Решение № 262213 от 05.04.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 05.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 2066 по описа на 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Е.Х.Ж.Г., гражданин на Белгия, с която са предявени против „П.О.“ ЕООД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 евро, представляваща дължимо и неплатено фиксирано месечно нетно възнаграждение за периода от 15.11.2017 г. до 15.12.2017 г. на основание чл.4 и чл.7.1. от Договор за възлагане на управление от 19.10.2016 г., във връзка с Приложение № 1 от 31.03.2017 г., сумата от 54000 евро, представляваща дължими и неплатени месечни компенсации за периода от 19.10.2016 г. до 15.12.2017 г. на основание чл.8.3. от договора, сумата от 46 430 лв., представляваща дължим и неплатен годишен бонус за периода от 19.10.2016 г. до 31.12.2016 г. на основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г. към договора, сумата от 16 230 лв., представляваща дължим и неплатен годишен бонус за периода от 01.01.2017 г. до 15.12.2017 г. на основание чл.1.2. и чл.1.3. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г. към договора, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на предявяване на исковата молба-14.02.2018 г. до окончателното издължаване.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото изменение на основание чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно определение от 19.02.2019 г.

Ищецът твърди, че на 19.10.2016 г. между страните е сключен Договор за възлагане на управление, с който ищецът е назначен за управител на ответното дружество на основание чл.141, ал.7 от ТЗ и решение на едноличния собственик на капитала от същата дата. Твърди се, че на основание чл.4 от Договора, на 31.03.2017 г. между страните е подписано Приложение № 1, съгласно чл.1.1. на което управителят ще получава фиксирано месечно брутно възнаграждение в размер на 27 704 лв., като дружеството следва да приспада всички дължими данъци, социални осигуровки, вноски за безработица и здравно-осигурителни вноски, както и други вноски дължими съгласно действащото законодателство. Уговорен е и падеж до 10-то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението се дължи, по банкова сметка ***.

В чл.1.2. от Приложение № 1 страните са се споразумели, че управителят ще получава годишен бонус в размер на 58 675 лв. Поддържа се, че в чл.8.2. от договора е регламентирана забрана за извършване на конкурентна дейност от страна на управителя по време на действие на договора и една година след прекратяването му. Съгласно чл.8.3. за периода на действие на забраната за конкурентна дейност по чл.8.2. управителят следва да получава месечни компенсации в размер на 50% от последното получено месечно възнаграждение по чл.4.1.

В срока за отговор на 11.05.2018 г. ответникът депозира такъв, чрез процесуалния си представител адвокат Р., надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към делото.

Оспорва предявените искове по основание и размер, като счита същите за неоснователни. Счита, че в полза на ищеца не е възникнало право на възнаграждение за претендирания период, тъй като овластяването на управителя е оттеглено на 15.11.2017 г. и от този момент договорът е прекратен и мандатното правоотношение е престанало да съществува. Твърди се, че в периода от 15.11.2017 г.-15.12.2017 г. ищецът не е изпълнявал задълженията си за управление по договора.

При условията на евентуалност и в случай, че съдът счете искът за основателен ответникът прави възражение за прихващане на претендираното възнаграждение в размер на 12 000 евро с вземане на ответника към ищеца в размер на 37 989,66 лв., която сума е платена на ищеца без основание на 05.05.2017 г.

Счита искът за присъждане на месечни компенсации за периода от 19.10.2016 г.-15.12.2017 г. за неоснователен, тъй като постигнатата уговорка по чл.8 от договора урежда хипотеза за неизвършване на конкурентна дейност от датата на прекратяване на договора до изтичане на една година от прекратяването. При условията на евентуалност счита, че такава компенсация се дължи до 15.11.2017 г., тъй като в уведомлението за прекратяване на договора се съдържа волеизявление за анулиране на забраната за осъществяване на конкурентна дейност.

При условията на евентуалност и в случай, че съдът счете искът за основателен ответникът прави възражение за прихващане на претендираните месечни компенсации с вземане на ответника към ищеца в размер на 37 989,66 лв., която сума е платена на ищеца без основание на 05.05.2017 г.

Оспорва предявения иск за присъждане на годишен бонус и счита същия за неоснователен с твърдението, че в подписаното Приложение № 1 няма изрични разпоредби за обратно действие и следователно бонус би се дължал за периода след 01.04.2017 г., ако са изпълнени всички други условия за плащането му. Твърди се, че независимо от горното на 04.05.2017 г. е извършен превод на сума в размер на 77 428,94 лв. с основание възнаграждение за м.04.2017 г. и бонус за 2016 г. в размер на 11735,28 лв.-пропорционален на дните за периода от датата на сключване на договора 19.10.2016 г. до 31.12.2016 г. Поддържа се, че дължимият годишен бонус за 2016 г. е заплатен, като в уговорения срок ищецът не е направил никакви възражения относно неговия размер, поради което сметката за размер на бонуса се счита одобрена. Поддържа се, че бонус за 2017 г. не се дължи, тъй като ищецът не е изпълнил индивидуалните цели, зададени му за 2017 г., съгласно чл.1.3. от Приложението. При условията на евентуалност твърди че бонус се дължи пропорционално от 01.04.2017 г. до 15.11.2017 г., а не за цялата година.

При условията на евентуалност заявява възражение за прихващане със сумата от 37 989,66 лв.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и по съображения подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на разноските на ответника.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на разноските на ищеца и за липса на доказателства за реалното им извършване.

Софийски градски съд, I-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На

19.10.2016 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за възлагане на управление, по силата на който ищецът е назначен за управител на дружеството на основание чл.141, ал.7 от ТЗ и решение на едноличния собственик на капитала от същата дата. Договорът е сключен за неопределено време, като страните са се договорили, че може да бъде прекратен с писмено предизвестие от 30 дни, направено от някоя от страните. Уговорено е също така, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време с решение на едноличния собственик на капитала, съгласно чл.141, ал.4 от ТЗ. На основание чл.4.1. от договора, на 31.03.2017 г. е подписано Приложение № 1, съгласно чл.1.1. от което, страните са се договорили, че ищецът в качеството си на управител ще получава фиксирано месечно брутно възнаграждение в размер на 27 704 лв., като дружеството следва да приспада всички дължими данъци, социални осигуровки, вноски за безработица и здравно-осигурителни вноски, както и други вноски дължими съгласно действащото законодателство.

Уговорен е и годишен бонус в размер на 58 675 лв. Изплащането на бонуса е поставено в зависимост от изпълнението на индивидуалните цели, определени от председателя на борда на съветниците на едноличния собственик на капитала през четвъртото тримесечие на годината, отнасящи се за идващата година. Общият бонус съответства на стопроцентно изпълнение на целите.

Ако договорът за възлагане на управлението започва през календарната година, бонусът се изчислява пропорционално. Това се отнася и в случай, че договорът за възлагане на управлението бъде прекратен през годината.

По силата на чл.8.2. от договора ищецът в качеството си на управител е поел задължение по време на срока на действие на договора и за период от една година след неговото прекратяване, да не работи възмездно или безвъзмездно за конкурентно дружество. Клаузата за неконкуренция след изтичане на договора, съгласно този член 8.2., що се отнася до територия, се прилага за държавите-членки на Европейския съюз и всички държави извън Европейския съюз, в които дружеството и другите свързани с него дружества предоставят услуги в сферата на дейност на дружеството към датата на прекратяване на договора. За срока на клаузата за неконкуренция след изтичане на договора, управителят получава обезщетение за годината на неконкуриране по чл.8.2. в размер на 50% от последното платено месечно възнаграждение, съгласно чл.4.1., б.“а“. Съгласно чл.8.4. от договора, дружеството може да се откаже от клаузата за спазване на неконкуренция след изтичане на договора по чл.8.2. с 30-дневно писмено предизвестие, като след изтичане на тримесечния срок не се изисква повече да се изплаща обезщетение.

На

15.11.2017 г. лично на ищеца е връчено известие, с което е уведомен, че на 15.11.2017 г. се прекратява договора за управление от 19.10.2016 г. на основание чл.7.2. от договора за управление-оттегляне овластяването на управителя от едноличния собственик. Ответното дружество чрез своя едноличен собственик на капитала е направило изявление, за неизпълнение от страна на ищеца на заложените индивидуални задачи и цели за 2017 г., поради което дружеството не му дължи годишен бонус по чл.1.2. от Приложение № 1 от 31.03.2017 г. към договора за управление. Заявило е също така, че анулира забраната за осъществяване на конкурентна дейност по чл.8.2. от договора за управление.

Съобразно приетото по делото заключение на ССчЕ, нетната стойност на месечното възнаграждение на ищеца е в размер на 24 621,44 лв., като на експертизата не са предоставени данни за изплащане на възнаграждение за периода след 15.11.2017 г. Установява се, че размерът на месечните компенсации по чл.8.3. от договора за периода от 19.10.2016 г. до 15.12.2017 г. е 12 310,72 лв., респ. 6 294,37 евро.

Установява се също така, че размерът на бонуса за периода от 19.10.2016 г. до 31.12.2016 г. е 11 470,16 лв., съответно нетния размер е 10 896,91 лв., а стойността му в евро е 5 574,50 евро. На 05.05.2017 г. на ищеца е изплатена обща сума в размер на 77 428,94 лв. с посочено основание възнаграждение за месец април 2017 г. и бонус за изпълнение. Размерът на нетното възнаграждение е 24 621,44 лв.

Размерът на годишния бонус за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2017 г. е 51 576,62 лв., а нетният му размер възлиза на сумата от 46 418,96 лв.

От приетото заключение по допълнителната ССчЕ и разпита на вещото лице Г. в съдебно заседание се установява, че на експертизата не са представени счетоводни документи, установяващи превеждането на суми в размер на 27 704 лв. Счетоводен документ има само за сумата от 77 428,04 лв.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за изпълнение на сключен между страните на 19.10.2016 г. договор за възлагане на управлението и Приложение № 1 към този договор, сключено между страните на 31.03.2017 г.

По въпроса относно правния характер на договора за управление е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., която настоящият състав изцяло споделя. В посочените решения се приема, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.

Разпечатката съдържа 39 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba8689a5-f0c3-47b0-bf4d-441fc6b05a5b