се, че „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е нарушил правата на ищцата по чл. 147, ал.

1 от ЗЗП, тъй като не е включил в Договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР.

Ищцата твърди, че на собствено основание и Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради липса на основание и противоречие с добрите нрави. Договорката, че кредитополучателят ще трябва да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, противоречала на добрите нрави и внасяла неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК, защото длъжникът не получавал никаква насрещна престация. Именно това според ищцата е в пряко противоречие с Директива 2008/48, защото на практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение 2 на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Поради недействителността на договорите, съгласно чл. 23 ЗПК, дължима била само главницата по Договора за кредит, а останалите суми подлежали на връщане. Ищцата твърди, че по Договора за потребителски кредит е изплатила обща сума в размер на 2834,17 лв. или с 834,17 лв. над главницата, за която сума се сочи, че е получена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД без правно основание, а по Договора за предоставяне на поръчителство твърди, че е изплатила сума в размер на 2201,04 лв., получена от „Кредит Гаранция“ ЕООД без правно основание.

С оглед на нищожността на процесните клаузи, а и на двата сключени договора – за кредит и за предоставяне на поръчителство, се иска връщане на част от неоснователно платените суми – съответно 100,00 лв. частично от 834,17 лв., платени над главницата по процесния Договор за кредит и 1250,00 лв. частично от 2201,04 лв. платени без правно основание по процесния Договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Излага съображения за действителност на Договора за потребителски кредит, който се твърди да е сключен при спазване изискванията на ЗПК. Същият имал необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В Договора за кредит били посочени общите разходи по него, известни на кредитора към момента на сключването му, към същия момент се извършвало и изчисляването на ГПР.

Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД не разполагал с информация разход за обезпечение да е договарян от страна на потребителя, както и да е заплащан от него.

Поради изложените съображения ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между ищцата и „Кредит Гаранция“ ЕООД не е сключен договор за поръчителство, а споразумение, по силата на което ищцата е възложила на юридическо лице срещу възнаграждение да се задължи солидарно по процесния кредит, като сключи договор за поръчителство и такъв бил сключен. Според ответника твърденията за неравноправност на Договора, на основание чл. 143 ЗЗП, са 3 необосновани. Разпоредбата уреждала неравноправност на клаузи от договор, каквито в случая не били налице. Твърди, че е изпълнил задълженията си на поръчител по кредита, поради което неоснователни били твърденията на ищеца, че не е получил престация по договора. Сочи, че ищецът не е представил доказателства, че е заплатил претендираните суми.

По гореизложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатска възнаграждение.

С протоколно определение от 05.02.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като същият е увеличен от 100,00 лв. на 589,92 лв. с равностойност 301,62 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

С протоколно определение от 25.03.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД като същият е увеличен от 1250,00 лв. на 1503,09 лв. с равностойност 768,52 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е заплатила на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД исковата сума в размер на 301,62 евро по Договор за потребителски кредит Кредитна линия № *****/30.07.2024 г., а на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД – сумата в размер на 768,52 евро по Договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2024 г.

В тежест на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е да докаже, че процесната сума в размер на 301,62 евро е заплатена на валидно правно 4 основание - действителен договор за потребителски кредит. В тежест на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е да докаже, че процесната сума в размер н а 768,52 евро е заплатена на валидно правно основание - действителен договор за предоставяне на поръчителство.

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, между ищцата П. Г. Н. и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия № *****/30.07.2024 г., както и че между ищцата П. Г. Н. и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2024 г., съгласно който ищцата се е задължила да заплати възнаграждение срещу задължението на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД да гарантира като поръчител изпълнението на задълженията по процесния Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия № *****/30.07.2024 г. Сключването на посочените договори се установява от приетите като писмени доказателства по делото Договор за потребителски кредит тип Кредитна линия № *****/30.07.2024 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 30.07.2024 г.