Решение № 159 от 29.05.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Лом, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20251620102416 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от „АПС Бета България“ ЕООД В срещу Н. Н. В., с който се иска да бъде осъден ответника Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес: **********, суми, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 2786/2025г. по описа на РС ********** – правна квалификация по чл. 415, ал.1, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 422 вр. чл. 124, ал. 2 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, а именно: главница в размер на 114.39 лв. (58,49 евро /петдесет и осем евро и 49 цента/); мораторна лихва върху главницата в размер на 3.79 лв. (1.94 евро /едно евро и 94 цента/) за период от 19.03.2021г. до 15.09.2025г., 29.29 лв. (14.98 евро /четиринадесет евро и 98 цента/) представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „**********“ ООД, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.10.2025г., до окончателно изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2020г. длъжникът Н. Н. В. сключила Договор за потребителски кредит № ********** със „**********“ ООД, по силата на който получила сумата от 200 лева, срещу което се съгласила да я върне на вноски в срок до 18.03.2021г., когато е падежирала последната вноска съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50.00 %. Твърди се, че ответната страна не е изпълнила задълженията си по договора в срок и съобразно условията на контракта. Твърди се, че Договорът за кредит не е 1 сключен в противоречие с нормите на ЗПК, че е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Релевира се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Сочи се, че по смисъла на чл. 4 от договора същият служи като разписка, удостоверяваща усвояването на заемната сума от кредитополучателя. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.05.2025г.

„**********“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. В исковата молба се сочи, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Връчването на уведомлението обаче според ищеца няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, счита ищецът. Сочи се, че в случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то следва да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като затова се позовава на следната съдебна практика. Ищецът се е позовал на клаузите на договора, на ОУ, на законови разпоредби, както и на съдебна практика, за да обоснове становището и твърденията си.

Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В откритото съдебно ищецът не се представлява. Депозирано е писмено становище, като се сочи, че исковата претенция се поддържа. Излагат се съображения за основателността й.

Ответницата не се явява, редовно призована, не се представлява, не е посочила причини за неявяването си.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

За основателността на предявените претенции следва да се е осъществил следният фактически състав: да са възникнали и съществували валидни облигационни отношения в сочения период в исковата молба смисъл (сключени договор за потребителски креди между посочените от ищеца страни и с посочения предмет), кредиторът по договора за кредит да е изпълнил своите задължения, произтичащи от сделката, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения, сключен договор за цесия между ищеца и първоначалния кредитор с предмет – процените суми, уведомяване на длъжника (ответник).

С доклада по делото съдът е указал на страните, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му. В тежест на ищеца е да докаже, че между първоначалния кредитор „**********“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит в сочения период и с посоченото съдържание, по което заемодателят е предоставил на ответника твърдяната сума, а заемополучателят се е задължил да я върне в уговорения срок; настъпила изискуемост, съответно изпадане на длъжника в забава; размер на непогасения остатък по дълга по пера; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си за заплащане на дължимите суми /частично или изцяло/, респ. правоизключващите, правопогасяващите си възражения, ако навежда такива, т.е. в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи възраженията си.

Указано е на страните, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК съдът ще следи за наличието на неравноправни клаузи в сделките, сключени с потребител, вкл. относно ГЛП, ГРП, клаузи за представяне на обезпечения, начисляване на такси и възнаграждения за услуги, неустойки. Разпределена е и доказателствената тежест като е указано, че страната, която се позовава на съответните клаузи и извлича за себе си изгодни последици от тях, носи тежестта да докаже, че същите са валидни. Предоставена е и възможност на страните до насроченото съдебно заседание да изразят становище по този въпрос.

Въз основа на доказателствата по делото – и в частност представените писмени документи от ищеца, се установи, че на 31.12.2020г. между ответницата и ********** ООД бил сключен договор за потребителски кредит № **********. По силата на контракта кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. Договорът бил със следните параметри съгласно посоченото в чл.3 от същия: размер на кредита: 200 лева, размер на погасителна вноска: 1 х 1.56 лв. и 10 х 20.87 лв., ден за плащане: четвъртък, вид вноска: седмична, годишен процент на разходите: 50 %, брой вноски: 11, фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, дата на първо плащане:

07/01/2021 г., обезпечение: поръчител/банкова гаранция, дата на последно плащане: 18/03/2021г., такса за усвояване: 0, обща сума за плащане: 210.26 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 кредитополучателят с подписването на договора е 3 удостоверил, че е получил заемната сума от 200 лв., като договорът служи като разписка. Няма наведени възражения в обратната насока.

В чл. 6 от договора в предвидено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 23 от Общите условия към договора за кредит. Съгласно чл. 23 от Общите условия страните могат да уговорят изпълнението на договора за кредит да бъде обезпечено с някое от следните обезпечения:1) поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; нито кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени с Кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход; 2) залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена от лицензирани оценители) надвишава 2 пъти общата сума за плащане по договора, включващо договорената главница и лихва; 3) първа по ред ипотека;

4) предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

В чл. 8 от договора е предвидено, че с подписването на същия кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 53.74 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит.

Видно от приложения погасителен план първата падежна дата била 07.01.2021г., а последната – 18.03.2021г. В погасителната вноска е включена и сумата за неустойка, като вноската с начислена неустойка е в размер на 24 лв., а общата сума за връщане в погасителния план е посочена в размер на 264лв.

Видно от горното, както и с оглед обстоятелството, че към исковата молба са приложени договор за цесия от 21.05.2025г., сключен между ********** ООД като цедент и ищеца като цесионер, приложение 1 от същата дата, уведомление за извършената цесия, редовно връчено на ответницата на 19.01.2026г. заедно с исковата молба и приложенията й, съдът намира, че е налице твърдяната облигационна връзка, както и извършената цесия, за която 4 длъжникът е уведомен. Впрочем същият предвид пасивното му поведение в настоящото производство, не е оспорил тези твърдения.

Така изхождайки от предмета на договора (предоставяне на сума в заем) и страните – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност, и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, съдът приема, че са налице правоотношения с потребител, а процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закона за потребителския кредит (ЗПК), в който законодателят поставя строги изисквания за формата и съдържанието на договора, уредени в глава трета от посочения закон. С оглед горното процесният договор се подчинява и на правилата на ЗПК и на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, за което страните са уведомени.

Разпечатката съдържа 26 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba880b59-9c94-47c9-b7d4-c45b796f82f0