Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 30.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 609/2018
Вид
Решение № 260000
Подписан
30.01.2023
Състав
НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е № 260000

В ИМЕТО

НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ 30.01.2023 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 30.01.2023 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в.т. дело № 609 описа на ПАС за 2018 г., установи следното:

Производство по чл. 251 от ГПК.

На 22.11.2022 г. в ПАС е постъпило писмо на См ОС изх. № 20220110 от 17.11.2022 г.

С него на настоящия съд е изпратена молба вх.

№ 20220513 на См ОС изходяща от Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** ведно с т. дело № 30/2016 г. на См ОС, т. дело №

1202/2019 г. на ВКС, ч.т. дело № 565/22 г. на ПАС, в.т.дело № 609/2018 г. на ПАС, т. дело № 3095/17 г. на ВКС, т. дело № 384/2017 г. на ПАС, ч. т. дело № 537/16 г. на ПАС, ч.т. дело № 473/2016 г. на ПАС.

С нея Г.

П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, гр. П. иска тълкуване на постановеното по в. т. дело № 609/2018 г. по описа на ПАС решение № 20 от 14.01.2019 г. в частта относно присъдените с това решение разноски, както и в частта, с която ПАС е потвърдил присъдените такива от първоинстанционния съд.

След постъпване на молбата е констатирано, че препис от същата е изпратен само на един от другите участници в производството и е разпредено изпращане на такъв и на Д.“ ЕООД, ***.

Отговор е подаден това дружество, а „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, гр. С. не е подала такъв.

По повод на молбата следва да се посочи, че съгласно чл. 251, ал.1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил.

В ал. 2 е посочено, че тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено.

В случая по делото липсват данни то да е изпълнено, което сочи, че молбата е допустима.

Що се отнася до основателността й следва да се посочи, че решението, чието тълкуване се иска е постановено по повод въззивна жалба на „Д.“ ЕООД, *** и Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** против постановеното от См ОС по т. дело № 30/2016 г. решение, с което са отхвърлени предявените от „Д.“ ЕООД, *** и Г. П.

П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** искове с основание чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за осъждането на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на ищците солидарно сумата от 150 000 лв., като част от общодължима сума от 400 000 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно поради получаването й на неосъществено основание с оглед извършени подобрения на вила „З.“, находяща се в м. „А.“, П., община С. със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от приземен етаж с разположени в него кухненски помещения, склад за хранителни продукти, помещение за заведение и санитарен възел, първи етаж с разположени в него три стаи с по две легла, тавански етаж, с разположени в него две стаи с по три и четири легла, барака за стопански нужди и прилежащо към сградата дворно място, собственост на болницата, а сега представляваща хотел „Д.П.“ с идентификатор *****.**.**.*. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., община С., съгласно скица № **-******/**.**.**г. на СГКК-С. със застроена площ от 291кв.м. на три етажа, предназначение „друг вид сграда за обитаване“, разположена в имоти с идентификатори ******.*.*** и *****.**.** и принадлежащата към поземлен имот с идентификатор *****.**.**, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2016 г. до окончателното им изплащане и

„Д.“ ЕООД, *** и Г. П.

П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** са осъдени да заплатят на „МБАЛ д-р Б.Ш.“ АД, гр. С. разноски в размер на 6 036 лв.

В хода на въззивното производство от страна на Г. П. П. е напарено заявено за отказ от предявения от него иск.

С постановеното от

ПАС решение № 20 от 14.01.2019 г. с оглед отказът от иск решението на См ОС в частта отхвърляща иска на Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г.

П.“, ЕИК *********, гр. Пловдив е обезсилено, а производството по същия прекратено.

Съответно решението, с което искът на „Д.“ ЕООД, *** е бил отхвърлен е потвърдено.

С оглед на факта, че отказът от иска е направен чак при повторното разглеждане на делото от страна на ПАС актът на См ОС в частта осъждаща „Д.“ ЕООД, *** и Г. П.

П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** да заплатят на „МБАЛ д-р Б.Ш.“ АД, гр. С. разноски в размер на 6 036 лв. е потвърден.

По тези причини с решението си ПАС е постановил и осъждането на „Д.“ ЕООД, *** и Г. П.

П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** да заплатят на „МБАЛ Д-р Б.Ш.“ АД, ЕИК *********, **** направените разноски за производствата пред ПАС и ВКС в размер на 9066 лв.

В случая исканото тълкуване на решението на ПАС е именно с оглед потвърждаването на актът на См ОС в частта за разноските и с оглед постановеното осъждане от ПАС за заплащане на такива. То е свързано с поясняване дали с присъждането на разноските в тежест на двете осъдени лица съдът е изразил воля за това, че дължат същите солидарно или такава, че всеки от тях дължи съответната част от общо присъдения размер.

По повод на това искане е нужно да се спомене, че обикновено, когато повече лица са задължени към друго техен кредитор всяко от тях отговаря за своята част, т.е. налице е разделност на задълженията.

Има обаче и случаи, при които няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и той може да търси същата от всеки от тях, т.е. налице е солидарност на длъжниците.

Според разпоредбите на чл. 121 от ЗЗД солидарност е налице в определените от закона случаи или ако е договорена, т.е. тя е факт при наличие на ИЗРИЧНО предвиждане. Липсата на такова сочи за разделност на задълженията.

Това води и до извод, че и при разрешаване на спор от страна на съда за характера на отговорността на дължниците за солидарност може да се говори при изрично посочване в диспозитива на решението. Липсата на такова сочи, че волята на съда е за разделност на задължението. Единствената възможност за промяна на същата е по пътя на обжалването или по реда на чл. 248 от ГПК.

При липса на промени в същата и влизане на решението в сила то е задължително за всички с оглед чл. 297 от ГПК. Това изключва възможността то да се изпълнява или тълкува по начин различен от споменатия по- горе и от орган различен от посочения в чл. 251, ал.1 от ГПК.

Процесния случай е точно такъв, което навежда ПАС до извод, че молбата да тълкуване е неоснователна поради липса на неяснота в изразената от съда воля в диспозитива на решението.

Водим от това съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20220513 на См ОС изходяща от Г. П. П. в качеството му на Е. Т. с фирма „Г.-Ф. - Г. П.“, ЕИК *********, **** , с която той иска тълкуване на постановеното по в. т. дело № 609/2018 г. по описа на ПАС решение № 20 от 14.01.2019 г. в частта относно присъдените с това решение разноски, както и в частта, с която ПАС е потвърдил присъдените такива от първоинстанционния съд.

Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.