Решение № 274 от 02.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600917 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от адв.К.Къневслужебен защитник на О. М. А. А. - подсъдим по НОХД № 1047/2023г. на БРС, против присъда №78 от 19.04.2023г., постановена по НОХД №1047/2023г. на РС Бургас, с която подсъдимият О. М. А. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр с чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и десет месеца и 11 000 лева глоба. Със същата присъда подсъдимият О. М. А. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.345, ал.2 вр с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, в извършването на престъпление по чл.345, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и в извършването на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и десет месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК му e наложено общо наказание от три години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с една година до общ размер от четири години и десет месеца и е присъединено наказанието глоба от 11 000 лева. С присъдата е приспаднато времето, през което е бил задържан, както и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2265,37 лева. С жалбата се моли съдът да оправдае подс.А. по обвиненията за извършени престъпления по чл.345, ал.1 и ал.2 вр. с ал.1 от НК, по чл.270, ал.1 от НК и да намали наложеното му наказание за престъплението 1 по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, да отмени приложението на чл.23 и чл.24 от НК. Моли се за приложение на чл.66, ал.1 от НК. Впоследствие е депозирано и допълнение към въззивната жалба.

Срещу обжалваната присъда е постъпила и жалба от адв.Н.Маркова-упълномощен защитник на А. Ш. А. - подсъдим по НОХД № 1047/2023г. на БРС. Той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр с ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и десет месеца и 18 000 лева глоба. Със същата присъда подсъдимият А. Ш. А. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.345, ал.2 вр с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, в извършването на престъпление по чл.345, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложени общо наказание от три години и десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с шест месеца до общ размер от четири години и четири месеца и е присъединено наказанието глоба от 18 000 лева. С присъдата е приспаднато времето, през което е бил задържан, както и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2265,37 лева. С жалбата се моли съдът да оправдае подс. А. по обвиненията за всички престъпления, за които е признат за виновен поради липсата на доказателства за субективната страна на деянията. Твърди се липса на умисъл и непълнота на доказателствения материал и неправилно изяснена фактическа обстановка.

Срещу обжалваната присъда е постъпила и жалба от адв.К.Новиков-упълномощен защитник на А. И. М. - подсъдим по НОХД № 1047/2023г. на БРС и допълнение към нея.

Той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр с ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр с чл.63, ал.1, т.3 и т.5 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца и обществено порицание. С присъдата е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2265,37 лева. С жалбата се моли съдът да намали наложеното му наказание за престъплението по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и да приложи чл.66, ал.1 от НК. В допълнение към въззивната жалба, адв.Новиков излага твърдения, че конкретните действия на М. са мотивирани от заплахи за здравето и живота му от лицата, организирали трафика на мигрантите. Твърди се още, че няма доказателства М. да е участвал в набавянето на пътническия автобус и той следва да бъде оправдан по тази част на обвинението. По отношение на наказанието, адв.Новиков счита, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на М. обстоятелства, докато РС неправилно е приел, че е налице изключителен превес на отегчаващите отговорността на М. обстоятелства. В заключение се моли съдът да намали наложеното му наказание за престъплението по чл.281, ал.2, т.3, т.4 и т.5 вр. с ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и да приложи чл.66, ал.1 от НК, както и и да се коригира частта от разноските, които трябва да заплати М..

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита въззивните жалби за неоснователни. Счита, че РС е обсъдил в мотивите си цялата доказателствена съвкупност и е наложил справедливи наказания спрямо тримата подсъдими, 2 като правилно е постановил и оправдателни диспозитиви по отношение на част от обвиненията. Счита, че са налице всички състави на престъпленията, за които подсъдимите са признати за виновни. Твърди, че съдът правилно е наложил наказание за деянията по чл.345 ал.1 и 2 от НК вр. с чл.23 от НК, тъй като при осъществяването на въпросните деяния, не е налице непродължителен период от време и не се касае за продължавано престъпление. Счита наложените наказания за справедливи. Не споделя аргументите на защитниците, че наказанията са определени към максимума, тъй като правейки сравнение между наложените наказания и предвидените такива в съответните текстове от НК, било видно, че те били към средния размер за всеки от тях. Посочва, че в кръга на своите правомощията, съдът е упражнил законово предвидена предпоставка на чл.24 от НК, като ги е увеличил, но това било съвсем отделна хипотеза от определеното наказание по принцип, за всяко престъпление. В заключение, излага становище, че освен изключително тежките последици, които са предмет на друго разследване, което е във връзка с посоченото деяние, че тук следвало да изиграе роля освен индивидуалната превенция, също така и генералната превенция, защото в момента България и Европа били подложени на безпрецедентен мигрантски натиск и очевидно се генерират едни огромни финанси с неясен произход. В тази връзка моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс.А. адв.Кънев поддържа изцяло подадената въззивна жалба, както и представеното по-късно допълнително писмено изложение към нея. Твърди, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените наказания са явно несправедливи. Изразява несъгласие с твърдението на прокурора, че наказанията са определени към средния размер, счита, че са определени към максимума на възможното наказание, но по делото не съществуват никакви предпоставки за определяне на такова тежко наказание. Твърди, че липсват предпоставки да се приеме подсъдимият А. да е с такава висока обществена опасност, че определеното му общо найтежко наказание да бъде увеличавано по реда на чл.24 от НК. Моли съдът да отчете изложеното от него подробно в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, да отмени присъдата в частта й относно признаването на подсъдимия за виновен в престъпленията по чл.270 ал.1 и чл.345,ал.1 и ал.2 от НК и да измени присъдата в частта й относно наложеното най-тежко наказание, като при определяне на общото наказание, моли да не се прилага разпоредбата на чл.24 от НК. Счита, че в светлината на съдебната практика, на подсъдимия А. би могло да бъде наложено и наказание лишаване от свобода, изтърпяването което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК.

Подсъдимият А. поддържа изложеното от неговия защитник и моли за по-ниско наказание.В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

В съдебно заседание защитникът на подс.М., адв.Новиков поддържа напълно въззивната жалба с допълнението към нея, депозирано на 10.07.2023 г. Не оспорва фактическите изводи на първоинстанционния съд, но не е съгласен с правните изводи на 3 първоинстанционния съд и с размера на наложеното наказание. Акцентира на начина, по който М. е бил въвлечен в този превоз на мигранти – в последния момент, поради нуждата от още един човек. Твърди, че той по никакъв начин не е участвал в това да се набави превозното средство, няма отношение нито към броя на превозваните мигранти, които щели да бъдат превозвани, тяхната възраст, кога и как ще се извършва превоза, тъй като съвсем други лица, са определяли тези параметри. Твърди, че той е привлечен в този превоз не толкова с обещание за финансова облага, колкото със заплахи и закани, включително към неговия живот. Счита, че е използвана и неговата непълнолетна възраст към онзи момент, страхливост, факта, че е физически слаб и по този начин той просто не е имал възможност да откаже да участва. Всички действия, които той е извършил в автобуса - да казва на мигрантите къде да сядат, да записва видеоклипове, да дава указания на водача - това не били негови решения, а в изпълнение на задачата на хората, които са го принудили. Счита, че безспорно той е извършил състава на престъпление по чл.281 от НК, така, както е инкриминирано деянието, но то далеч не се характеризира с висока степен на обществена опасност и не следва наказанието да се определя при изключителен превес на отегчаващите обстоятелства като счита, че в най-лошия случай, за него следва да се определи наказанието при баланс между отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, но в никакъв случай, при изключителен превес на отегчаващите. Моли въззивният съд да коригира осъдителната присъда, на първо място, в частта за наложеното наказание, като намали размера му с редукцията по чл.58а от НК и обсъди прилагането на чл.66, ал.1 от НК за условно осъждане.

Моли да се коригира присъдата и в частта досежно разноските присъдени в тежест на М., тъй като от броя на повдигнатите обвинения спрямо него, в сравнение с останалите подсъдими, не би следвало той да понесе тежест на 1/3 от разноските. Моли и за произнасяне относно веществените доказателства, а именно: моли оригиналния сирийски паспорт да му бъде върнат след влизане в сила на съдебния акт по делото.

Подс.М. поддържа изложеното от неговия защитник. В последната си дума изразява съжаление.

В съдебно заседание защитникът на подс. А., адв.Маркова поддържа въззивната жалба. Счита, че така определеното на подс. А. общо наказание за явно несправедливо.

Посочва, че приложението на чл.24 от НК представлява и нарушение на материалния закон.

Според адв.Маркова увеличаването на определеното на подс. А. общо наказание на основание чл.24 от НК не било адекватно на престъпленията, които били вменени в негова вина. Наложените му наказания били изключително, прекомерно несправедливи с оглед конкретиката на деянията, тъй като обвинението, което му е повдигнато е за помагач в така извършеното престъпление по чл.281 от НК. Моли ОС да се отмени първоинстанционната присъда в частта й относно признаването на А. за виновен в извършени престъпления по чл.345, ал.1 и ал.2 вр.чл.23 ал.1 от НК, и да постанови нова такава, с която да го признае за невиновен в извършването на тези престъпления. Алтернативно, моли да му се наложи предвиденото по-леко наказание глоба за престъпленията по чл.345 ал.1 и ал.2 вр.чл.23 ал.1 от НК. Моли да се измени първоинстанционната присъда в частта й относно размера на 4 наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.281, ал.2 от НК като се намали неговия размер, тъй като неговата дейност в извършване на това престъпление, е всъщност помагачество. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и в частта относно увеличаването на определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК наказание, и да не се прилага разпоредбата на чл.24 от НК. Алтернативно, моли да се измени първоинстанционната присъда, като се постанови изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, вкл. определеното общо наказание да бъде отложено на основание чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок. Счита, че наложената на А. глоба е най-висока от всички участващи в това престъпление, но такава глоба е непосилна за плащане от него с оглед голямото му семейство и моли тя да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.