Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 713 от 10.07.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 535/2024
Вид
Определение № 713
Подписан
10.07.2024
В сила
10.07.2024
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. София, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Калинка Г.а

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600535 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

Образувано е по частна жалба срещу Определение от 10.04.2024г. по ЧНД 1841/2024г. по описа на СГС подадена на 10.04. 2024 от адв. Д. Н. от САК- служебен защитник на осъдения П. Г. Л.. С посоченото определение е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Жалбата е със следното основно съдържание:

Налице е първата предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 от НК за постановяване на условно-предсрочно освобождаване - изтърпяване към момента на повече от половината наказание.

По отношение на доказателствата за поправянето му, видно от доклада на началника на затвора, лишеният от свобода е адаптиран добре в затворническата среда. Отчетена положителната промяна при общата оценка на риска от рецидив, която върви към понижение. През периода на престоя му в затвора, се отчитат положителни промени в цялостното му поведение.

Изявява желание за включване в трудовия процес.

Защитникът счита, че при тези данни са налице кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК изисквания за допускане на условнопредсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от 1 наказанието „Лишаване от свобода“.

Настоящият състав на САС, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена против акт по чл.341, ал.2 от НПК, в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това.

ПО СЪЩЕСТВО на жалбата:

В производството е по реда на Глава 35, раздел 1 от НПК, образувано по молба на лишения от свобода П. Г. Л. Софийски градски съд е разгледал дали са налице основанията за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, определено по реда на чл.

25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК с влязло в сила определение на СРС на 25.11.2023 г., с което са групирани наказанията на Л. наложени по НОХД 7142/2019 г на СРС и НОХД 21888/2018 г. по описа на СРС, в общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.

От материалите по делото е видно, че жалбоподателят следва да изтърпи и наказание 6 месеца лишаване от свобода, определено му по реда на чл.23, ал.1 от НК по НОХД 4743/2021 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, по което с определение от 06.05.2023 г. е приведено на основание чл. 68, ал. 1 от НК предходното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.

Без съмнение формалната предпоставка, свързана с фактическото изтърпяване на периода от време на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е налично тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. От съдържанието на представената пред първата инстанция справка от МП ГДИН е видно, че определеното общо по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ лишеният от свобода е изтърпял 10 месеца и 19 дни, от работа е приспадна периода от 1 месец, 19 дни, всичко 1 година 8 дни, като са останали да бъдат изтърпени 5 месеца и 22 дни, т.е.

2 същият.

Институтът на условното предсрочно освобождаване се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание само в случаите, когато освен формалното изтичане на предвидения от закона срок от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът при изпълнение на наказанието в пенитенциарното заведение е дал убедителни доказателства за своето поправяне, от които може да се направи несъмнен извод, че целите на наказанието са изпълнени в цялост, но настоящият случай не е такъв. Следва да бъде отчетен фактът, че му предстои да изтърпи наказанието по НОХД 14734/2021 г. на СРС за период от 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение все още не е започнало.

Основателно първионстанционният съд е констатирал, че не е налична втората кумулативно изискуема предпоставка на закона - наличие на убедителни доказателства, за поправянето на осъдения.

От материалите по делото, че Л. е многократно дисциплинарно наказван по време на престоя си в ЗОО Казичене със заповеди от 04.08.2023 г., от 11,08.2023 г. - 2 броя, от 22.08.2023г., от 15.09.2023 г. - 2 броя. С определение на СГС, именно поради множеството дисциплинарни нарушения на Л. и на основание чл. 64, ал.3, вр. ал.1 от ЗИНЗС Л. е преместен за доизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от затворническо общежитие от „открит“ тип, в затвор или затворническо общежитие в „закрит“ тип с определение от 13.11.2023 г. Ето защо, въпреки че след преместването му в затвора гр. София лишеният от свобода Л. не е имал дисциплинарни нарушения това обстоятелство не се явява достатъчно за да бъде прието , че спрямо него следва да бъде преустановено въздействието на прогресивната система за изпълнение на наказанието. Този извод се потвърждава и от докладът на ИСДВР, който сочи, че са налични множество негативни тенденции, като първоначалната оценка на риск от 69 точки понастоящем е завишена на 71 точки, като дефицити при проблемни зони са установени:

Отношение към правонарушението, Образование и обучение, Начин на живот и обкръжение, Междуличностови проблеми и Умения за мислене.

Поради изложените причини апелативният съд не намира основания да уважи жалбата срещу определението на СГС, като подкрепя виждането, че корекционната работа с Л. следва да бъде продължена и принципът за 3 прогресивната система за изпълнение на наказанието следва да бъде реализиран в пълнота.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд, на основание чл.440, ал.2 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на осъдения и неговия защитник като

ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД Определение от 10.04.2024г. по ЧНД 1841/2024г. по описа на СГС , с което молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдения П. Г. Л. е оставена без уважение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4