Протокол № 426 от 08.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 426 гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Коста Ст. Стоянов при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215200600648 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят - граждански ищец Д. Г. П. се явява лично и с адв.

Н.К. – редовно упълномощен отпреди.

Ответник по жалбата - подсъдимата Б. М. К. се явява лично. За нея се явява адв. З.Д. К.-Д. - редовно упълномощена.

Становище на страните по хода на делото.

АДВ. К.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.-Д.: Няма пречка да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА

И СЕКРЕТАРЯ.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Поддържам жалбата.

1

АДВ. К.-Д.:

Съдът прикани страните към спогодба.

Такава не се постигна.

АДВ. К.: Нямам други искания

АДВ. К.-Д.: Също нямам други искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ. К.: Уважаеми Окръжни съдии, считам, че първоинстанционният съд не е извършил дължимия задълбочен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, и е направил един необоснован извод за невиновността на подсъдимата. Съдът е допуснал игнориране на част от доказателствата, други е тълкувал превратно и като резултат е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че подсъдимата е осъществила от обективна страна елементите на състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, като на посочените в тъжбата дати не е изпълнила съдебно решение в частта му, уреждаща режим на лични отношения на бащата и неговите деца.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че на процесните дати подсъдимата е отказала да даде децата на техтния баща и тази фактическа обстановка е безспорно установена по делото. Всъщност спорният момент, защо се е стигнало до това нейно решение, е обосновал и неправилния извод на съда, който е счел, според мен необосновано, че причината за това е била в нежеланието на децата да виждат своя баща.

Очевидно е, че тази позиция, която е възприета от съда, според мен неправилно, тази позиция на подсъдимата е единствено като защитна реакция.

В крайна сметка, като обобщаващ извод, неизпълнението на подсъдимата на съдебното решение, съобразно събраните по делото доказателства, е тенденциозно, самоцелно, с целен и постигнат точно такъв (според мен) престъпен резултат, и в този смисъл считам, че е безспорно 2 установен и субективния елемент от състава на престъплението, като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и незаконосъобразен, поради което ще Ви моля да го отмените и да постановите присъда, с която да признаете подсъдимата за виновна по обвинението по чл. 182, ал. 2 от НК.

АДВ.

К.-Д.: Уважаеми

Окръжни съдии,

Считам , че първоинстанционния съд в своето решение - присъда и мотиви - обстойно е обсъдил, освен фактическата обстановка, така и доказателствения материал, който беше приобщен и приет по делото. Във връзка със същото бе установено, че не е осъществен състава на чл. 182, ал. 2 от НК. Освен това не бяха игнорирани нито едни от важните доказателства, които бяха поискани от ответната страна. Не се установи по делото, че Б. не е давала децата на баща им, а наистина те сами не са искали да отидат при него от стрх. Това бе установено и от свидетелските показания на самите деца (двете по-големи деца Д. и Р.).

В случая нямаме неизпълнение на съдебно решение , тъй като подсъдимата е изпълнявала съдебното решение, като е приканила децата да отидат с баща си всеки път, когато е определен режима на лични контакти, но не ги е принуждавала насила да го правят, защото те са отказвали да го видят.

Излизали са, виждали са се на вратата - и два пъти на вратата, но са отказвали самите деца да отидат при баща си, т.е. причината не е субективния елемент в нейното нежелание да осуети съдебното решение, а нежеланието на самите деца да се срещат с баща си – т.е. тук н ямаме умишлено извършено престъпно деяние.

Свидетелските показания на децата, освен устните такива, събрани в хода на съдебното дирене в първоинстанционното решение, а и тези събрани като доказателства от социалните доклади, дадоха на съда и на страните ясна сметка, че бащата на децата – Д., не е проявявал инициатива и желание да се среща с децата. О т самото решение за определяне на лични контакти до момента той не е търсил поводи по никакъв начин да заздрави и да изгради емоционална връзка с децата, каквато и не е съществувала. Не само, че е развалена, но не е и съществувала. Д о р и и след решението на първоинстанционния съд, и до момента (това го казвам, а да си направи сметка съда) той не е отишъл да изпълни нито един път съдебното решение, 3 като не е вземал децата при себе си, дори и не им се е обаждал до момента, което показва неговите ясни намерения, че това дело е образувано с друга цел, а не с цел да вижда децата си.

Уважаеми Окръжни съдии, моля да потвърдите първоинстанционната присъда, като оправдаете подз ащитната ми Б . К. като невиновна в извършване на престъплението, за което беше обв инена - по чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като тя от обективна и субективна страна не е извършила същото престъпление.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата Б. М. К.: Нямам какво да добавя.

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата Б. М. К.: Желая да бъда оправдана, защото аз не съм спирала децата никога да ходят при баща им.

Никога. Даже той, преди да излезе решението на съда, което е за родителските права – децата да бъдат при мен, той преди това изобщо не ги е търсил. Нито преди това, нито след това. Това са двата пъти, в които е идвал.

Вече този месец става една година оттогава, откакто е идвал. Не е идвал повече да ги търси след тези двата случая.

Не съм аз човекът, който да ги спира да ходят при баща им. Затова подадох в молба в „Социални грижи“ - Септември да ми помогнат – да работят с тях психолози и да бъде изградена връзката с баща им. Затова сигнализирах тогава.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:48 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4