Определение № 2368 от 03.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2368 гр. София, 02.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002100457 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисията / срещу решение № 179/24.10.2022 г. по в. гр. дело № 294/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 20.04.2022г. по гр.д № 117/2021г на Окръжен съд – Бургас в обжалваната от ищеца част,с която са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора с правно основание чл.141 ЗПКОНПИ против Ж. В. Г. за отнемане на имущество, подробно изброено в четиринадесет пункта от исковата молба на обща стойност 314 966,34лв Ответницата е осъдена за престъпления по чл.159 а и чл.155 от НК, които попадат в приложното поле на чл.108 ал.1 т.4 и т.5 от ЗПКОНПИ. След извършена проверка Комисията е поддържала като установено значително несъответствие в имущественото състояние на лицето /в размер на 418 863лв/, докато въззивният съд,след собствен анализ на събраните доказтелства,включително като е приел за основателни част от тезите и възраженията на ищеца като жалбоподател , е установил като нетен доход за проверяваното лице 59 631.23 лв. приходи ,срещу 115 518 лв.разходи ,установил е придобито имущество от ответницата през проверявания период на стойност 91 530 лв., а не в размер на 339 749,03лв.,както е поддържала Комисията при завеждане на иска в резултат на включване в стойностнто изражение на взети и върнати заеми ,вноски по банкови сметки ,постъпили суми от трети лица по банкови сметки и др.

1 неналично в края на проверявания период имущество. Въззивният съд е посочил,че несъответствието възлиза на 147 416.77 лв. /дори при възприета отрицателна величина като нетен доход/ и на основание §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не може да бъде определено като значително.Относно преминалите през банковите сметките на ответницата суми –вноски, тегления и пр. въззивният съд е отхвърлили доводите на ищеца ,след като в края на проверявания период не се установява наличие на суми по банковите сметки на ответницата, следователно – те са били разходвани без да са трансформирани в друго имущество, подлежащо на отнемане. Въпросните суми само са преминали през имуществото на проверяваното лице.Същото се отнася и до заетите суми,които съответно са били върнати. В разходната част въззивният съд възприема установените и в първоинстанционното производство параметри – разходи за издръжка на семейството,за задгранични пътувания и за погасяване на публично правни задължения – 58 559 лв., разходи за придобиване на дружествени дялове в ЕООД–30 лв.,прибавени са разходи за покупка на МПС– по пазарните стойности.

Общият установен разход възлиза на 146 589 лв., като за правилно въззивната инстанция намира и кредитирането на показанията на майката на ответницата за част от проверявания период, че същата е поемала изплащането на разходите по домакинството, което се състои от нея и дъщеря и ,затова приспадането на сумата,посочена от вещото лице за тези разходи,е прието за правилно,а възражениета на Комисията да не се допускат и кредитират гласни доказателства за горните обстоятелства - за принципно неоснователни.Възражението на Комисията въззивният съд е намерил за частично основателно по същество касателно трите последни години на проверявания период / 2017, 2018 и 2019г./през който ответницата е живяла предимно в друго населено място ,като е изложил и допълнителни мотиви за тези свои изводи .

Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано Оспорва се основанието за изключване на имущество,което в края на проверявания период не е налично, както и изводите , основани на кредитиране на показанията на св.Я. Г. , майка на ответницата . В изложението по чл. 284, ал.

1, т. 3 ГПК към касационната жалба сочи основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос : допустимо ли е съдебното решение да се осоновава на показания по чл.172 ГПК, които не се подкрепят от събраните доказателства и следва ли в производството по ЗПКОНПИ съда да събере докадателства за наличието на разполагаеми доходи на свидетеля който твърди ,че е поел издръжката на ответника за целия проверяван период.Противоречието е с решение №205/2016г и реш.№297/ 2014г на Първо г.о ,реш. №131/2013г,реш.

№131/2012г ,реш. №700/2010г на Четвърго г.о нао ВКС и др. На следващо място,при посочено основание в чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се поставя въпрос представляват ли доход сумите от продажба на имущество ,за което не се 2 установява ответната страна да разполага със средства с установен законен източник за придобиването му .Според касатора от приетото в реш. № 29/2021г. на Трето г.о и реш. №79/2018г на Четвърто г.о на ВКС следва ,че придобитото с неустановени законни средства не се отразява като приход на лицето ,при разпореждане с активи .Поставя се и следния правен въпрос:

Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗПКОНПИ парични средства които не са налични в края на проверявания период и представляват ли същите имущество ,респ включват ли се в анализа за значително несъответствие .Изтъква се противоречива практика на ВКС по въпроса .Комисията поддържа и основание по чл. 280 , ал.2 предл трето ГПК ,като счита оспорваните в касационната жалба съображения на въззивния съд за очевидно неправилни.

Ответницата по касационната жалба е подала отговор чрез пълномощници адв.Г.Н. и адв Ст. К. от БАК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси , тъй като свидетелите не са проверявани лица по смисъла на ЗПКОНПИ /първия въпрос/ и показанията на заинтересования свидетел са преценени според установената практика на ВКС , формирана по въпроса . Отговор на втория въпрос е даден в §1 т.1 ДР на ЗПКОНПИ, но презумпциятата е за целия проверяван период , а не година за година , или към определена дата,както поддържа Комисията Изтъкнатата съдебна практика на ВКС защитата на ответницата намира за неотносима.В отговора ответницата обръща внимание ,че в действителност въззивният съд е включил при изчисленията си сумата от 88 000лв.,дала повод за поставяне на втория от въпросите , два пъти – веднъж като разходи за придобиване на МПС и втори път – като имущество на приверяваното лице, придобито на същата стойност Това, според защитата на ответницата евентуално сочи грешка ,която при икономическия анализ е в ущърб на ответната страна ,но въпреки тази грешка не се променя крайния извод - по отношение на несъответствието като незначително.Очевидна неправилност не е изводима от мотивите на съдебното решение .Претендират се разноски

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол на въззивното решение .

Въз основа на приетите по делото доказателства Бургаски апелативен съд е кредитирал в една част показанията на майката на ответницата за поемани от последната комунални и др. обичайни разходи за времето ,през което същата е живела с ответницата в едно домакинство. По този начин, от съда решаващо е отчетена възможната заинтересованост на показанията, както и възприемането им във връзка с останалите доказателства ,след като в 3 кредитираната част твърденията на свидетеля са правдоподобни, житейски достоверни и се засвидетелстват обичайни отношения на подпомагане при съжителство с възходящ,Също така , притивно на постулираното във въпроса,са били представени и доказателства относно източниците на доходи/ удостоверение за пенсия от НОИ и сл. бележки получавано трудово възнаграждение, позволяващи засвидетелстваните от лицето плащания и поемане на разходи /.Поради това поставения първи въпрос,основан на фактическа обстановка различна от възприетата по далото , не отговаря на общия селективен критерии в чл. 280 , ал.1 ГПК да е с обуславящо значение за изводите на съда.

Същото съображение следва да изтъкне и по втория формулиран въпрос. Въззивният съд не е приемал ,че сумата от продажба на леки автомобили са доход за ответницата.Доходите,както и приходите по смисъла на закона са дефинирани в в §1 т.1 ДР на ЗПКОНПИ, от което определение въззивният съд не се е отклонил.За разлика от първоинстанционния съд,БАС е включил в притежаваното имущество и придобитите МПС /освен наличия автомобил „Ауди”- Q3/ по пазарна оценка –общо 88 000лв,като същата сума обаче е отчел и при разходваните средства,тъй като не е приемал приходът да е от продажба на имущество , придобито с незаконни средства.Същият краен резултат би се постигнал при поддържания от Комисията отговор на поставения въпрос ,което не променя оспорвания правен извод в обжалваното решение ,както по отношение размера на несъответствието,така и по отношение на имуществото, сочено за отнемане.

Парични средства които не са налични, включително парични средства преминали през банковите сметки на ответницата, без да е установено овеществяването им /трансформирането им/в други материални блага, които да са задържани до края на проверявания период, въззивният съд не е счел за имущество / включително за незаконно придобито такова по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ/ ,което може да се отнеме

Поради това поставеният на следващо място правен въпрос от касатора е обуславящ за крайния изход на конкретния правен спор , включен е в решаващите правни мотиви в атакуваното решение, според които не подлежат на отнемане по реда на ЗПКОНПИ парични суми, които са послужили за погасяване на други парични дългове на проверяваното лице, разходвани са и не са налични в края на проверявания период.По този въпрос е постановено ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според задължителните разрешения на което, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания 4 период.

Не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение е съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното решение. Поради наличието на актуална задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по постановия въпрос .

Предвид вече изложеното до тук , не се констатира и изтъкваната от касатора „очевидна неправилност” на въззивното решение .

Ответницата претендира разноски за защита по представен списък ,до размера на минималното възнаграждение за един адвокат,в случая договорено с позоваване на този размер / по чл. 7 , ал.2 от Наредба № 1 / 2004г на ВАдвС/ за сумата 17250 лв. Представен е договор за правна помощ,в който е засвидетелствано ,че сумата е платена .Исканите разноски следва да се присъдят ,поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение