Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 708 от 06.05.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6398/2024
Вид
Решение № 708
Подписан
06.05.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Антоанета Иванова Абрашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Русе, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20244520106398 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Сити Кеш“ ООД, гр. София срещу Я. Б. П..

Ищецът твърди, че по молба на ответника, между страните бил сключен Договор за паричен заем № 750618 от 17-10-2022 г. Параметрите и условията на сключения договор били описани и в предоставените на заемателя от заемодателя Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Тарифа към договора за паричен заем, с които заемателят се бил съгласил изрично и безусловно.

Сумата била получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служел за разписка за получената и предадена сума, съгл. чл. 4, ал. 1 от договора.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не погасил дължимите суми, поради което ответното дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника, било образувано ч.гр.д. № 4742/2024 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът депозирал възражение по чл. 414 ГПК, което наложило заявителят да предяви настоящия установителен иск.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Я. Б. П. дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД сумата от 600 лв. – главница, дължима и неплатена по договор за паричен заем № 750618/17.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.

Претендира сторените в заповедно и исково производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва предявения иска като неоснователен. Оспорва да е подписвал процесния договор за кредит и да е получил посочената в него сума, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В съдебно заседание оттегля възраженията си и направеното искане по чл. 193 ГПК за образуване на производство по оспорване на документ и признава предявения иск.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от приложения Договор за потребителски кредит № 750618 към искане № 9132195, се установява, че на 17.10.2022 г. между страните бил сключен договор за кредит, съгласно който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 600 лв., която следвало да бъде погасена на 14 седмични вноски, с ден на плащане: понеделник, с размер на погасителните вноски 1 х 4.67 лв. и 13 х 48.71 лв. Общата сума за плащане била определена на 637.90 лв., фиксираният годишният лихвен процент 40.05 %, а годишният процент на разходите – 49.87 %.

По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№ 4742/2024 г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед № 2455/23.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми по процесния договор, а именно: 600 лв. - главница, ведно със законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, 37.90 лв.

– възнаградителна лихва за период от 17.10.2022 г. до 23.01.2023 г., 171.52 лв. лихва за забава за периода 01.12.2022 г. до 01.07.2024 г., както и за сумата 75 лв. – разноски по делото.

С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. С настоящата искова молба ищецът претендира само главницата в размер на 600 лв., ведно със законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество установителният иск е основателни.

Представените по делото писмени доказателства установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, както и получаването от ответника на отпуснатата сума по договора. В случая не направено изрично искане от ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК при признание на иска, но след като ответникът не оспорва получаването на сумата по кредита и задължението си за погасяването й, съобразявайки всички 2 представени доказателства и факта, че в случая се търси единствено чистата сума по кредита и правата на ответника като потребител не са нарушени, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.

Според т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, в решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство. В случая, в заповедното производство са присъдени разноски в размер на 75 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лв. – държавна такса. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение за ищеца в размер на 50.00 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. Б. П., ЕГН ********** с адрес: *********, дължи на „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., сумата: 600,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 750618 към искане № 9132195 от 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 2455/23.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4742/2024 г. по описа на РС - Русе.

ОСЪЖДА Я. Б. П., ЕГН ********** с адрес: *********, да заплати н а „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., сумата от 75 лв. - разноски по ч.гр.д. № 4742/2024 г. по описа на РС – Русе и сумата от 75 лв. - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3